Писателят Иво Сиромахов: Българските родители отглеждат егоцентрични простаци

Новият роман на Иво Сиромахов „У майкини” е безпощадна сатира на съвременните български нрави. Допълнителна информация за подбудите си да го напише, както и скепсиса си за днешното състояние на родината и обществото ни авторът разкрива в интервю за артсайта Lira.bg, с чието любезно съгласие го публикуваме тук.

- Г-н Сиромахов, къде се намира това митично място „у майкини”?
- У майкини е навсякъде, където има българи. Нарочно не съм посочил мястото, защото историите, които разказвам, биха могли да се случат навсякъде. Романът разказва за хората в едно съвременно българско село с градски претенции. Как българският примитивен манталитет се съчетава с модерни простотии като астрология, диети, истеричен шопинг, вяра във врачки и магии, нелепи изяви в социалните мрежи, лайфкоучове, влогъри, инфлуенсъри, ретроградни меркурии, антиваксърство, гурме-превземки, силиконови цици, стремеж към известност на всяка цена.

- Романът е много смешен, но подозирам, че пак ще ти се обидят много хора.
- Нека се обиждат, щом имат желание да са обидени. Някои хора не могат да живеят, ако не се чувстват обидени. Това осмисля живота им и ги определя като личности. Виж какво става в социалните мрежи - всеки ден някой декларира страстно, че е обиден от нещо и настоява да получи извинения. Това е глупаво. Тая криворазбрана гордост всъщност е проява на комплекси. Ако знаеш кой си и имаш представа за реалната си стойност, нищо не може да те обиди.

- Кое най-много те дразни у „майкините”?
- Това, че живеят сред грозота. Не притежават никакъв усет към красивото. Живеем сред прекрасна природа, но вижте как сме я затрупали с боклуци. Вижте какви грозни къщи се строят навсякъде, вижте как са облечени абитуриентите. А вижте как е, да речем в Италия, там всичко е красиво. Там има и по-бедни хора от нас, обаче къщите им са спретнати, на всеки балкон има цветя, всяка уличка е красива и вдъхновяваща, по площадите има статуи, хората са облечени с вкус. Цялата им култура е подчинена на красотата. Това майкините никога няма да го разберат. Те до такава степен са свикнали с грозотата, че изобщо не я забелязват.

- Какво ни пречи да бъдем успешни?
- Най-популярните обяснения са свързани с турското робство, с комунизма, дори и с географското ни положение, което, видите ли, обуславяло обществените ни провали. Това са все фактори, които са извън нас. Винаги някой друг трябва да ни е виновен. Според мен обаче главната причина за обществената катастрофа е сбърканият модел на възпитание. Българите се провалят като родители. Те налагат на децата си абсолютно погрешни концепции. Насърчават у тях егоцентризма, нахалството, неуважението към другите, арогантността. У нас масово се отглеждат малки егоцентрични простаци, които порастват и стават големи егоцентрични простаци. И всичко това се прави с най-добри намерения. Всеки родител иска най-доброто за детето си, но акълът му стига дотам, че да го направи социално непригодно. Акълът им стига до „Бий, за да те уважават”. Ако бяха малко по-умни, щяха да знаят, че по-мъдрата стратегия е „Уважавай, за да не те бият”.

- Лошото възпитание ли е причината да не можем да създадем проспериращо общество?
- Спойката на всяко общество е чувството за принадлежност към някаква група. Към какво изпитва чувство за принадлежност съвременният българин? Към семейството си? Не. Семейството вече не е ценност, две трети от браковете приключват с развод. Към квартала си? Не. Българинът мрази съседите си и открито воюва с тях. Към професионалната си гилдия? Той ги ненавижда и се смята за по-кадърен от тях и несправедливо недооценен. Независимо каква му е професията. Принадлежност към родината? Там нещата вече стават много аморфни, защото родината се асоциира най-често с неща като ракия, лютеница, чушкопеци, бяла роза ще закича, Кубрат Пулев, баницата на майкини... изобщо все неща, свързани с мимолетни удоволствия, а не с ценности. Думи като дълг, чест, достойнство отдавна са престанали да носят съдържание, свързваме ги предимно с отдавна умрели хора. Ние нямаме нищо, което ни свързва като общество. Дори най-голямото постижение в историята ни - българската азбука, не ни обединява - живеем във време на масова неграмотност, вижте ги само как пишат в социалните мрежи. Обществото просто не съществува - то е един разложен труп, чиито отровни изпарения дишаме.

