Професор Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите, пред „Труд news”: Приемът с математика променя коренно висшето ни образование до 5 години

Още не достигаме заложените в закона 0,9% от БВП финанси за сектора

Работим с ДАНС за облекчаване на сроковете за виза на чуждестранните студенти

Университетите обявиха безпрецедентен протест миналата пролет, последваха ключови, но и спорни реформи във висшето образование, а днес с редовен кабинет ректорите работят активно по най-важните приоритети с просветния министър Красимир Вълчев. Какво всъщност се промени за една година, откакто начело на Съвета на ректорите е професор Миглена Темелкова – кои са професиите на бъдещето, как ще се променя оценяването и кандидатстването във висшите училища, отговорите  дава тя пред „Труд news”.

- Миналата пролет университетите излязоха на безпрецедентен протест, нарекохте го ден на затворени врати - какво се промени оттогава, професор Темелкова?
- Промени се фундаментално нагласата към Съвета на ректорите, защото показахме, че нашата кауза не се свежда преди всичко до осигуряването на заплати, а има за цел спазването на закона от всички. Посочихме и доказахме, че тогавашната изпълнителна власт не съблюдава бюджетната рамка за 2024, че в продължение на десетки години университетите не получават предвидените 10% от бюджетите им за наука, че от университетите се иска да покриват стандарти, но са в системен финансов недоимък в последните 4 години. През 2024 година висшите училища получиха едва 1,5% за наука, което е с 8,5% по-малко от предписаното от закона. Посочихме, че стипендиите на студентите са прекалено ниски и е наложителна промяна в подзаконовата уредба, защото възможно най-високата стипендия, която може да получи месечно един студент е 200 лева. Доказахме, че единството е предимство. Именно на 20 май 2024 година показахме с действия, че няма държавни и частни висши училища, че няма големи и малки университети, че не се делим на широкопрофилни и специализирани, когато имаме кауза, когато сме наясно с визията, която искаме да постигнем във висшето ни образование. Днес Съветът на ректорите е основен фактор при формирането на политиките във висшето образование. Само преди месец изпратихме на министъра на образованието и науката нашите предложения за приоритетни политики в сектора, които вече са част от програмата на настоящото правителство. 13 са становищата, които сме дали по ключови проекти на законови и подзаконови нормативни актове, по актуализацията на Националната карта на висшето образование, по конкретни текстове от закона с дискриминационен характер, по създадения от парламента фонд „Стефан Стамболов“. Подготвили сме и сме мотивирали определени предложения за промяна на Закона за висшето образование. Търсени сме за мнение, експертиза, диалог от почти всички парламентарни политически субекти, от министерства, агенции, образователни и научни институции у нас и в чужбина. Канени сме в десетки форуми, кръгли маси, дискусии. Всичко това ни дава основание да направим извода, че сме обществено по-видими и по-разпознаваеми и че сме фактор в българското образователно пространство.

- Кои са тези приоритетни политики, които сте дали за програмата на правителството и които ще бъдат задвижени заедно с министъра на образованието, и кога започва работата по тях? 
- Тези политики бяха генерирани отдолу нагоре – всяко висше училище имаше възможност да участва със свои предложения. След това те бяха синтезирани и обобщени и в диалогов режим с министъра, се обединихме около спешната потребност от подобряване на качеството на обучението в университетите чрез по-висока мотивираност на студентите и преподавателите, завишени изисквания към студентите в хода на обучението им и към преподавателите при атестирането и академичното им развитие. Създаването на инвестиционна програма за подобряване на инфраструктурата на висшите училища у нас, на общежитията и на спортните им бази, както и формирането на фонд за финансиране на национални научни програми са важни политики, които следва да стимулират конкурентоспособността на висшето ни образование. Привличането на чуждестранни студенти, износът на българско висше образование и повишаване на стипендиите на обучаващите се в университетите са други ключови приоритети, които заложихме в програмата на правителството. Финансирането на висшите училища, насърчаването на процеса за развитие на дуалната форма на обучение във висшето образование, както и споделянето на ресурси между университетите са сред важните писти, по които ще работим.

