Труд
Автор:
Кристиян Шкварек
След като обявих дискусията, която ще проведем в сряда на тема „Залезът на европейските столици“, публикацията естествено беше залята от възгласите на „демократичната общност“. В анонса посочих, че според мен пред София има два пътя - този на Париж/Брюксел и този на Варшава/Будапеща. От една страна - превръщане в близкоизточно гето, а от друга - стара, класическа, бяла Европа.
На това отдолу уважаемите либерали изсипаха един и същ коментар: ми като не ти харесва, ходи си в Москва! Значи, като Варшава ми харесва повече от Париж, следва да отида в... Москва?? Като предпочитам Прага пред Брюксел... да си ходя в Русия? Моля някой дипломиран психолог да ми обясни логическата връзка в главата на тези хора.
Аз го разбирам така: за бг-либерала на този етап вече не можеш дори да имаш предпочитания вътре в самата Европа, в самия ЕС. Не може да харесваш повече централна Европа, или Краков и Прага, хеле пък политиките на тези страни. Всичко това те прави „копейка“. За да не бъдеш „копейка“, вече не е достатъчно да си за Европа и ЕС. Трябва да харесваш конкретно Париж/Брюксел/Ротердам. Конкретно политиките във Франция, Белгия, Холандия. Конкретно Макрон, Рюте, Урсула. Конкретно масовата миграция, зеленизма и ЛГБТ работите.
Всякакво отклонение, дори в насока други европейски държави - като Италия, Австрия, Унгария, Чехия, автоматично те прави копейка. Дори да харесваш Полша, Варшава и полските политики - възможно най-антируската страна в Европа, ти пак си копейка и трябва „да си ходиш в Москва“. Понеже те са алтернативни на либералния пакет от политики и тяхното прилагане в Брюксел, Париж, Амстердам. Не може, съжалявам. Нямаш избор. Или пълен джендъризъм, зелено и мигранти - или МоZква. Това е ултиматумът в главата на българския либерал. И причината тази политическа общност да не трябва никога, по никаква причина да се докопва до каквато и да било власт в страната.
