Нелегалната икономика на Гърция възлиза на приблизително 40 млрд. евро

Свиването на сивата икономика е свързано с увеличението на приходите от ДДС и общите данъчни приходи

Нелегалната икономика на Гърция възлиза на приблизително 16-18% от брутния вътрешен продукт на страната, според Държавната парламентарна бюджетна служба, която изчислява сивата икономика въз основа на данни от 2023 г., което означава, че тя е била приблизително 40 милиарда евро, пише електронното издание на в. Kathimerini.

Тази оценка, която координаторът на Държавната парламентарна бюджетна служба Янис Цукалас направи в отговор на въпрос по време на представянето на тримесечния доклад на офиса, е съвместима с данните за декларирания доход за същата година от 110 милиарда евро и потреблението, което беше 151 милиарда евро.

Международният валутен фонд наскоро направи подобна оценка за незаконната икономика на 16% от БВП, докато министърът на националната икономика и финансите Кириакос Пиеракакис заяви по-рано този месец в реч в Париж, че тя е 15% от БВП.

Във всеки случай, въпреки че остава на високи нива, данните, цитирани от фонда, показват, че е спаднал значително от 30% от БВП, колкото е бил през 2013 г. В началото на 2020-те години се смята, че е бил ограничен до 20-21% от БВП. 

Свиването на сивата икономика е свързано с увеличението на приходите от ДДС и общите данъчни приходи. Цукалас заяви, че разликата в приходите от ДДС може би вече е под 10% от БВП, от 13,5% през 2022 г., въз основа на данни на Европейската комисия, приближавайки се до средното за ЕС ниво от 7% от БВП. Той отбеляза, че в момента приходите от ДДС нарастват с темп от 9% при бюджетна цел от 4,5%. Ако достигнат средното за ЕС ниво, което може да се случи тази година, данъчните приходи ще се увеличат с 1 милиард евро, създавайки допълнително фискално пространство за намаляване на данъците през 2027 г. 

Според Цукалас, приоритет трябва да се даде на данъчните облекчения за служителите. Той заяви, че най-високата ставка от 44% се налага за много нисък доход, 40 000 евро, докато разликата между ниската ставка от 9% (за доходи до 10 000 евро) и следващата най-висока ставка от 22% трябва да бъде изгладена. Той отново се противопостави на промяната в косвените данъци, заявявайки, че те ще отидат в джобовете на бизнеса, и заяви, че след данъчните облекчения е необходимо да се стимулират публичните инвестиции.