- Какъв е начинът за стимулиране на висшите училища към повишаване на изискванията към студентите и критериите за завършване на висше образование? 
- Висшите училища по презумпция следва да повишават качеството на своите образователни продукти. Както казва Кенеди, човешкият ум е нашият основен ресурс, затова мисията на висшите училища е неговото надграждане с оглед огромната роля на естествения интелект във времената на изкуствен. В този ред на мисли философията на пазара изисква ние за да сме конкурентоспособни и търсени, да повишаваме непрекъснато качеството. А то зависи от адекватните на изискванията на пазара на труда знания, умения и компетенции, които даваме на студентите. За да сме сигурни, че дипломите ни са конвертируеми, следва ние не само да надграждаме експертизата на нашите студенти, но и да проверяваме системно напредъка на обучението и усвояването на материала по всяка дисциплина. Това означава работа през целия семестър под формата на практико-приложни задачи и разработки, казуси, тестове, проекти, контролни. Тази работа през целия семестър следва да има и своята тежест в крайната оценка по съответната дисциплина. Ще ви дам пример от моята преподавателска работа. Тези системни семестриални ангажименти на студентите дават половината от крайната оценка по дисциплините, които преподавам. Другата половина идва от изпита по време на сесията. Така всеки студент е ангажиран през целия семестър. Не отсъства от занятия, защото знае, че работата в час е част от крайната му оценка. Усвоява и затвърждава материала поетапно, системно надгражда, провежда практикуми в реална производствена и бизнес среда и добива трайна експертиза още в хода на обучението си. 

- На какви финансови правила ще се подчиняват университетите през тази година и как финансирането им може бъде обвързано с комплексна оценка за качество?
- Финансирането от години е обвързано с качествените показатели на всяко висше училище. Висшето образование е единственият сектор в страната, който не получава субсидията си на база имагинерни аргументи, а я получава срещу предоставено и оценено качество. Твърденията, че университетите ни са лоши и не дават качество, са абсолютно несъстоятелни. Напротив – университетите ни могат успешно да се конкурират на глобалния образователен пазар и го правят. Потребна е обаче по-агресивна маркетингова политика от страна на държавата в глобален контекст и съм сигурна, че министър Красимир Вълчев вече работи в тази посока. Готови сме и ние да дадем своята принадена стойност, защото от повишаването на конкурентоспособността на България като образователна дестинация печели имидж и БНП не само държавата, а и университетите, които стават по-видими, по финансово ефективни и по-конкурентни. А по отношение на финансирането – още не достигаме заложените в закона 0,9% от БВП финанси за сектора, но успокоителното е, че средствата са почти 0,8% от БВП, което е повече от миналата година. Законът ясно е дефинирал, че възнаграждението за най-ниската академична длъжност – асистентската, следва да е 125% от средната за страната брутна работна заплата за последните 12 месеца, а средната заплата на академичния състав в държавните висши училища трябва да е не по-ниска от 180% от средната за страната. Това означава, че всички следва да спазваме нормата на закона.

- Свидетели сме на странни ситуации в някои висши училища, при които разликата между академичните длъжности е 50 лева, а дори и по-малко. Каква е все пак нормалната, оптимална разлика?
- Последните 4 години се характеризираха с осезаем финансов недоимък за университетите. Всеки университет определя марж между различните академични длъжности, който не го води до фалит. Без да давам оценка дали маржът от една академична длъжност до друга е нормален, мога да кажа, че във Висшето училище по телекомуникации и пощи той е 200 лева и това е оптималното за нашия бюджет. В друг университет тази разлика може да е повече или по-малко.

- Докъде е работата по Националната програма за привличане на повече чуждестранни студени у нас?
- Провеждаме срещи с различни институции и тук много ни помага министър Красимир Вълчев, който преди дни организира работна среща между Съвета на ректорите, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, ДАНС и други институции, имащи касателство към тази проблематика. Проведохме и среща между Съвета на ректорите и ДАНС. Съществен напредък има от страна на държавата с оглед облекчаване на сроковете за получаване на виза от чуждестранните студенти, посредством предоставянето на опция те да подават документи посредством VFS Global. Привличането на чуждестранни студенти у нас и износът на българско висше образование в чужбина са във фокуса на предложенията ни за законодателни промени, по които през изминалата година работим целенасочено. Мотивирали сме създаването на Национална програма „Проф. д-р Иван Шишманов“, която да промотира България като привлекателна образователна дестинация, като спокойна и стабилна държава, да разяснява кои са нашите градове – университетски центрове, каква е спецификата на различните ни университети, какви са условията за обучение в тях. Намираме за потребна и промяната в условията за откриване на подразделения в чужбина и сключването на образователен франчайз, тъй като това са допълнителни опции, посредством които висшите училища, а и държавата биха генерирали приходи от чужбина, биха станали по-разпознаваеми и по-търсени.

