Според официални данни повече от една трета от хората в малката тихоокеанска държава Тувалу, която според прогнозите на учените ще бъде потопена от покачващите се морета, са подали заявления за историческа климатична виза, за да мигрират в Австралия, съобщава Reuters.
Посланикът на Тувалу в ООН Тапугао Фалефу заяви пред Ройтерс в неделя, че е "изненадан от огромния брой хора, които се борят за тази възможност", а малката общност е заинтересована да научи кои ще бъдат първите климатични мигранти.
Тувалу, една от страните, изложени на най-голям риск от изменението на климата, което според експертите повишава нивото на морето, има население от 11 000 души на деветте си атола, разпръснати в Тихия океан между Австралия и Хаваите.
Откакто този месец започна подаването на заявления за участие в австралийската визова лотария, са се регистрирали 1 124 души, като членовете на семействата им достигат общо 4 052 души, желаещи да получат виза в рамките на двустранния договор за климата и сигурността.
Подаването на заявления приключва на 18 юли, като годишният лимит от 280 визи има за цел да гарантира, че миграцията към Австралия няма да доведе до изтичане на мозъци от Тувалу, заявиха официални лица при обявяването на договора през 2023 г.
Визата ще позволи на жителите на Тувалу да живеят, работят и учат в Австралия, като имат достъп до здравни услуги и образование на същите основания като австралийските граждани.
"Преместването в Австралия по силата на договора за Фалепилийския съюз по някакъв начин ще осигури допълнителни парични преводи на семействата, останали в страната", заяви Фалефу.
Според прогнозите на учените от НАСА до 2050 г. ежедневните приливи и отливи ще потопят половината от главния атол Фунафути, където живеят 60 % от жителите на Тувалу и където селяните се придържат към ивица земя, тясна до 20 метра. Тази прогноза предполага покачване на морското равнище с 1 метър, докато в най-лошия случай, двойно по-голямо, 90 % от Фунафути ще бъдат под вода.
Тувалу, чиято средна надморска височина е едва 2 метра, е преживяла покачване на морското равнище с 15 см през последните три десетилетия, което е един път и половина повече от средното за света. Тя е построила 7 хектара изкуствена земя и планира още, като се надява, че тя ще се задържи над приливите и отливите до 2100 г.