Култът към божественото слънце на Перперикон

Продължил почитането на тракийския Дионис

През 2026 г. се надяваме да установим на кого точно е бил посветен храмът

Вече идва лятото, а с него започва поредната 26-та археологическа кампания на Перперикон. А тя обещава да бъде изключително наситена и интересна. Първо обаче трябва да отбележа, че тези проучвания стават възможни изключително заради Програмата за приоритетните обекти в България, която стартира през 2021 г. Благодарение на нея у нас и в чужбина вече знаят за великолепния античен град Хераклея Синтика, за едни от най-големите обществени бани в Римската империя в Рациария край Видин, за късноантичния и средновековен град Мисионис при Търговище, за уникалното праисторическо селище край Провадия. И разбира се, научават все повече за великия скален град Перперикон.

 Двата кръга на Храм на Слънцето на Перперикон.

Връх на нашите усилия през изминалия изключително успешен сезон 2025 г., бе разкриването на останките от великолепен кръгъл езически храм, който се прибави към проучваната от години уникална “Ареа Сакра” - “Свещената зона” в Южния квартал на Перперикон. През IV в., когато в големите центрове на Римската империя мъчително се налага християнството, в скалния град още тържествували езическите култове. Вече са идентифицирани светилища на нимфите, на Тракийския конник, на източния бог Митра и др., съществували през периода III-IV в. Всъщност целият Южен квартал тогава бил наситен с култови постройки, издигнати край главната улица, водеща до укрепения Акропол на града. След приемането на християнството в началото на V в. пак там издигнали огромната Голяма базилика - символ на победилата нова вяра.

Към монументалния култов комплекс следва да се отнесат и десетките кръгли и правоъгълни мавзолеи, откривани също в близост до улицата, отвеждаща към Южната порта на Акропола. Най-ранните са изсечени в скалния масив, докато по-късните са издигнати върху натрупал се с годините насип. За техния интериор е известно малко, защото през Средновековието камъните от стените им са използвани за строителството на други сгради. За щастие при два от кръглите мавзолеи частично са запазени входовете, оформени тържествено с по две колони. Според античната практика в монументалните гробници полагали тленните останки на най-видните граждани. Аналогиите отново водят към Вечния град и други центрове на Римската империя. Древната традиция повелявала гробниците на богатите жители да бъдат край главни улици и пътища. В Рим подобни мавзолеи са градени край Виа Апия, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и др.

За такъв кръгъл мавзолей смятахме първоначално и споменатото съоръжение, чиито зидове започнаха да излизат на бял свят през лятото на 2025 г. западно от главната улица. Диаметърът на монументалната сграда с идеална кръгла форма обаче се оказа цели 14 м. От изток се очерта оформено преддверие (пронаос) с четириъгълен план и тържествен вход. Открита в близост масивна атическа база за колона подсказва, че отпред е имало представителен портик. Днес той се намира в още неразкритата по археологически път зона, която предстои да бъде проучена през 2026 г. Във вътрешността на сградата се разкри втори кръг с диаметър 8 м. Сред досега проучените ротонди тази сграда е с най-прецизна изработка от отлично издялани каменни блокове с формата на паралелепипед. Зидовете са дебели 60 см, а отгоре е имало купол, от който бяха открити извитите каменни елементи за свода и множество римски керемиди, с каквито бил застлан покривът.

Тази подробност, заедно с големите размери на съоръжението и ямата с пепел от Свещеното огнище, открита точно в центъра на вътрешния кръг, подсказват, че става дума за цял храм, а не за пореден мавзолей-ротонда. Във вътрешността на сградата се намират монети от IV в., римски фибули, фрагменти от художествено изработени лампи и от фини тънкостенни съдове от прочутото римско стъкло със следи от цветни рисунки. Многобройните открити в преддверието монети пък са на източноримския император Флавий Юстин I (518-527) и показват, че след приемането на християнството монументалната ротонда престанала да бъде езически храм. Вероятно тогава е превърната в светска сграда и обслужвала издигнатата също в края на V или началото на VI в. Голяма базилика, отстояща на двайсетина метра от другата страна на главната улица.

Но на кое божество бил посветен този езически храм? Кръглите храмове се разпространяват през ранния имперски период в целия римски свят. Интересно е, че първите, построени извън Италия, като Храма на Рим и Храма на Август на Атинския Акропол, са разположени в гръцкоговорещите райони. Повратен момент е издигането през 126 г. в Рим от император Адриан на новия Пантеон, станал прототип на бъдещите сгради с кръгъл план. Храмовете-ротонди най-общо са били от два вида - с колонади околовръст (моноптери и периптери) и барабанни, т. е. с плътна външна стена. Последните стават особено популярни през III-IV в., като така се строели както храмове, така и мавзолеи на императори и видни личности - Максенций, сина му Ромул, Константин I Велики, майка му Елена и др.

Кръглите храмове били популярни при хтоничните култове - почитането на подземните божества, при които често в ритуалите се използвали ями. Така в известния храм на богинята Веста в Рим пепелта от вечно горящия огън събирали в специална яма в центъра на ротондата. Но в същото време кръгъл бил и Храмът на Слънцето “Deus Sol Invictus”, построен от император Аврелиан в Рим през 275 г. Този владетел въвежда в държавата култа към Слънцето, от който по-късно бил силно повлиян император Константин I Велики, преди да наложи християнството в държавата. Именно тези автократори предпочитали да строят барабанни ротонди, от който тип е и новооткритата на Перперикон.

През 2026 г. се надяваме да установим на кого точно е бил посветен храмът от скалния град. Не трябва да се забравя, че точно на Перперикон е разкрита издълбаната в скалите кръгла зала с олтар в центъра, която отговаря напълно на описаното от римските автори Светоний и Макробий светилище на тракийския Дионис, споменато за пръв път от “бащата на историята” Херодот. Това е мястото, където, според тях, идвали личности като Александър Велики, за да получат предсказания за бъдещето си. Може би новооткритият храм е бил наистина посветен на Божественото Слънце и така през III-IV в. жителите на Перперикон продължили старите традиции, водещи към незапомнената древност на Родопа планина? Очакваме при археологическата кампания през 2026 г. да се хвърли нова светлина върху този и още много други тайни на скалния град.