Повишаването на моретата ще постави на сериозно изпитание човечеството през втората половина на 21-ви век, дори ако нациите успечт да ограничат глобалното затопляне до амбициозната цел от 1,5 градуса по Целзий, предупредиха учени.
Темпът, с който се покачват световните океани, се е удвоил за три десетилетия и при сегашните тенденции ще се удвои отново до 2100 г. до около един сантиметър годишно, се казва в ново проучване, цитирано от Radio France Internationale.
„Ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C би било голямо постижение и би предотвратило много тежки климатични последици", каза пред AFP водещият автор Крис Стоукс, професор в университета Дърам в Англия. „Но дори и тази цел да бъде постигната“, добави той, „покачването на морското равнище вероятно ще се ускори до темпове, към които е много трудно да се адаптираме“.
При липса на защитни мерки като морски стени, допълнително покачване на морското равнище с 20 сантиметра до 2050 г. би причинило около 1 трилион долара щети от наводнения годишно в 136-те най-големи крайбрежни града в света, показват по-ранни изследвания.
Около 230 милиона души живеят на сушата в рамките на един метър от морското равнище, а повече от един милиард живеят в рамките на 10 метра.
Средно за 20 години, температурата на земната повърхност в момента е с 1,2°C над нивата от прединдустриалния период, което е достатъчно, за да повиши нивото на океана с няколко метра през следващите векове, отбелязват Стоукс и екипът му.
Според тях, вветът ще види как температурите ще надхвърлят над този референтен показател с 2,7°C до края на века.
Повратни точки
В преглед на научната литература след последната голяма оценка на климата от Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC), упълномощена от ООН, Стоукс и неговият екип се фокусираха върху нарастващия принос на ледените покривки за покачването на нивото на моретата.
През 2021 г. IPCC прогнозира „вероятно“ покачване на морското равнище от 40 до 80 сантиметра до 2100 г., в зависимост от това колко бързо човечеството ще намали емисиите на парникови газове, но не включи ледените покривки в изчисленията си поради несигурност.
Картината е станала тревожно по-ясна оттогава. „Вероятно се насочваме към по-високите числа в този диапазон“, каза Стоукс.
Сателитни данни разкриха, че ледените покривки с достатъчно замръзнала вода, за да повдигнат океаните с цели 65 метра, са далеч по-чувствителни към изменението на климата, отколкото се предполагаше досега.
Количеството лед, което се топи или откъсва в океана от Гренландия и Западна Антарктика, което сега е средно около 400 милиарда тона годишно, се е учетворило през последните три десетилетия.
Оценките за това колко глобално затопляне би било необходимо, за да се стигне до изтласкване на намаляващите ледени покривки отвъд точката, от която няма връщане, известна като повратна точка, също са се променили.
„Преди си мислехме, че с Гренландия няма да се случи нищо, докато светът не се затопли с 3°C“, каза Стоукс. „Сега консенсусът за преломните точки за Гренландия и Западна Антарктика е около 1,5°C.“
Случвало се е и преди
Учените са разгледали и нови доказателства от трите най-скорошни периода в историята на Земята със сравними температури и атмосферни нива на CO2, основният двигател на глобалното затопляне.
Преди около 125 000 години, по време на предишния „междуледников“ период между ледниковите епохи, морските нива са били с два до девет метра по-високи от днешните, въпреки малко по-ниската средна глобална температура и значително по-малкото съдържание на CO2 във въздуха – 287 части на милион, в сравнение с 424 ppm днес.
Малко по-топъл период преди 400 000 години с концентрации на CO2 от около 286 ppm е довел до покачване на океаните с 6 до 13 метра.
И ако се върнем към последния момент от историята на Земята с нива на CO2 като днешните, преди около три милиона години, морските нива са били с 10 до 20 метра по-високи.
„Ако искаме да забавим покачването на морското равнище, очевидно трябва да се охладим“, каза Стоукс пред AFP.
„За да се забави покачването на морското равнище до управляемо ниво, е необходима дългосрочна температурна цел, която е близка до +1°C или евентуално по-ниска.“