Натрупването на държавен дълг изисква повишаване на налозите

Свободата на домакинствата и бизнеса да използват доходите, които изкарват със собствените си усилия, се ограничава

Децата на 8 или повече години са дискриминирани по признак възраст

Разходите за отбрана и сигурност превишават тези за здравеопазване

В проекта за бюджет за 2025 г. са предвидени разходи, които включват и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, в размер 96,7 млрд. лв. Това означава нарастване с почти 18,6 млрд. лв. или 23,8% спрямо изпълнените през предходната година. Според макроикономическата прогноза в проекта те са еквивалентни на 44,9% от брутния вътрешен продукт и представляват рекордно високо преразпределение на доходи през държавния бюджет. Казано по друг начин - почти 45 стотинки от всеки лев, похарчен в икономиката, ще мине през държавния бюджет (от друга страна планираните инвестиции от държавните предприятия ще са за сметка на увеличаване на капитала им и няма да бъдат отчетени в разходната част).

Голяма държава и икономически растеж

Повишаването на преразпределението през бюджета означава, че свободата на домакинствата и бизнеса да използват доходите, които изкарват със собствените си усилия и умения, се ограничава. Самите индивиди са способни най-добре да преценят дали да потребяват или да спестяват, какви и колко стоки, услуги или активи да купят. Вместо това възможността им се отнема, тъй като по-голяма част от доходите им се събират като данъци или такси.

Ако приходите в бюджета не са достатъчни, за да осигурят извършването на всички планирани разходи, тогава се реализира дефицит и обикновено се налага емисия на държавен дълг. Натрупването на дълг обаче означава по-голямо търсене на кредит от страна на държавата, което започва да повишава лихвените проценти първо по държавния, а след това и по частните дългове. Колкото по-високи лихви плаща бизнесът, толкова по-малки са възможностите му за инвестиции и поради това потенциалът на частния сектор за повишаване на производството в бъдеще намалява.

Нещо повече - рано или късно натрупването на държавен дълг изисква повишаване на данъчната или осигурителната тежест. По-високото облагане допринася за понижаване на разполагаемите доходи на домакинствата и печалбите на бизнеса и това означава по-ниски потребление и инвестиции. Намаляват се стимулите за предприемачество, изкривява се потребителският избор, понижава се икономическата ефективност. Освен това достъпът до финансиране се ограничава, което може да представлява сериозен проблем.

Още по-сериозен е негативният ефект в условията на лошо качество на публичните институции, което само по себе си е основа за недостатъчна ефективност на разходите. Вместо да бъдат инвестирани в продуктивни проекти в частния сектор, парите се управляват не толкова добре в бюджетния и могат да се използват за програми, които не носят големи ползи за обществото и поради това не са най-предпочитани.

Друг негативен ефект от прекомерните бюджетни разходи е повишаването на инфлацията, особено когато темпът на растеж на разходите превишава този на БВП. Тогава потреблението ще започне да надвишава производството и резултатът ще бъде повишаване на равнището на цените и внос от чужбина. Това означава намаляване на покупателната способност на потребителите, намаляване на спестяванията, изкривяване на сигналите, които се предават от промените в цените, което като цяло води до по-нисък икономически растеж.

Акценти от разходната част

Ако проектът за бюджет за 2025 г. бъде приет, това би го направило най-социалния досега. Планираните социални разходи (за социално и здравно осигуряване) надвишават 40 млрд. лв. или 18,6% от очаквания БВП, при положение че средното съотношение през предходните 10 години е 15,6%. За сравнение - размерът на посочените разходи е по-голям от целия бюджет през не толкова далечната 2018 г., докато нито стандартът на живот на получаващите такива плащания, нито здравният статус на населението като цяло са се подобрили съществено спрямо тази година.

Един от сериозните проблеми на социалната система са инвалидните пенсии. По-конкретно - част от получателите им всъщност не би трябвало да го правят, защото степента на уврежданията им (ако изобщо имат такива) не им пречи да участват пълноценно на пазара на труда. През 2023 г. бяха открити множество допълнителни лекарски комисии и освен това бяха променени критериите, така че признатата степен на инвалидност фактически бе повишена. Същевременно контролът върху решенията на тези комисии от страна на Министерството на здравеопазването не беше завишен. В резултат броят и размерът на новоотпуснатите пенсии за инвалидност рязко се повиши и така допринесе за растежа на социалните разходи.

Отбраната и сигурността представляват основен приоритет в проекта за бюджет за 2025 г., като разходите за тази функция надхвърлят 11,8 млрд. лв. и вече превишават както тези за здравеопазване, така и за образование. Такава ситуация не е характерна за съвременните бюджети и предизвиква съмнение какви са мотивите това да се случва, тъй като повишението е най-вече заради значителното увеличаване на работните заплати в сектора, докато инвестициите в техника все още изостават или са силно забавени.

