Четите на Христо Ботев, Таньо Стоянов, Стоил войвода и Димитър Беровски в Априлското въстание

Крилатата фраза”Продай си нивата, купи си пушка!” е на председателя на Севлиевския революционен комитет Стефан Пешев

Освен известния поход по стъпките на Ботевата чета, такъв се провежда и в памет на войводата Таньо Стоянов и неговите съратници

Както разказахме в предишните “епизоди” от тази поредица на “Труд News”, четническите действия са съществена част от Априлското въстание. Ще продължим с окръзите, чиито центрове са Сливен и Враца. Независимо от разликата в мащабите с Четвърти и Първи окръг, в тях също има примери на изключителен героизъм. Разбира се, ще започнем с Ботевата чета, най-ярката проява на революционната емиграция в подкрепа на Априлското въстание, за която са написани десетки книги, сборници със спомени, документи и т. н.

Целта на четата, организирана от врачанските апостоли Никола Обретенов и Георги Апостолов с помощта и на други дейци, е да подкрепи въстанието в Трети окръг. След отказа на “старите войводи” Панайот Хитов и Филип Тотю с тежката отговорност се нагърбва Христо Ботев. Междувременно издава първия брой на в. “Нова България”, в който предава известната му до момента информация за въстанието, вкл. за четата на поп Харитон и Бачо Киро. Тези новини допълнително мотивират десетки “хъшове” да се включат в четата на самия Ботев. В нея участват 209 души от цялата българска земя, най-вече от градовете и селищата от двете страни на Стара планина, но и много македонски и добруджански българи. Сред Ботевите четници срещаме плеяда от ярки личности - Никола Обретенов, Иваница Данчов, Георги Апостолов, поп Сава Катрафилов, Давид Тодоров, Петър/Перо Симеонов, Сава Пенев, Спас Соколов, Петър Кунчев, по-малък брат на Левски, и др. Повече за съратниците на Ботев читателите ни могат да научат от книгата на Георги Тахов “209 хъшовски жития” (1996 г.).

През последните години серия от публикации за Ботев и неговата чета направи писателят Николай Иванов, чиято най-нова книга е “Намерен гробът на Ботев” (2025). Благодарение на врачанския историк Красимир Григоров, преди месец излезе поредният брой на “Ботйов лист”, посветен на 150-та годишнина на гибелта на нашия обичан национален герой.

Няма българин, който да не знае поне малко за Ботев и неговата чета, но нека припомним някои “подробности”. Войводата е политическият ръководител, военен командир е офицерът Никола Войновски, знаменосец - Никола Симов-Куруто, а щабът включва опитни и авторитетни дейци. Събрани в румънските пристанища, преоблечени като градинари, четниците овладяват австрийския параход “Радецки” и на 11 май дебаркират при Козлодуй.

Трябва да се отбележи, че четата, макар и “в движение”, се изгражда като модерна военна формация. Още при Козлодуй е организирана в четири отделения (взводове) от по около петдесет бойци. Идеята, доколкото можем да разгадаем оперативния план на Ботев и неговия щаб, е създаването на свободна територия с център Враца.

През целия си път четата е преследвана от потери и води тежки сражения на Милин Камък и Веслец. За жалост, Ботев и хората му не са подкрепени от местното население, за което има ред причини - турското военно присъствие предвид близката граница със Сърбия, по-слабата в сравнение с Първи и Четвърти окръг комитетска мрежа, незаличените травматични спомени от кървавото потушаване на голямото въстание във Видинско и Белоградчишко през 1850 г. и т. н. И все пак, Ботевата чета достига до целта си, заемайки Врачанския Балкан! За жалост, от града се задават не обещаните от главния апостол на окръга Стоян Заимов подкрепления, а турски войскови части и черкезки шайки. В същност във Враца въстанието започва, но е осуетено още в самото си начало при наличието на в града на армейски части. В безредиците загиват комитетски дейци. Опитите за излизане на селски чети, за които според някои спомени е имало готовност, също се провалят. На 20 май (1 юни по нов стил) Ботевата чета води тежко сражение, а привечер Ботев пада пронизан от вражески куршум.

