Превръща ли се Белгия в първата „наркодържава“ в Европа?

Белгия не винаги е била центърът на наркотрафа в Европа. Днес нейните пристанища - Антверпен, Зеебрюге и огромните им контейнерни терминали – обработват милиони тонове товари, прикривайки тонове кокаин, хероин и синтетични наркотици, пише Bloomberg.

Достъпът до дълбоки води, непрестанният поток контейнери и свободното движение в Шенген правят страната мечта за трафикантите - и кошмар за правоохранителните органи, пише Мириам Саенц де Техада в свой материал за Euractiv.

Само в Антверпен конфискациите на наркотици скачат от 91 тона през 2021 г. до близо 110 тона през 2022 г., изпреварвайки Ротердам и затвърждавайки ролята на пристанището като център на европейската наркотрафик мрежа.

Само на 45 километра навътре, Брюксел усеща труса – стрелби, гангстерски войни и страх, разпространяващ се из квартали като Моленбек и Андерлехт.

След като съдия от Антверпен – прекарала четири месеца в защитено жилище – предупреди, че страната е застрашена да се превърне в „наркодържава“, колко реална е заплахата?

Магистратът предупреди и за проникване на организираната престъпност в пристанищата, полицията и дори съдебната система, като мафиотски мрежи действат като паралелна власт. Белгийските пристанища остават критична входна точка към Европа – наркотиците влизат, а улиците плащат цената.

Как функционира трафикът

Наркотърговията започва далеч от Европа. При кокаина, който е най-често внасяният наркотик през пристанищата на ЕС – обемните пратки тръгват от Колумбия, Перу или Еквадор, натъпкани в законни контейнери като щайги с плодове, машинни части или стоманени тръби.

Част от тях пресичат директно Атлантика, други заобикалят през транзитни пунктове в Западна Африка – Сенегал, Кот д’Ивоар, Кабо Верде – или Карибите, за да се замъгли произходът им.

Когато контейнерите достигнат Европа, товарните манифести изглеждат чисти. Част преминават през Канарските острови или Азорите, което допълнително затруднява проследяването. След това акостират в Антверпен, Зеебрюге или Ротердам, където екипи от хора, наричани „екстрактори“ – често тинейджъри – разбиват контейнерите, изваждат наркотиците, запечатват ги отново и изчезват преди инспекторите да пристигнат.

В играта на числа трафикантските мрежи се адаптират бързо. Данни на белгийските митници показват, че трафикантите все по-често избират по-малки, но по-чести пратки, за да избегнат скенерите – 82 прихванати пратки кокаин в Антверпен в началото на 2025 г. са със средно тегло 204 кг, спрямо 359 кг през 2024 г.

Европол отбелязва, че банди използват по-малки кораби и смяна на контейнери по трасето, за да замъглят произхода и да се възползват от неефективните проверки.

Същите схеми важат и за други наркотици. Хероинът преминава по Балканския маршрут от Афганистан през Турция и Балканите, канабисовата смола продължава да пристига от Мароко към Испания, а синтетични наркотици и прекурсори като метамфетамин идват от Азия чрез въздушен транспорт или дори пощенски пратки.

Контрабанда на кокаин в Европа: разнообразяване на морските методи

Общ преглед на това как морските мрежи и развиващите се методи за контрабанда - от скрити контейнери до бързи лодки и полупотопяеми съдове - заобикалят контрола по пътя към Европа.

Всички пътища водят към Белгия

Географията направи Белгия вход, но глобализацията я превърна в златна мина. Позицията на Антверпен, свързан по суша с всички ключови пазари в Западна Европа, означава, че голяма част от кокаина, който пристига там, бързо се транспортира другаде – разрежда се, препакетира се и се продава с многократно по-голяма печалба.

Мащабът е потресаващ. Европейският пазар на кокаин се оценява на €11.6 млрд., а този на канабис – на още €12.1 млрд. При толкова пари, вливащи се през легални вериги, белгийските пристанища са идеални не само за трафик, но и за пране на пари. През 2024 г. районът на Антверпен отчита 128 ареста, свързани с наркотици, включително 16 непълнолетни.

Но това, което влиза на доковете, рядко остава там. Брюксел – на 45 км навътре – вече е на първата линия на наркотрафика. На пресконференция през юли 2025 г. прокурори съобщиха за 57 стрелби – 20 от тях през лятото – голяма част свързани с войни между банди, според брюкселския прокурор Жулиен Муанил.

През февруари 1 човек загина при престрелка пред метрото Клемансо в Андерлехт. През септември мащабна полицейска акция провери 708 души и 621 автомобила в града. Насилието обаче не спира.

Брюксел вече отчита ниво на убийства от 3.19 на 100 000 души – едно от най-високите в големите градски райони на ЕС – като квартали като Моленбек и Андерлехт са най-силно засегнати.

Битка, която едва започва

В целия ЕС конфискациите на наркотици растат през последното десетилетие, а количествата амфетамин, метамфетамин и екстази варират годишно. Всяка заловена пратка е напомняне за това колко още преминава.

Белгийските митници смятат, че прихващат едва 10-40% от кокаина, пристигащ в пристанищата. Останалото наводнява Европа. Един килограм, купен в Латинска Америка за няколко хиляди евро, може да достигне близо €30 000 на пазарите на ЕС, предупреждава Европейската агенция за наркотиците (EUDA).

Парите не изчезват – изпира се чрез търговски фирми, недвижими имоти и логистични компании, които служат като паравани в Белгия. Дори с иззети 16.7 тона кокаин в Антверпен през първата половина на 2025 г., трафикантите изпреварват институциите: скрити зад криптирани мрежи, корумпирани докери и кухи фирми.

Брюксел се опитва да навакса. Новата Пътна карта на ЕС срещу наркотрафика цели прекурсорите и разширява контрола към бързо развиващи се химични деривати. EUDA вече подпомага Комисията с мониторинг и оценки на риска – завършвайки първите по рода си оценки на прекурсорите през 2025 г.

На местно ниво мерките включват идея за обединяване на шестте полицейски зони на Брюксел и увеличаване на внезапните проверки.

Но както предупреждава прокурор Жулиен Муанил: „Десет или двадесет години на слабост няма как да се поправят за една нощ.“

Белгия остава входът на Европа: конфискациите влизат в заглавията, но истинската търговия не спира.