Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Пенсията ще покрива 42% от дохода по време на трудовия стаж
Формулата за индексиране води до обедняване на хората, пенсионирани преди години
Намаляват държавната пенсия, ако взимате втора
Младите българи са обречени да получават ниски пенсии. Това показва годишният отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, популярен като Сребърния фонд. Сред причините за това са формулите за определяне и индексиране на пенсиите, както и фактът, че през годините ще намаляват работещите хора, които внасят осигуровки, с които изплащат пенсиите. Затова, ако искат да живеят добре на старини, младите хора и тези на средна възраст още отсега трябва да започнат да спестяват, а да не разчитат на пенсия, съветват финансисти.
Коефициентът на заместване на дохода представлява съотношението на средната пенсия за трудова дейност към средния осигурителен доход. За 2025 г. средната пенсия за трудова дейност е около 53,6% от средния брутен осигурителен доход. Нетният коефициент на заместване на дохода, изчислен като съотношение на средната пенсия заедно с всички добавки към нея и средния нетен осигурителен доход (след плащане на данъци и осигуровки) достигна 69%.
В дългосрочен план средната стойност на коефициента на заместване на дохода ще намалее до около 42%, пише в годишния доклад на Сребърния фонд. Това означава, че ако сега пенсиите изглеждат ниски спрямо заплатите и цените, когато дойде врене младите и хората на средна възраст да се пенсионират, ситуацията ще бъде още по-тежка и пенсиите ще заместват значително по-малка част от доходите им от периода преди пенсионирането.
За този процес най-съществено влияние оказват три фактора. Първият е включването на осигурителния доход за цялата трудова кариера при изчисляване размера на пенсията за хората, започнали трудовата си дейност след 1999 г. Това означава, че и първите години от кариерата на хората, когато обикновено заплатите им не са високи, ще бъдат включени чрез индивидуалния им коефициент във формулата за определяне на пенсията. Това ще има отрицателен ефект върху размера на пенсията. За хората с трудов стаж и през периода 1997-1999 г., стажът им се отчита при определянето на пенсията, но не и осигурителният им доход.
Вторият фактор, който влияе върху това пенсията каква част от трудовия доход компенсира, е швейцарското правило за индексиране на пенсиите с 50% от инфлацията и с 50% от ръста на средния осигурителен доход.
При прилагане на швейцарското правило нарастването на пенсиите е по-малко от увеличението на средния осигурителен доход. Причината е, че при добро развитие на икономиката доходите нарастват повече от инфлацията. Така през годините пенсиите изостават от текущите доходи в страната.
Третият фактор при заместването на доходите с държавна пенсия е намалението на индивидуалния коефициент за хората, които при пенсионирането си са били осигурени и в универсален пенсионен фонд (УПФ), и в държавното обществено осигуряване. Държавните пенсии на хората, осигурени и в УПФ, се намаляват, защото част от осигуровките им са влизали в частен фонд. Намалението на държавните пенсии на хората, родени след 1959 г., които придобиват право на пенсия за стаж и възраст през 2026 г., е между 11% и 12%. Този процент на намаление ще расте до около 19% през 2040 г. и до 22,5% през 2052 г., тъй като през целия осигурителен стаж на хората, които ще се пенсионират след 2040 г., част от осигуровките им влизат в частен фонд.
Размерът на намалението е различен за всеки отделен пенсионер. В момента в много случаи втората пенсия не покрива намалението на държавната пенсия. Хората, които се откажат от частния си фонд, ще получават пълния размер на държавната пенсия.
България е една от най-бързо застаряващите държави в ЕС
31 на сто от населението на страната ще бъде над 65 години.
Всеки трети ще бъде над 65 години
България е една от най-бързо застаряващите държави в ЕС поради ниските нива на
раждаемост и нарастващата продължителност на живота. Според демографската прогноза на Евростат населението на България ще намалее до 5,3 млн. човека през 2070 г., пише в доклада на Сребърния фонд. Въпреки че се очаква общият коефициент на плодовитост (колко деца ражда средно една жена) да нарасне от 1,57 през 2023 г. до 1,69 през 2070 г., той остава под необходимото ниво за запазване на броя на населението от 2,1. В същото време средната продължителност на живота, която през 2023 г. е била 71,1 години за мъжете и 78,2 години за жените, се очаква да се увеличи до 82,8 години за мъжете и 87,7 години за жените през 2070 г.