- Възможно ли е да се промени картата на висшето образование, така че  да стане по-актуална и адекватна? 
- Картата трябва да отчита потребностите на икономиката и регионите, но не бива и да е рестриктивна по отношение на иновативни специалности, предлагани във важни за икономиката професионални направления, които обаче не са запълнили капацитета си. Получаваме сигнали от редица университети, че на база картата не им се разрешава да акредитират ново професионално направление, защото има незаети бройки в други висши училища, които имат вече акредитация в същото направление. Считам, че икономиката има нужда от специалисти в области като комуникационната и компютърната техника, информационните технологии, мехатрониката, машиностроенето, хидромелеорациите, общественото здраве и други. Пониженото търсене за някои от тези специалности е резултат и от страха на младите хора от множеството математически дисциплини в хода на следването. Поради тази причина незапълненият прием в ключови за обществото и Индустрии 4.0 и 5.0 професионални направления не бива да е бариера за акредитирането на иновативни или интердисциплинарни специалности. Тук следва да намерим прецизен инструментариум.

- Намерения за промени в приема по специалности като икономика, педагогика обяви министър Вълчев - подкрепяте ли ги? 
- Част от тях са свързани точно с големия страх на учениците и кандидат-студентите от математиката. Акцент върху математиката в средното училище е потребен. Матура по математика наред с матурата по български език и литература, съм казвала неведнъж, че също трябва да има. Така децата няма да изпитват стрес от математическата логика и мислене и ще видите, че коренно ще се промени приемът във висшите училища в специалности, в които математиката е неизменна част от обучението. Тази промяна обаче ще се случи едва след 4-5 години. Надявам се да не съжаляваме за загубеното време.

- Ще бъде ли осъществена идеята за намаляване на обучението от 4 на 3 г. за медсестрите и акушерките?
- Това бе идея, предложена от Асоциацията на медицинските университети. Оказа се, че между медицинските университети няма единство по тази проблематика.

- По повод първата година от мандата Ви и направеното от Съвета на ректорите, получихте широка институционална и политическа подкрепа. Как се обединяват толкова разнолики политически субекти, обществени организации и институции?
- Съветът на ректорите в диалог и партньорство с всички организации и институции, имащи отношение към висшето образование, формира стратегически важните за сектора политики. Хубавото е, че сме на път да формираме и своеобразен политически консенсус за развитието на българското висше образование и родните ни университети.  Преди една година в платформата, която получи доверието на колегията, заложих няколко ключови приоритета. На първо място да не допуснем делене на висшите училища по осите: големи и малки, държавни и частни, широкопрофилни и специализирани, военни и граждански. Днес за всички ни е ясно, че имаме висши училища с осезаема добавена стойност за икономиката и обществото, и висши училища, които покриват формално стандарти. Приоритет ни е, университетите, които носят ценност и качество да са повече, да са по-адекватни и да се стимулира развитието им. Друг акцент беше политиката за внос на студенти и износ на български образователен продукт и по нея вече споделих, че работим активно, имаме и предложения за изменения в закона. Фокус в платформата бе и промяната в статута на Съвета на ректорите, тъй като основна препоръка на ОИСР е засилване на ролята му от съвещателна в задължително съгласувателна. В тази посока имаме също предложение за законодателна промяна. Образованието е консервативна система, жизненият му цикъл по принцип е много дълъг, затова промяната днес във висшето ни образование, ще даде резултат едва след 4-5 и повече години. Това изисква реформите, които правим да са смислени, прецизно обмислени, ресурсно обезпечени, визионерски. Най-ценни за бъдещето са политиките, свързани с разширяването на пазарния дял на българските университети в глобалното образователно пространство и качеството на българския университетски образователен продукт.

Нашият гост

Проф. д-р Миглена Темелкова е родена във Варна. Избрана е за ректор на Висше училище по телекомуникации и пощи на 25 юни 2019 г. Тя е първата жена, избрана за ректор в историята на ВУТП.  Специализирала е „Лидерство“ в университета „Джорджтаун“ – Вашингтон. Автор е на над 80 публикации на български, английски, немски и руски език.

На 12 май 2023 г. става първият български учен, удостоен с почетното звание „Професор хонорис кауза“ от университет „Скопие“ в Северна Македония. От март 2024 е председател на Съвета на ректорите.