"България купува евтина енергия от нас през деня и ни я продава скъпо през нощта", твърди румънски депутат насред кризата с АЕЦ "Черна вода"

Всичко това, защото са инвестирали в батерии. Умни момчета

Енергиен експерт коментира, че не може да се докаже, че енергията, изнасяна от Румъния, е същата, която по-късно се връща в страната.

В България капацитетът на батериите представлява 30% от общо инсталираните възобновяеми енергийни източници, предлагайки пет пъти по-голяма гъвкавост, отколкото в Румъния, където съотношението е само 6%.

"Румъния няма проблем с производството на електроенергия, а проблем със съхранението ѝ", твърди депутатът от Съюз за спасение на Румъния (USR) Клаудиу Нъсуи.

Това се случва в деня, в който румънската армия успя да взриви и разруши огромна скала в безпрецедентна операция за отклоняване на течението на река Дунав в опит за спасяване на работа на АЕЦ "Черна вода".

В публикация във Facebook и насред обявената енергийна тревога от правителството, Клаудиу Нъсуи заявява, че България купува евтина енергия от Румъния през деня, съхранява я и я препродава вечер, на по-висока цена. Румъния би могла да приложи същия модел, казва той, но настоящите правила обезкуражават инвестициите в батерии и развитието на потребителски производители.

В отговор на запитване от телевизионния канал Digi24.ro, енергийният експерт Думитру Кисалица обясни, че такъв механизъм съществува, но не може да се докаже, че енергията, изнасяна от Румъния, е същата, която по-късно се връща в страната.

"Румъния няма проблем само с производството на електроенергия. Тя има проблем главно със съхранението. Евтина енергия през деня, но скъпа през нощта, е така и в България и други страни. Те обаче нямат нашите проблеми. Напротив, възползват се максимално от тях. Защо? Защото България купува евтина енергия от нас през деня, съхранява я и след това ни я продава обратно вечерта, когато същата енергия е скъпа. Разликата е печалба. Всичко това, защото са инвестирали в батерии. Умни момчета", написа Клаудиу Нъсуи. 

"Труд News" писа по този въпрос още през месец май, когато вече имаше публикации в специализирани издания, засягащи въпроса как Румъния произвежда енергия по обяд, продава на България и я купува вечерта 5 пъти по-скъпо? 

Същността на този парадокс се крие в капацитета за съхранение

Анализ на енергийния пазар, проведен от Асоциацията за интелигентна енергия на Румъния, разкрива странната ситуация, в която се намира северната ни съседка: въпреки че разполага с по-големи производствени мощности за възобновяема енергия от нас, липсата на системи за съхранение превръща Румъния от "бъдещ енергиен хъб" в зависим клиент на български батерии. Резултатът? Румъния плаща на България седем пъти повече за внос, отколкото получава от износ, съобщи през май Turnul Sfatului.

Въпреки че статистиката показваше Румъния като фаворит в регионалната енергийна надпревара поради огромните си природни ресурси, икономическата реалност от април 2026 г. изпраща тревожен сигнал. Настоящият проблем на румънската система вече не е липсата на производство, а липсата на гъвкавост и неспособността за интелигентно управление на моментите на потребление.

Финансовите данни за април показват, че Румъния е изнасяла електроенергия на средна цена от около 50 евро/MWh, особено по време на обяд, когато производството на фотоволтаици е в пика си. Въпреки това, по време на пиковите вечерни часове, когато слънцето залязва, Румъния е била принудена да внася масово на цени, достигащи 250 евро/MWh.

Бюджетното въздействие е огромно: вносът от България възлиза на 33,4 милиона евро, докато износът за същата страна е само на стойност 5 милиона евро. Въпреки че внесеното количество е само два пъти по-голямо от изнесеното, платената цена е почти седем пъти по-висока.

Същността на този проблем се крие в капацитета за съхранение. Докато Румъния оставаше заседнала в старата логика – изграждане на колкото се може повече слънчеви и вятърни паркове – България разбираше, че истинската сила в новата енергийна икономика е контролиращата гъвкавост, пише Turnul Sfatului.

България вече разполага с 2 GW инсталиран капацитет на батериите и 8 GWh капацитет за съхранение, с цел бързо достигане на 10 GWh. Румъния, за сравнение, има само 0,6 GW батерии и малко над 1 GWh капацитет за съхранение.

В България капацитетът на батериите представлява 30% от общо инсталираните възобновяеми енергийни източници, предлагайки пет пъти по-голяма гъвкавост, отколкото в Румъния, където съотношението е само 6%.

"Необходимата спешност не е непременно повече производство на възобновяеми източници, а интелигентен подход. В новата икономика предимството не принадлежи на тези, които произвеждат най-много, а на тези, които могат да управляват кога се използва енергията", заключава Думитру Кисалица, президент на Асоциацията за интелигентна енергия на Румъния.