На втория ден на Великден на Алботинския скален манастир: Отдават почит с „Хоро на мъртвите“

С фолклорен събор почитат живите

По стара традиция, пазена от векове, на  втория ден на Великден, край  Алботинския скален манастир при видинското село Градец хората от района  се събират на събор известен като „На Росен“. На голямата зелена поляна те отдават почит  на своите покойници с „Хоро на мъртвите“,  с  фолклорен събор почитат живите.

Съборът тази година започна с  тържествен водосвет, отслужен от Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Пахомий, в подножието на  Алботинския скален манастир до с. Градец. Хората запалиха свещ в  параклиса „Възкресение Христово“.

Събитието, провеждано ежегодно на втория ден от Възкресение Христово, събра самодейни състави от видинския регион. Десетки хора от региона и страната в днешния слънчев  ден дойдоха, за да  отдадат почит за починалите си близки и  почетат живите, и да се докоснат до българските традиции, фолклор и духовност.

Вярва се, че мъртвите възкръсват в Албoтинския манастир на втория ден след Великден.

Защото той е  посветен на Възкресението Христово, припомнят историците. В миналото ревностно се е спазвала традицията на втория ден на Великден в подножието на манастира да се вият т.н. поменални хора на мъртвите. Традиция, която днес бавно загива.

Уникалният обичай "Хоро за мъртвите" е свързан с отдаване почит на починалите. На тежко хоро рано призори, когато все още има роса в тревата, се хващат хората, които имат починали близки и роднини. Те носят тяхна снимка, окичена с великденски яйца, здравец и росен.

Обичаят е много почитан от власите. Под звуците на всички духови музика от региона хората почитат в тежки и бавни хора мъртвите си близки. После даруват и раздават за бог да прости кърпи, перашки, както тук наричат великденските яйца,  ябълка. козунаци, цветя, ризи и кърпи. И задължително китка здравец.

Стане ли обяд всички дошли край манастира се хващат на кръшни хора за да почетат и живите. 
На този ден всички  дошли в подножието на Алботинския манастир берат в гората цветето росен. Затова и този празник се наричан „На Росен“. 

Самата местност, където се провежда събора, също се счита за целебна. Който пренощува около празника Възкресение Христово, възкръсва от каквато и болест да е бил болен. Заради това мнозина идват призори, като водят болни близки. От дълбока древност святата зона се смята за чудодейна.

Хората също вярват, че ако бездетка преспи в нощта  след Възкресението на Христос на поляната, където расте цветето росен, то тя ще зачене и роди здрава рожба.  

Има сведения, че открай време българи и румънци водят тук тежко болните си близки, за да преспят срещу Великден до манастира, за да се изцерят. Вярващите християни са убедени, че и днес болните, преспали на това място, получават изцеление. Паралелно с това душите на мъртвите намират покой след изиграното в тяхна памет тежко хоро. Затова и тук под скалния Алботински манастир (наричан и Албутински) среща си дават живите и душите на умрелите. 

И тази година там се събраха хора от Видинска епархия за уникалния обичай. По този начин сякаш и покойникът участва във веселието, разказват възрастни хора. Някои обясняват, че древният ритуал вероятно идва от очакваното възкресение на всички мъртви. Според християнските пророчества то се случи при Второто пришествие на Божия син Исус Христос. 

А когато слънцето стигне зенита си, всички сядат да хапнат, да се повеселят, да почетат и живите. Тогава старите хора разказват прастари легенди и предания за това свято място. Някои от тях са свързани и с водата от извора, наречен Хайдук чешма, считана също за лековита.

Алботинският скален манастир е недействащ средновековен скален манастир, намиращ се днес на територията на архиерейско наместничество Кула, на Видинска епархия.

Времето е заличило спомена на кой светец е била посветена изсечената с голям труд високо в скалите църква. Знае се, че Алботинският манастир е бил действащ през XIV век, за което свидетелстват запазени фрагменти от стенописи и надписи, и накитите (обеци, наушници, гривни), намерени в 29-те разкрити християнски гроба, разказват историци.

Алботинският манастир е изсечен високо в скалите и той е изследван от видинският историк, днес покойник, Въло Вълов. В свое изследване той пише следното: „В самата църква и в скалата около манастира са открити голям брой християнски погребения. Вероятно манастирът е бил посветен на Възкресение Христово, ако се съди по многолюдните събори на това място на втория ден на Великден в неговото подножие“. Останките от трикорабния манастирски храм, богато украсен в миналото със стенописи и декоративни колони и корнизи, говорят за усърден молитвен живот и някогашно благолепие. Наличието на баптистерий показва, че храмът е бил използван не само за молитвени нужди на братството, но и за обществени служби. В по-ново време от меката скала са добивани камъни.

Днес могат да се видят изкопани от иманяри големи дупки в търсене на царски съкровища от времето на Иван Александър, нанасяйки непоправими щети. В миналото и овчари са използвали храма през лятото за  подслон на своя добитък. Това е допринесло за почти пълното унищожение и възстановяването на обителта в оригиналния й вид. В последните години обаче все повече поклонници идват в недействащия скален манастир,  обявен за паметник на културата, привлечени от неговата святост, приказна природа и чудни легенди.

Според легенди тук е била погребана майката на цар Иван Срацимир- Теофана.

Смята се, че в скалния манастир преди векове е живяла княгиня Теодора – майката на цар Иван Срацимир, дъщеря на румънския крал Бесараб I. След като Иван Александър я прогонил, за да се ожени за Сара, тя станала игуменка в Алботинския манастир, гласи тукашната легенда. Тук след смъртта й са заровени и костите й. По време на турското робство манастирът е подпален и заличен до основи. На срещуположния хълм обаче все още може да се види пещера, за която се знае, че е приютявала монаси отшелници.

Идеята за възраждане на Алботинския скален манастир и превръщането му в посещаван исторически и религиозен паметник е на покойния Видински митрополит  Дометиан и неговия викарий епископ Сионий.  След тях видинският митрополит Даниил, днес  Български патриарх и Софийски митрополит, възстановиха и извършваха високо в планината в скалния манастир църковни служби на празници.

Традицията бе спазена и тази  година и съборът  събра в подножието на  Алботинския скален манастир до с. Градец стотици хора, които запалиха свещ в параклиса„ Възкресение Христово“ и в скалните ниши на манастира. Помолиха се за здраве и благоденствие, за мир. Почетоха мъртвите и се помолиха за живите.