Обстоятелствата около гибелта му будят спорове, вкл. откровени спекулации. По всичко изглежда обаче, че войводата е убит от черкезки стрелец. Смъртта на Ботев разстройва оределите и изтощени четници. Разделени на няколко групи, повечето от тях загиват или са заловени. Отделенията, водени от Георги Апостолов и Димитър Икономов (участник във Втората легия през 1868 г.) са разбити. Пада убит и Войновски, който с част от четниците потегля към Тракия с надеждата, че въстанието продължава. Територията на Трети окръг влиза в обхвата на последвалата Сръбско-турска война, в която участват големи български чети, водени от Панайот Хитов, Филип Тотю и други войводи. За тях обаче ще разкажем в друг “епизод” от нашата поредица.

Във Втори Сливенския революционен окръг по обективни причини действията остават ограничени. “Събранието на апостолите” в Гюргево изпраща в Сливен Иларион Драгостинов и Георги Обретенов. Заедно с тях пристига войводата Стоил Вучков, натрупал сериозен хайдушки опит в родния си Новозагорски край и Добруджа. Революционният комитет в “града на стоте войводи”, поучен от печалния опит на Стара Загора само месеци по-рано, е против масово въстание и възприема стратегия за четнически действия. В местността Кушбунар е подготвен лагер, а главната сила е четата на Стоил. В нея се включват апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов, младежи от Сливен, Нейково, Жеравна и други места, както и ямболски съзаклятници начело с Георги Дражев. Според някои свидетелства четата наброява над осемдесет души. Въпреки смазващото надмощие на противника, Стоил води няколко сражения, но е убит между селата Близнец и Бинкос. Такава е съдбата и на двамата апостоли и голяма част от съратниците им.

Априлското въстание има своите прояви и в Македония, въпреки пропадането на идеята за Пети революционен окръг в Софийско и северната част на историко-географската област. Подготовка за въстание тече в Разложкия край, но поради кървавите събития в Четвърти окръг до масово надигане не се стига. И все пак, старият поборник Димитър Попгеоргиев Беровски, съратник на Раковски, вдига т. нар. Разловско въстание. С четата си от петдесетина души, от които са известни имената на 36, той действа в обширен район до Беласица и Кюстендилско. Подобно на четата от Стрелча, Беровски с част от хората си дочаква Руско-турската война през 1877-1878 г.

Ботевата чета не е единствена проява на емиграцията в Румъния. На 16 май, едновременно с Ботев и при договореност с него, през Дунава със своята чета преминава съратникът на Левски Таньо Стоянов, за да подкрепи въстанието във Втори Сливенски окръг. Четата е събрана основно в Турну Мъгуреле срещу Никопол. С кораб в посока, обратна на Ботевата чета, Таньо и хората му пътуват до Олтеница и прехвърлят реката близо до Тутракан, където през 1867 г. преминава четата на Панайот Хитов. След като прекосяват населеното предимно с мюсюлмани Лудогорие, Таньо и повечето четници загиват в битката при с. Априлово, Поповско. Обикновено се приема, че четата е от около тридесетина въстаници. В османо-турски документ, на който ми обърна внимание д-р Лъчезар Кръстев, каймакаминът на Осман пазар (Омуртаг) съобщава на търновския окръжен управител, че четата е от 78 души. Вълнуващ поклоннически поход по стъпките на Таньо Стоянов организира д-р Анатолий Кънев, председател на Културно-просветно дружество “Родно Лудогорие”. Във връзка с 150-годишина от гибелта на войводата и неговите съратници наскоро се проведе поредният 41-ви поход с участието на 360 ученици и родолюбци от Разград и околните градове и селища.