- Как може да се промени всичко това?
- Никак. Завинаги ще се давим в блатото на байганьовщината, убедени, че заслужаваме по-добра съдба.

- Кажи нещо смешно за финал.
- България ще се оправи.

Откъс от новия роман на Иво Сиромахов „У майкини”

Ужас! Бати Ценко се стиска за цици на детето

250 или 350 кубика - това е въпросът!

Тая сутрин майкини ме пратиха до бативи Ценкови за чаша олио. Не че ние си нямаме олио у майкини. В мазъта имаме два стека олио Калиакра, зехме го през ноември на промоция от Лидъла. Но олиото на бативи Ценкови е по-вкусно, защото е домашно. Сами си го правят от преработено машинно масло, две глави черна ряпа и връзка копър. Много е полезно за ставите.

Та отидох аз у бативи Ценкови, а там - страшна трагедия. Бати Ценко седи на остъкления балкон, пуши цигари и гледа лошо. А кака Дичка реве, цялата подпухнала и очите й зачервени.

- От два часа реве - вика бати Ценко. - Кво й става на тая жена, не знам. Критиката ли я пере, не знам. Направо не знам.

Отидох в кухнята да успокоя кака Дичка и да я питам кво й е.

А тя ревна още по-силно.

- Бати ти Ценко е пълен идиот - вика. - Съсипа ми живота, а сега съсипва и живота на детето.

И ми разказа какво се е случило. Дъщеря им - Митюрина (кръстиха я на дядо й Митю, лека му пръст) тая година ще е абитуриентка. Пълна отличничка била, само по български и литература имала тройка, ма той българският няма да й трябва. А литературата - хептен. И кака Дичка предложила на бати Ценко да й купят за бала подарък - силиконови цици, по триста кубика едната. Това било мечта на детето, защо да не й я сбъднат? Но бати Ценко се запънал и казал „Кви са тия глезотии - по 300 кубика! Баба й все тристакубикови цици е носила! Аз пари за повече от 250 кубика няма да дам”.

Митюринчето изпаднала в депресия, щото на най-добрата й приятелка - Сандрония Филкова (внучката на дядо Сандю, лека му пръст), техните й били купили цици по 350 кубика. И Митюрина много се подтиснала и изобщо не искала да излиза от стаята си.

- Откъде-накъде Филкови ще сложат 350 кубика на Сандрония, а ние да се излагаме с тия 250? - реве кака Дичка. - Да не би да са по-богати от нас?

- Не са - реших да я успокоя.

- Ами не са! - ревна още по-силно кака Дичка. - Просто бати ти Ценко е стиснат нещастник. Не мога да го търпя!

- Недей така - рекох. - Бати Ценко е добър човек. Вдигна къща на три етажа, всяка година те води в Кушадасъ на ол инклузив.

- Не му ща ол инклузивите - писна кака Дичка. - Искам да се грижи за детето си. И да речеш, че са кой знае какви пари - не са. Разликата между 250-кубиковите и 300-кубиковите цици е някакви си 1200 евра! Смятай колко е стиснат.

Не казах нищо, а взех чашата олио и съсипан от мъка се прибрах у майкини. Разказах им какво се е случило, а майкини викат:

- Те, бативи ти Ценкови винаги са били стиснати. Ей го и сега кака ти Дичка не е напълнила чашата с олио, ами сипала с два пръста по-малко. Свиди й се скапаното олио. Не знам защо изобщо си общуваме с тях.

А свако, като разбра какво е станало, много се ядоса и се напи. Сега лежи на дивана гъзгеврек пиян, а цигарата му падна от устата и прогори буланата и майкини направо са в истерия.