Най-слабият плувец попада на олимпиада по... обява

Крилатата фраза на Пиер дьо Кубертен „Важна е не победата, а участието“ в пълна сила важи за най-слабия плувец в историята на олимпийските игри. Ерик Мусамбани, пратеник на Екваториална Гвинея, едва не се удавя в басейна на игрите в Сидни през 2000 г., но в днешно време е треньор на националния отбор. А след впечатляващото му представяне в Австралия, в родината му построяват два басейна с олимпийски размери.

Историята на гвинейския плувец е особено мотивираща сега, дни преди старта на игрите в Токио. Тя доказва, че няма невъзможни неща. Всъщност Международната федерация по плувни спортове (ФИНА) решава тогава да разшири географията на спорта. И предоставя една „уайлд карта“ на африканската държава. Така 22-годишният Ерик чува по националното радио обява, че набират желаещи за националния отбор. Може да кандидатства всеки. Изненадващо обаче желаещият е само един – Мусамбани. Той може да плува, научил се е на 12 години. Но плуването му се ограничава с това да се предвижва във водата на къси дистанции. Все пак младият мъж решава да рискува. И започва тренировки в морето и реките в околностите. Едва 3 месеца преди игрите влиза за първи път в басейн. Ползва 13-метров в един от хотелите на столицата Малабо и то - само два часа през почивните дни. Просто защото по-големи няма в страната. А негов наставник става един от чуждестранните посетители на хотела.

За първи път Ерик вижда 50-метров басейн едва когато пристига в Сидни, заедно с треньора си. Двамата пътуват 3 денонощия до олимпийската столица. Всъщност, когато идва на игрите, африканецът е с мисълта, че трябва да плува само 50 метра. Но наставникът му казва, че квотата е за по-дългата дистанция 100 метра. Така Мусамбани трябва да мери сили с представителите на Таджикистан и Нигерия в квалификациите. Съперниците му обаче тръгват по-рано и са дисквалифицирани. Пратеникът на Гвинея остава сам на блокчето, трябва да изплува минута и 10 секунди, за да продължи в същинската надпревара. За човек, който е тренирал само 4 месеца обаче мисията изглежда невъзможна. Но не и за Мусамбани. Той криво-ляво изплува нормално половината дистанция, но след това става обезпокоително в басейна. Младият плувец започва да пляска по водата с ръце сякаш се дави. И със сетни сили успява да стигне до края и да докосне стената. Времето му е 1.52,72 мин! Официален най-слаб резултат в историята на плуването на 100 м свободен стил. От една страна коментарите може да са в посока - луд, който няма работа на Олимпиадата. Но от друга – човек, който се бори за мечтата си и доказва, че няма невъзможни неща!

След историческото си плуване необикновеният плувец получил прякора Змиорката. Той става звезда и дава стотици интервюта. На подобен интерес от страна на медиите не се радва дори тогавашният победител на 100 м свободен стил Питер ван ден Хугенбанд (Холандия), който спечели титлата със световен рекорд.

А в страната му настъпва истински фурор. Стотичи желаещи се записват да тренират плуване. Животът на африканеца също се подрежда. Той заминава да учи в университета във Валенсия и завършва специалност "инженер в IT сферата". Но не изоставя плуването. А с редовни тренировки успява да смъкне почти с минута от олимпийското си време. За следващите игри в Атина 2004 обаче не го допускат. Официалната версия – грешка при издаването на гръцка виза. Но Ерик смята, че работата е нагласена. Така светът не успява да види какъв прогрес прави той само за 4 години.

В момента Мусамбани работи по специалността си – инженер в IT сектора в родината си Гвинея. А вечер, три пъти в седмицата, тренира млади плувци. В страната си той е смятан за легенда и в момента е главен треньор на националния отбор по плуване. Благодарение на постижението му в Сидни в страната са построени и два басейна с олимпийски размери. За целия свят обаче той остава символ, олицетворение на фразата на Пиер дьо Кубертен, че най-важното не са победите, а участието.