От опозицията критикуват политиката по доходите в сектора с мотива, че увеличенията са на базата на средната брутна заплата за страната вместо основната. Само че те не прилагат същата логика относно определянето на минималната работна заплата, която се определя на същия принцип. Всъщност както заплатите в сектора, така и минималната не би следвало да се повишават с темповете, предвидени в проекта.

Управляващото мнозинство заяви подкрепа за предложението Националната здравноосигурителна каса да покрива разходите за лекарства против остри вирусни инфекции и за антибиотици на децата до 7-годишна възраст. Това по принцип звучи добре, но ако са налице ресурси за финансирането му. В ситуация на дефицит в размер поне 3% от БВП такава възможност не съществува. Освен това текстът се отнася за деца, но не става ясно защо са изключени децата, които са на 8 или повече години и по този начин са дискриминирани по признак възраст.

За инвестициите в образование по принцип се приема, че имат много голяма възвръщаемост, дори когато се случват в бюджетния сектор. Такива се твърди, че се предприемат в България от 2017 г. насам, когато започна повишаване на заплатите на учителите като целевата им стойност е 125% от средните за страната. Тази “реформа” не беше съпътствана нито от промяна в модела на финансиране, нито при определянето на цели и резултати, нито в залагането на конкретни умения, които учениците да усвоят в основното или средното си образование.

Единственият видим ефект от тази мярка е повишаването на интереса към учителската професия, но това означава, че много често хора, които не могат да се реализират по друг начин на пазара на труда, стават учители. Тоест техните знания и умения не са достатъчни за други професии, но въпреки това възприемат себе си за достатъчно подготвени да изпълняват отговорната задача да обучават младото население, на което също предстои да участва на трудовия пазар.

Освен това образователната система не е изградена по начин, който да изисква повече от училищата и учителите и така да увеличи постиженията на учениците. В резултат от това разходите за училищно образование постоянно се повишават, докато представянето на българските ученици в международни сравнения не само не се подобрява, а дори се влошава. Вече почти половината от тях са функционално неграмотни - т. е. имат проблем да разбират и прилагат на практика това, което четат или слушат.

Всъщност истинските инвестиции в образование биха се изразявали в повишаване на квалификацията на учителите и преподавателите, промяна на учебните програми и поставяне на цели за развитието на учениците. Те биха им осигурили възможността да усвоят умения и знания, които да им послужат както на пазара на труда, така и в живота.

Капиталовата програма е предвидена в размер над 13,4 млрд. лв. и по този начин разходите биха се удвоили спрямо изпълнените през 2024 г. Тази цел е трудно изпълнима предвид факта, че финансирането на заложените проекти не е обезпечено.

В проекта се планира и значителен размер на инвестициите, които обаче няма да се отразят в държавния бюджет, а задбалансово. Става въпрос за програмата за увеличаване на капитала на държавни дружества с около 7 млрд. лв., които след това ще се използват за саниране на сгради, за общински проекти, за енергетика и хидромелиорации и др. Остава съмнение дали този начин на финансиране ще допринесе за най-добри резултати. От друга страна обаче така разходите не повишават дефицита, но изискват рекордна по размер емисия на дълг.

Предвидените разходи за издръжка в проекта са 9,3 млрд. лв. Според проекта на служебното правителство планираните разходи за издръжка трябваше да бъдат 10,2 млрд. лв., като беше посочено, че е приложена дискреционна мярка за намаляването им с почти 300 млн. лв. Ако същата мярка е заложена и в новия проект, макар че формално не е посочена, оценката на разходите за издръжка е с около 900 млн. лв. по-ниска, без да е ясно как ще бъде постигнато това при покачващи се цени.

Изброените по-горе ефекти или вече се случват, или предстои да се проявят в България през настоящата и през следващите години. Бюджетният дефицит вече е траен проблем и произтича от модела на определяне на разходите. Така пенсиите могат единствено да се повишават, военните разходи са определени като дял от БВП, минималната заплата и заплатите на немалка част от бюджетните служители се определят спрямо средната за страната. Следователно този проблем не само няма да се реши от само себе си, но дори е възможно да се изостри допълнително (например, при забавяне на икономиката).

В проекта вече присъства повишение на осигурителната тежест (2027-8 г.), но то изобщо няма да е достатъчно и вероятно ще се наложи да се предприемат мерки както за овладяване на разходите, така и за увеличаване на приходите чрез повишаване на данъчни ставки.

Що се отнася до 2025 г. - при положение че приходната част е (може би силно) надценена, а в разходната не са заложени достатъчно буфери, в края на годината ще се наложи отново да се прибегне до творческо бюджетно счетоводство, но и това може да не е достатъчно, за да се избегне свръхдефицит.