На Богоявление в Зверино: Триумф на вярата и българщината (СНИМКИ)

"101 Каба Гайди" от Смолян също са част от празника в този край

Посрещането на Богоявление и „спасяването“ на кръста е традиция, която се спазва години наред в различни крайща на България. Този ден и всеки ритуал, свързан с него, се чества по особено тържествен и специален начин във врачанското село Зверино.

Там приготовлението за 6 януари започва поне месец преди това. А самият ден стартира още преди изгрев слънце и приключва много след залеза на последните лъчи.

Млади, стари, жени, деца... всеки допринася с нещо на Богоявление.

„За девета поредна година, със задружни усилия, подготвихме тържественото отбелязване на Йордановден в Зверино. Още с изгрева на слънцето, на 5 януари, ангажираните с подготовката на събитието стартираха дейности, като изкопаване и оформяне на вира, почистване, окачване на знамена и винили, изграждане на голямото огнище“, разказа пред „Труд news” Борислав Радославов. От години той е един от основните дейци по организацията на Йордановден. 

Макар от години да живее и работи в столицата, наближи ли Богоявление, той се завръща към дома и спазва традицията. 

„По традиция, вечерта на 5 януари посрещнахме нашите приятели от "101 каба гайди". Те са неизменна и ключова част от нашето тържество. Самият празничен ден започна в 6 ч. сутринта в Народно читалище "Факел-1926", където се събраха участниците и напарвихме генералната репетиция за всички аспекти на празничния ден. В 8:30 ч. започна тържествената Богоявленска литургия в храм "Св. Димитър", водена от отец Антон. А в 9:30 ч. започна литийното шествие, водено от иконата на Кръщение Господне, църковните хоругви и множеството миряни. По време на шествието поднесохме венец на паметника на Христо Ботев в Зверино“, разказа още Борислав. 

„Тази година почитаме 177-ата годишнина от рождението на великия поет-революционер. На 3 юни 1876 г. оцелели Ботеви четници, водени от военния командир Никола Войновски, достигат най-високата къща в Зверино. Стопанката баба Петра Митова и семейството й дават храна и подслон на над 40 четници, а смели мъже от селото ги превеждат през придошлите буйни пролетни води на река Искър“, поясни той, като отбеляза, че в Зверино Ботевите дни, след Богоявление, са особено специален период от годината.

И в Зверино, както в много други части от страната, мъжете влязоха в ледените води в устието на река Златица с река Искър или т. нар. „Пръстените“. Тази година мнозина бяха щастливци, тъй като температурите в ранните часове варираха от -2 като бърза се изкачиха до 2-3 градуса. 

„След пристигане до "Пръстените", където река Златица се влива в Искър, се заформи, както винаги, голямо хоро около огъня“, поясни младият мъж. 

„След Богоявленския водосвет и „спасяване“ на кръст, се изви и традиционното мъжко „ледено“ хоро. В средата влизат момчета с тъпани, а леденото хоро се вие около тях. Благодарение на подобни местни инициативи се поддържа „жив“ духа на вярата и любовта към ближния, чийто дефицит в обществото, като цяло през последните десетилетия, води след себе си негативни последици. Триумф на вярата и българщината - така мнозина определят тържественото отбелязване на Йордановден в Зверино и всички кътчета на майка България, където родолюбиви и вярващи момчета и момичета не пестят сили и енергия в организацията“, убеден е Борислав. 

Младият мъж спазва и друга традиция, откакто е баща – да заведе своя малък наследник в родното си място и буквално до го „потопи“ в магията на един от най-древните християнски празници. 

Кръстът тази година "спаси" Емил Христов. Той е първият участник в Зверино, който за втори път успява да се пребори за Божието разпятие.

Той поведе и мъжкото ледено хоро, а на раменете качи своя син Йордан, който празнуваше имен ден. Тати го зарадва за втори път, след като през 2021 г. Емил успя да "спаси" Богоявленския кръст, броени часове, преди да кръсти Йордан в Черепишкия манастир "Успение Богородично". 

"Емил е истински и изключително добър човек, когото много обичам. Нека цялото му прекрасно семейство бъде живо и здраво! Това е добра поличба, че след баткото Йордан и сестричката Емили, през новата година може да очакваме и още по-голямо разширяване на семейния кръг", споделя с намигване Борислав.