Проектът Америка: Сложете щиковете, вдигнете шум, скрийте парите

Войната за независимост на САЩ беше измислица

На 3 януари 1777 г., преди 245 години, се състоя битката при Принстън – епичната битка, която САЩ толкова обичат да празнуват. Янките по принцип са чувствителни към късата история на своята страна, и по-точно към нейната официална версия, а анализите не са много на мода при тях. Особено по отношение на всичко, което е свързано с т. нар. Война за независимост.

Изправен на задните си крака бял кон, върху него е седнал доста разпознаваемия Джордж Вашингтон с пика в ръката, а на дръжката виси някакъв парцал. Странно е, че това не е някакъв традиционен "флаг". Пред водача на свободолюбивите американци има войници със сложени щикове стоящи един до друг. „Вашингтон спира бягащите от битката при Принстън“ и това героично платно, или по-скоро копията от него, висят на много обществени места в САЩ и аз лично го видях там.

Картината е нарисувана няколко години след битката, почти по свежи следи, през 1779 г. Единственото странно е, че там ги няма "звездите и ивиците" но художникът не ги е пренебрегнал, а просто в онези години, когато е рисувал, знамето вече беше измислено. Платното не се откроява по никакъв начин сред редицата на подобни глупави образци на държавната пропаганда от онази епоха, както беше обичайно във всички останали страни. И в Русия също. Интересен е не глупавият сюжет, а самото събитие. По-точно цялата "война" изобщо.
Разпръснатите опълченски формирования, при това изключително малки, срещу редовната армия. Изглежда като класика от един провален жанр. Но не, този път по някаква причина победиха "партизаните". По-точно победата им беше приписана. И всички „битки“ от тази война приличат по-скоро на селска разправия.

Фееричните „бойни действия“ започват през 1775 г. около Бостън, като няколко големи отряди от редовните британски войски след обстрел по някаква си причина срамно се оттеглят. Освен това не се знае нищо за загубите на правителствени войски! Срещу войниците и офицерите се сражаваха така наречените „минитмени“ – или доброволците, които трябваше да се съберат за една минута и да защитават глупостите на демокрацията.

Баптисти, адвентисти, квакери, мормони и други религиозно полудели групи, за които в нито едно прилично общество не е прието да се напомня. Плюс вчерашните каторжници и углавни престъпници. Това са войните...
Почти същото беше и в битката при Принстън. Срещу малко над 1 000 британци около 5 000 опълченци. Джордж Вашингтон прекосява река Делауеър (има и картина на това събитие!) и се опитва да атакува британците. Те отвръщат на атаката и минитмените се объркват, и бягат. Вашингтон сякаш ги спира, но британците вече са се оттеглили. И това се води за победа.

Между другото, има много картини с Джордж Вашингтон, като например „Бащата-основател на американската държава на съботник във Филаделфия в чест на деня на подписването на Декларацията за суверенитет“.

Когато беше необходимо, британците знаеха как да се бият. Успоредно със събитията в Америка, и в Индия протичат така наречените „англо-майсурски войни“, по времето на които британците демонстрират чудеса на героизъм и военна доблест. Освен това на тях им се противопоставяха не някакви голодупести туземци, а редовни войски, с кавалерия и многобройни оръдия. Но обучението не беше същото и малките отряди на британците – по 1 000 души и по-малко от това - успешно победиха огромните армии на индусите. Това бяха армиите срещу шайките от минитмени!

Но през същите тези години, успоредно със странната война, протичат и другите процеси.

„За началото на историята може да се счита за 1775 г., когато Континенталният конгрес издаде книжни -„ континентални " - пари. Скоро се появи презрителният израз „не струва нито един долар“, тъй като тези пари бързо се обезценяват и никакво регулиране на цените не може да го предотврати. Това беше първата хиперинфлация в историята на Съединените щати“, пише американски конгресмен в книгата си „Край на Фед“.

След като повоюваха малко, британците внезапно напуснаха Новия свят. И изглежда всичко беше наред, свободата и всичко това, но скоро американският президент с номер три започва да бир тревога.

