Обичаме ли си българското знаме

Възможно ли е да се приеме всенародна наредба за почит към националните символи

В България често се виждат и чуват турбопатриотични крясъци, тупане по космати гърди, татуировки и надвиквания кой е най-голям патриот. Малцина обаче знаят текста на националния химн и дори най-елементарните факти на националната история, такава каквато е. За това, разбира се, е виновно и националното всеобщо и задължително образование по история, включително най-близка, когато Родината е била предлагана за Съветска република от национални предатели, които и до днес са в НС и в правителството, предрешени като политици с партия.

“Нейсе, запуши я”, както се казва в националния разказ за нашите народопсихологични особености на един прострелян в сърцето ироничен и умен писател. Идва ми на ум всъщност нещо съвсем дребно и някой ще каже, даже несъществено. Това е темата за Българското знаме. Толкова прославяне, обект на гордост и преклонение! Но защо то провисва толкова често опърпано, зацапано, унило, почти мизерно, сякаш презряно от сгради, фасади, пилони, явно изработено от евтин плат, с лоши някак умрели и безрадостни цветове? В китайски фабрики ли ги изработват тези знамена? Или в Шри Ланка? Ако е внос от Турция, подозирам, че ще изглеждат малко по-качествено. Възможно ли е да се приеме всенародна наредба за почит към националните символи, в това число знамената, гербовете, паметниците на българските воини, загинали за България (а не за това да станем част от СССР).

Възможно ли е да има задължителен стандарт за тези символи, когато са на показ върху обществени сгради, площади, пилони, паради и пр. В Америка, чиято национална идентичност е много по-разнородна и млада от нашата, има всеобщ респект към символите. Там никога не съм виждал толкова мърлявост и небрежност към тях, освен от палещи знамената неомарксисти или фанатизирани ислямисти. Но това са екстремисти и болни хора, огромната част от американците обичат знамето си и знаят химна си.

И накрая, зеленото и червеното са цветове с много нюанси. Не знам дали на държавно ниво са кодифицирани точно онези допустими цветове, които да бъдат използвани за изработване на знамената. Според мен, би трябвало. Когато сравнявам швейцарско, скандинавско и даже полско червено в техните знамена и даже интересното зелено на някои ислямски държави с българските цветове, даже качени на висок пилон в Родопите, те изглеждат като захабени и и бездушно увиснали особено на фона на истинското жизнено зелено на българската гора.

Да, ясно е, че на фона на разпадащите се български институции, включително Народното събрание, това сега изглежда като неуместна придирчивост. Не е приоритет. Така е, но все пак искам да го споделя…

(Всички стандарти и изисквания за размерите и цветовете на трибагреника са определени в Приложение № 2 към чл. 15, ал. 4 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България. Механизми за контрол по спазването им и санкции за нарушаването им обаче в този закон не са записани, бел. ред.)