Шоковата терапия на Доналд Тръмп

Това е само началото на всеобхватната промяна в политическия, икономически и идеологически пейзаж на Америка

Тръмп изнесе разбиваща досегашните догми програмна реч пред световния елит в Давос

Всичко, навсякъде, наведнъж. Така изглеждаха първите седем дни от встъпването в длъжност на 47-я президент на САЩ Доналд Тръмп. Нарекоха ги „френетични“ (Financial Times) и “имперски в духа на Франклин Рузвелт и Ричард Никсън“ (San Francisco Chronicle). Вместо за сто дни, само за сто часа бяха издадени повече от триста указа, които демонтират в дълбочина досегашното политическо и идеологическо статукво.

Тръмп изнесе разбиваща досегашните догми програмна реч пред световния елит в Давос, посрещната с огромно уважение и стигаща до страхопочитание и респект от най-крупните банкери и корпоративни акули в света, които досега крепяха ancien regime на неолибералния глобализъм (за сведение на родния соросоиден планктон, който от „висотата“ на интелектуалния си провинциализъм продължава да бръщолеви из Фейсбук за „оранжевия клоун“). Отправи предупреждение към Путин. Призова ОПЕК да свали цените на петрола, за да отнеме основния приходоизточник за руската агресия срещу Украйна, като за „компенсация“ предложи възможност за един трилион долара инвестиции на Саудитска Арабия в американската икономика. Поиска от талибаните в Афганистан да върнат американските въоръжения на стойност 7 млрд. долара, изоставени там от Байдън, ако искат да получат замразени авоари на страната си в размер на 9 млрд.

И посред всичко това и купищата разговори с чуждестранни лидери, назначения, разполагането на редовна армия по южната граница срещу инвазията от нелегални мигранти, началото на депортациите на незаконно пребиваващи и многобройните вътрешнополитически маневри, в края на седмицата Тръмп продължи да обикаля страната с типичното си бясно темпо. Само в рамките на 48 часа посети Северна Каролина, където все още страдат от невъзстановените щети от скорошното наводнение, оттам се отправи към опустошената от пожари и левичарско скудоумие Калифорния, а накрая проведе внушителен митинг в Лас Вегас, Невада.

Това е само началото на всеобхватната промяна в политическия, икономически и идеологически пейзаж на Америка, който вече нарекох „шокова терапия“ по аналогия с „шоковата терапия“ на Лешек Балцерович за радикални демократични и пазарни реформи в Полша и други държави от Централна Европа след падането на Берлинската стена. Гаранцията за нейната дълбочина и ефективност не е само в амбицията и размаха на новата американска администрация, а в категоричната подкрепа за тази политика от страна на мнозинството от американската нация, която даде категоричен политически мандат на Тръмп.

Какво цели „шоковата терапия“, провеждана от Тръмп? На първо място, целта е максимално бързо да бъде консолидирана новата власт, за да не се допусне прегрупиране на вкорененото във Вашингтон от десетилетия политическо и административно статукво, което би дало възможност за саботаж на промените, както стана през първия мандат. През 2017 г. Доналд Тръмп влезе в Белия дом след една ситуативна победа, която не се опираше на сериозно разместване на електоралните пластове, а зад гърба си имаше една партийна върхушка в Републиканската партия, която в значителната си част беше враждебна или крайно скептична към него. Това отвори широко вратите за блокиране на президентската политика и постави по време на целия мандат Тръмп в обсадно положение.

Сега ситуацията е коренно различна - има тектонично разместване на електоралните пластове в полза на неговата политика, а Тръмп е безпрекословен лидер на една обновена и про-MAGA Републиканска партия. Ако преди Тръмп беше завлечен от процеси, които не можеше да контролира и управлява, то сега той е генератор и катализатор на процесите.

На второ място, целта на „шоковата терапия“ е да се отговори с конкретни и видими резултати на огромното и ентусиазирано доверие, което Тръмп получи. Това би дало още по-силен импулс за неговата политика. Бързината на промяна е решаваща за успеха. Свърши една цяла епоха, в която политика, икономика, култура, обществени дебати, теми, идеи, моди, тенденции, послания, приоритети - всичко беше подчинено на догмите на неолибералния глобализъм, към който беше принадена по времето на Обама и екстремно-лявата „политика на идентичностите“. Новият идеологически мейнстрийм на здравия разум и демократичния консерватизъм трябва максимално бързо да изземе дневния ред от трубадурите на ancien regime, защото в противен случай е обречен, ако не на провал, то на поне на дълго вегетиране.

Ние, в България, имаме своя негативен опит от липсата на бързи и радикални демократични и пазарни реформи, когато ретроградните сили на ancien regime на комунизма пееха приспивната песньовка, че „шок значи празна тенджера“. Докато държавите от Вишеградската четворка скъсаха бързо и решително с наследството на тоталитаризма, в България повече от десетилетие след падането му реформите бяха никакви или половинчати, което даде възможност за мафиотско разграбване на националното богатство от пребоядисаната комунистическа номенклатура и мрежите на Държавна сигурност. В една историческа промяна с такава дълбочина, бързината по овладяване на властовите лостове и поставяне на социално-политическите и икономически процеси на нови ценностни и идеологически релси е решаваща. Всичко това много добре се разбира както от самия Тръмп, така и от неговия екип. Затова лавината от управленски актове и действия, с която 47-ят президент на САЩ заля американците, а и света, през първите седем дни от своя нов мандат и която ще продължи и занапред, не само не е случайна, но е и старателно планирана през последните две години.

На трето място, шоковата терапия по овладяване на властовите лостове и реформа на системата във вътрешен план е необходимото условие, за да може Америка да изпълни своя геополитически императив. Изправени сме пред свят, в който ще се разгръща все по-ожесточена конкуренция между Демокрацията и Автокрацията. Това означава между САЩ и нейните съюзници (Австралия и Нова Зеландия, Япония, Южна Корея, Израел, ЕС, а до известна степен и Индия, като най-многочислената демокрация в света), от една страна, а от друга Китай, Русия, Иран и свързаните с тях терористични и авторитарни режими и групировки. Това изисква САЩ преди всичко да укрепи своите поразклатени през последните две десетилетия позиции в Западното полукълбо, където „тайно и полека“ започна да се настанява една от големите автокрации - Китай. Няма нищо случайно, а още по-малко импровизирано, в заявките на Тръмп по отношение на Гренландия и Панамския канал, където именно Китай се опитва да хазяйничи. Изгонването на Русия от Сирия и Близкия изток, отслабването на Иран и поддържаните от него терористи (Хамас, Хизбула, хутите в Йемен) са само част от голямата геополитическа битка между Демокрацията и Автокрацията, в която Доналд Тръмп и неговото управление вече играят осезаема роля.

Големият въпрос, който остава, е руската агресия срещу Украйна. Тръмп не може да си позволи един съюзник на Свободния свят, какъвто е Украйна, да бъде подчинен на интересите на агресора, защото това, освен всичко друго, ще означава и загуба за САЩ. А той вече работи за Историята, в която със „златни букви“ до неговото име трябва да пише „победа“.

Въобще, предстоят шеметно интересни, сложни и дори опасни политически години. Едно обаче вече трябва да е станало ясно на всички - когато Тръмп удари, светът се пренарежда.