„Банковите организации са по-опасни от вражеските армии. Ако американският народ позволи на частна централна банка да контролира емисиите от тяхната валута, тогава последната, първо чрез инфлацията, след това с дефлацията, и банките и корпорациите, растящи около тях, ще лишат хората от цялото им имущество. И може да се случи един ден децата им да се събудят бездомни върху земята, която бащите им някога са завладели“, предвещава Томас Джеферсън.

За какво е всичко това? Изглежда, че земята беше завладяна едва вчера, тогава откъде идва опасността? Какви банкови организации имаше в една дива страна, която току-що беше формализирала своята държавност? Британците бяха изгонени, техните банки също, кой тогава представлява тази опасност?

Банките, да, бяха изгонени, но банкерите се "просмукаха". Именно те организираха първата хиперинфлация и се опитаха да получат правото да печатат емисиите на парите на новоизбраното правителство. И това не го направиха нито Вашингтон, нито Джеферсън и другите като него, защото не бяха глупаци, и разбираха от икономика и познаваха историята.

След като Великобритания получи на свое разположение Банката на Англия през 1694 г. те я превръщат в частен център за емисиите на пари, и властта на острова преминава в нейните ръце. Формално управляваха кралете, а де факто финансистите. Защото те контролираха парите. А който плаща, той поръчва музиката. Въпреки това, в едно кастово общество, с древна и арогантна аристокрация, „космополитите“ бяха изключително неудобни. Всеки момент местните хора могат да устроят национален погром, а никой не обича нашествениците.

„Богатите евреи се опитваха да се замаскират, като приемаха аристократични английски или шотландски фамилни имена и за обикновения човек това изглеждаше като естествен трик, сякаш престъпникът се опитваше да скрие истинската си самоличност от време на време... пише през 1945 г. известния английски публицист Джордж Оруел. Да, онзи същият!

Очевидец описва ситуацията през първата половина на ХХ век, когато английското общество става много по-толерантно. Освен това Оруел рисува ситуацията без никакви предразсъдъци, просто като един наблюдател. Междувременно няколко века по-рано в Албион всичко беше много по-забавно...

Тясната ивица от северноамериканския континент, населена с престъпници в изгнание и представителите на религиозни секти, забранени във Великобритания, просто беше дадена на банкерите. За да се установят там и да изградят своето безкласово общество, там където властват парите. Войната беше фарс. Прави впечатление, че в съседна Канада - също британска провинция - всичко беше много спокойно и тихо. Никой там не обяви декларация за независимост или не изхвърляше чая от корабите. И досега главата на канадската държава е кралицата на Великобритания, тоест де юре тя е една колония, но това не притеснява никого, и те живеят там и няма никакви комплекси от това за хората живеещи там.

Успехът на Великобритания беше възможно да се повтори само на 23 декември 1913 г., когато в САЩ беше създадена Системата на Федералния резерв. В крайна сметка бащите-основатели на САЩ са почитани и в техните съвети се вслушват. Тоест те ги послушаха, но сега е твърде късно.

„На курс по основите на икономиката в колежа на Гетисбърг бях поразен от едно откритие и се оказа се, че парите в по-голямата си част изобщо не са пари, а са техните заместители. Икономиката е в подем, казаха ми, благодарение на това, че всички участваме в обръщението на записите на кредити и всички подробности за които се вписват от банката в регистъра на записите на заповед... В колежа научих, че банката държи само част от реалните пари. Икономическият растеж в този случай се дължи на банкирането с частични резерви. Това ме накара да се усъмня, макар и неубедително, за системата, която професорът ми обясняваше. В известен смисъл изглеждаше като доста хитър трик “, пише отново американският политик Рон Пол, потомък на ирландски и немски колонисти.

Съмненията все още са разрешени в САЩ, но вече я няма опозицията, която да се противопостави. Последният опит завърши с убийството на президента Джон Кенеди.

А Великобритания пък се превърна в "51-вия щат", макар че се надува малко повече. Очевидно в отмъщение за въвеждането на системата Бретън Уудс, която консолидира световното господство на щатския долар, Банката на Англия е национализирана през 1946 г. Но това се случи твърде късно.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)