Във Видинска област приемните семейства средно на месец през 2024 г. са били 82, а настанените в тях деца - 86. Това съобщи пред журналисти областният управител на Видин Ани Арутюнян.
Областната администрация в дунавския град бе домакин на обучения за обмяна на опит в сферата на приемната грижа с приемни родители и социални работници от област Видин, организирани от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) и бе под патронажа на областния управител.
Изпълнителният директор на НАПГ Александър Миланов, пред обучаващите представи кратка информация за приемната грижа в страната. Средномесечният брой деца, настанени в приемни семейства, през 2024 г., е бил 1480, като 151 от тях са деца с увреждания. Най-много деца - 501, са на възраст от 0 до 3 години, от които 18 са с увреждания. Децата от 3 до 6 г. в приемни семейства са 306, от които 26 с увреждания, а от 6 до 14 г. са 457 (с увреждания 73). Между 14 и 18 г. децата в домовете на приемни родители са 215, от които 34 са с увреждани, отбеляза Миланов. По думите му професионалните приемни родители в България са наети на граждански договори. Това означава, че нямат осигурителни права за трайна болест, безработица или майчинство. Освен това те остават без доходи, което създава финансова несигурност и демотивира потенциалните кандидати, каза Миланов, цитиран от пресслужбата на Областната администрация.
„Според законодателството, касаещо закрилата на децата в България, бебетата до 3 години не могат да бъдат настанявани в специализирани институции за бебета (които са само 4 в страната), което обяснява и водещото място на броя на тези деца в приемна грижа“, обясни Александър Миланов. Според него, причина за сравнително малкия брой деца с увреждания е по-късното им диагностициране в България, което е проблем за предоставяне на адекватна подкрепа за тях и семействата им, както и притесненията на приемните родители да се грижат за деца със затруднения, поради липсата на специализирана подкрепа в малките населени места.
Данните на НАПГ показват, че през 2024 г. средномесечният брой утвърдени приемни семейства за цялата страна е 1638, но приемни деца са настанени само в 1239 от тях. В 400 приемни семейства или във всяко четвърто няма настанено дете. В същото време, към края на ноември 2024 г., по данни на Министерството на труда и социалната политика, децата, настанени в центрове за настаняване от семеен тип, които замениха домовете за деца, са около 3000. Най-голям е процентът приемни семейства без настанени в тях деца средномесечно в област Търговище (над 67%). Т.е. само 1/3 от тях се грижат за дете.
Следват областите Добрич и Кърджали, където в над 40% от семействата няма деца. Най-много са приемните семейства в областите Варна (119), Хасково (103), Монтана и Шумен (с по 93) и Пазарджик (92). Сравнително малката разлика в заплащането не са мотивиращи за семействата да поемат грижата за повече деца, което е предпоставка за разделяне на братя и сестри. В подкрепа на тази теза той отбеляза, че само едно професионално семейство се грижи за 4 и повече деца. Едва 14 са дали дом на 3 деца. По две деца са настанени в 149 семейства, а за едно се грижат 1075 семейства. Социалната сигурност на приемните родители е ключов въпрос. Професионалните приемни родители в България са наети на граждански договори, което означава, че нямат осигурителни права за трайна болест, безработица или майчинство. Освен това, между настаняванията на деца, те остават без доходи, което създава финансова несигурност и демотивира потенциалните кандидати.
Според социологическо проучване, проведено от НАПГ, едва 15% от българите биха станали приемни родители, 68% категорично отказват, а 17% не могат да преценят дали биха приели такава роля. Жените са по-склонни да станат приемни родители в сравнение с мъжете – 21% от жените заявяват готовност, докато при мъжете този процент е едва 9%.
„Тези данни са тревожни, тъй като показват ниска обществена готовност да се подкрепят деца чрез приемно родителство. Причините за този отказ са различни, но основният фактор е липсата на достатъчна информация и разбиране за процеса на приемно родителство”, отбеляза Александър Миланов и подчерта, че по-високият икономически статус има връзка с по-голяма готовност за приемна грижа – хората с доходи над 2000 лв. проявяват значително по-голям интерес (21%), отколкото тези с по-ниски доходи. Образованието също има ключова роля – хората с висше образование са значително по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях заявяват готовност, в сравнение с 13% при тези със средно образование.
Днес можем с гордост да кажем, че сме на прав път, защото всяко дете заслужава семейство, грижа и шанс за щастлив живот“, каза в заключение областният управител Ани Арутюнян. И допълни, че Дирекциите за социално подпомагане във Видинска област работят активно за увеличаване на броя на приемните семейства и за осигуряване на качествена подкрепа за тях. В Област Видин съществуваха два дома за медико-социални грижи за деца – във Видин и в Белоградчик. През 2010 г. в дома във Видин се отглеждаха 71 деца. До средата на 2019 г. този брой намаля до едно-единствено дете, което през същата година намери своето място в семейна среда, а домът беше официално закрит на 1 януари 2020 г. Домът в Белоградчик приютяваше значителен брой деца. Капацитетът му постепенно беше намаляван, докато през 2016 г. той прекрати дейността си. Едно от най- големите постижения в процеса на деинституционализация беше развитието на приемната грижа. Този модел предоставя възможност децата да растат в семейна среда, дори когато техните биологични семейства не могат да се грижат за тях, гарантира се качеството на приемната грижа и се предотвратява социалното изключване.
Обученията се провеждат в рамките на инициативата „Правото на европейска приемна грижа като гарант за правата на децата в България“, финансирана в рамките на проекта „Права и ценности“, финансиран от ФРГИ и ЕС, уточняват от администрацията.
Труд
-2-thumb-715x402.webp)