Очаква се възрастовата структура на българското население да се промени значително през
следващите десетилетия поради раждаемостта, продължителността на живота и миграцията. Прогнозите показват, че населението в трудоспособна възраст (15-64 години) ще намалее спрямо общото население и докато през 2023 г. хората в трудоспособна възраст са 63,6% от населението, през 2070 г. техният дял ще спадне до 56%. От друга страна, делът в хората на възраст над 65 години се очаква да нарасне от около 21% през 2025 г. до 31% през 2070 г. В резултат на това коефициентът на възрастова зависимост (броят на хората на възраст под 15 и над 65 години спрямо 100 човека в трудоспособна възраст) нараства от 34% през 2025 г. до най-високата си стойност от 60% през 2058 г.
Все повече хора имат инвалидни пенсии
Съотношението между броя на пенсионерите и работещите хора ще нараства.
На 100 осигурени ще има 82 пенсионери
Броят на работещите хора в страната ще намалява през годините, съответно по-малко хора ще внасят осигуровки, показва докладът на Сребърния фонд. През годините съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените ще нараства. А това е ключов индикатор за състоянието на пенсионната система и за възможността да бъдат изплащани пенсии.
В дългосрочен план се очаква броят на осигурените да нараства до 2028 г., но след това до 2070 г. броят им ще намалява, което е резултат от прогнозираното от Евростат намаление на населението, което ще доведе и до по-малък брой на работещите хора.
Броят на пенсионерите с лични пенсии за стаж и възраст се очаква да намалее в периода до 2040 г. в резултат на постепенното увеличение на пенсионната възраст и на изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране. От 1,401 млн. в средата на 2026 г. броят на пенсионерите с лични пенсии за стаж и възраст намалява до около 1,167 млн. през 2040 г. След това броят на пенсионерите ще нараства до 1,24 млн. през 2060 г. През периода 2060-2070 г. хората с пенсии за стаж и възраст ще намалеят до 1,182 млн.
Намалението на хората с пенсии за стаж и възраст е съпроводено с увеличение в броя на хората с инвалидни пенсии. Причината е в извършената през 2023 г. промяна в Наредбата за медицинската експертиза - общият процент трайно намалена работоспособност се определя, като към най-високия процент на най-тежкото увреждане се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания. Това допринася за увеличаване на броя на новоотпуснатите пенсии за инвалидност.
В дългосрочен план и броят на работещите, и броят на пенсионерите ще намалява. Но тъй като през 2037 г. е планирано да приключи постепенното вдигане на пенсионната възраст, както и поради нарастването на средната продължителност на живота, броят на пенсионерите ще намалява по-бавно от този на работещите. Общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност ще намалее до около 1,65 млн. през 2070 г. Но съотношението между броя на пенсионерите и броя на работещите хора ще се увеличи от 68% през 2025 г. до 78% през 2070 г.
През следващите няколко години не се очаква подобрение в коефициента на зависимост, основно поради нарастващия брой на инвалидните пенсии. Въпреки прогнозирания по-малък брой новоотпуснати пенсии за стаж и възраст вследствие на увеличаването на пенсионната възраст и на изисквания осигурителен стаж, ограничаването на ранното пенсиониране, както и поради наличието на стимули за по-дълго оставане на пазара на труда на възрастните работници, коефициентът на зависимост ще се задържи на нива около 68-70% до 2040 г. След това, под въздействието на фактори като застаряване на населението, увеличаваща се средна продължителност на живота и намаляващ брой на работещите хора, стойностите на този показател нарастват значително, като през 2060 г. на 100 осигурени човека ще има 82 пенсионери с пенсии за трудова дейност. Между 2060 г. и 2070 г. се очаква известно подобряване на ситуацията в резултат на прогнозираното от Евростат раждане на повече деца от жените в страната. Това ще доведе до увеличение на дела на населението в трудоспособна възраст, като на 100 осигурени се очаква да има 78 пенсионери.
