Палеонтолози откриха динозаври, които са пеели като птици

Никой не знае със сигурност как е звучало огромното разнообразие от динозаври

Ревът на тиранозаврите и крясъците на велоцирапторите във филмите - както и в четвъртия „Джурасик свят“, който се открива тази седмица - са чиста измислица на звукорежисьорите, които искат да развълнуват зрителите. Така тези предполагаеми динозавърски звуци са станали част от популярното въображение, докато учените не са могли да направят нищо повече от спекулативни хипотези, пише El País. Тъй като фонаторният апарат на животните е съставен от меки части, които почти никога не се вкаменяват, доскоро звуците на динозаврите можеха да се представят само въз основа както на каналите, които тези животни са имали за възприемане на звуци, така и на определени гребени и орнаменти по черепа, които биха могли да служат като резонатор. Всичко това се променя.

Parasaurolophus tubicen, живял преди 70 млн. години, е можел да звучи като лодъчен рог или австралийско диджериду благодарение на особената си украса на черепа, както показва научна възстановка в Природонаучния музей на Ню Мексико (САЩ). През 1995 г. палеонтолози от този музей откриват фосил на този хадрозавър с огромен гребен, дълъг почти метър, стърчащ от задната част на главата му.

Подобно на праисторически духов инструмент, вътре в тази уникална структура имало три чифта кухи тръби, които се простирали от носа до върха на гребена и които изследователите сканирали подробно с помощта на компютърна томография, подобна на компютърна томография. След двегодишна работа резултатът е компютърна симулация на това как органът би резонирал, ако през него се промуши въздух, като е реконструиран дигитално с помощта на компютърни специалисти. "Бих описал звука като неземен. Спомням си, че ме побиха тръпки", каза наскоро Том Уилямсън, един от тези палеонтолози, пред Би Би Си.

Никой не знае със сигурност как е звучало огромното разнообразие от динозаври, които са съществували през мезозоя. Звуковият пейзаж би бил различен във всеки един от трите етапа на повече от 180 милиона години, които го съставляват, но науката е направила някои опити. Въз основа на формата на вътрешните уши и други черепни кухини учените са създали теории за това как може да е звучала тази група изчезнали влечуги.

Ако целта е била да общуват и да предупреждават за опасности, слухът на динозаврите е трябвало да бъде подчинен на тази функция, а малките им слухови структури е трябвало да възприемат ниски честоти, точно както правят днешните крокодили. Предполага се, че животните възприемат такива звуци, каквито самите те могат да произвеждат. Никакви крясъци или рев. По-вероятно е повечето големи динозаври да са излъчвали ниски, дълговълнови звуци, способни да изминават големи разстояния и да вибрират на земята.