Виктор от “Като две капки вода”: Имал съм доста тежки моменти, но музиката и Бог ме спасиха

В “Капките” разбрах колко хора имат нужда от нашата подкрепа

Дара подари своята победа на цяла България, дори на хейтърите

Срещата с годеницата ми беше не просто подарък, а вкарване в правия път

- Виктор, как се промени животът ти, след голямата популярност, която придоби с участието ти в “Като две капки вода”?
- Промяната в живота ми е може би това, че станах още по-добър и загрижен за другите човек. Благодарение на участието ми в шоуто разбрах, че много хора имат нужда от нашата помощ и съдействие, защото често ми пишат с надежда за подкрепа за дадена кауза. Разбрах, че мога да съм още по-добър човек, като помагам и подавам ръка, а също като им вдъхна вяра, че могат да се справят. Трудно е да отговоря на всички, но смятам, че доброто е най-важно. Дори и на екипа и гримьорите на “Капките” им казах - имат ли някаква кауза, да ми пишат и ще помагам с каквото мога. Това е “Като две капки вода” - шоу, което подкрепя различни каузи и дава кураж да следваш мечтите си.

- С кои от другите участници в “Капките” сe сближихте най-много?
- Щастлив съм, че в шоуто се доближих до тези хора, които иначе нямаше да разбера колко са готини. С всеки от тях сме си казали нещо съкровено и ме впечатли колко са истински - споделяха ми дори за личните си проблеми, все едно цял живот сме били заедно. С Дънди доста се сближихме и дори вече имахме едно общо участие в Русе. Там чух две негови песни и му казах, че трябва да се занимава с рок, защото има голям потенциал. Радвам се, че той спечели “Капките”. Има много голямо сърце, истински и чист човек с хубава енергия. Просто нямаше кой друг да спечели, въпреки че всеки един заслужаваше. Много приятно съм изненадан и от Емилия, при нея има много силен акцент върху гласа. Учудих се как за всеки образ така променяше гласа и маниерите си - страшно добър и завършен артист, много готина. Иво Димчев също е страхотен артист и човек. Много неща научих от него - как да се подготвям и намеря своя линия, как да се концентрирам върху образа... И Алекс (Раева) е невероятен изпълнител и човек - загрижена и много добра към всички. Симончето пък направо ме учуди колко добре се справяше в шоуто, а е само на 22 години.

Виктор като Джеймс Браун, на финала на “Като две капки вода”

- Сигурно не си се изненадал много от решението на Дънди да дари автомобила, който спечели в шоуто, за лечението на певеца от група “032” - Боян Христов?
- Да, не съм изненадан, защото той наистина е много добър човек. Дънди не търсеше пари от това шоу, а забавление и приключение - да се чувства добре и да зарадва приятелите си. Почти съм сигурен, че той се е молил да помогне на неговия приятел с каквото може, а Бог си знае работите и е видял колко чист човек е и иска да помогне. Освен това, изпълнението му беше супер силно, толкова зареждащо, останах без глас от викане.

Вместо да се тъпчеш с храна без да имаш нужда, по-добре отиди и нахрани децата в един дом

- Твоето изпълнение на големия финал на “Капките” също беше много силно и въздействащо. Как избра да имитираш точно Джеймс Браун?
- Джеймс Браун е артист, който е много близък до моята история. Той също е бил в дом и се е сблъскал с подобни трудности на моите, а музиката е нещото, което го е накарало да продължи. Вярвам, че музиката може да е спасение за всеки един! Честно казано, на полуфинала с песента на Джанет Джексън бях по-уверен, отколкото с неговата. Когато трябва да изпълняваш песен на артист, който цял живот слушаш, се притесняваш повече да не сгафиш. Да не говорим за неговите енергични танци и шпагати, но “Фънки Мънкис” също ми помогнаха. Освен това, гласът на Джеймс Браун е с дрезгавина, а моят е по-мек, но мисля че се справих и успях да сбъдна мечтата си да пея негова песен пред толкова хора. Никога не съм вярвал, че ще стигна до толкова голяма сцена! 

С победителят от предишното издание на “Капките” - Вениамин

- Би ли споделил някой забавен момент от шоуто, или зад кулисите? 
- Атмосферата и енергията, която се създаваше в “Капките” беше много красива и истинска - станахме приятели с целия екип. Между нас се получи супер шеговита и приятелска атмосфера. Още на втория лайф взех банани за всички и се помайтапих: “Нося ви банани от моето племе от Африка - изпратили са ми един колет!” (Смее се.) Радвам се, че всички разбраха моя черен хумор, свързан с цвета на кожата ми, въпреки че в началото бяха малко в шок. Аз съм си българин и нямам проблем с цвета на кожата ми, макар че като дете съм имал трудности, но сега съм голям човек. Иначе, всеки от нас носеше по нещо за хапване на другите и си изкарвахме много готино - с много шеги и смях.

- Победата на Дара на “Евровизия” беше точно преди финала на “Капките” - това нахъса ли ви допълнително?
- Не само ни нахъса, но излязохме много по-уверени на сцената на “Капките”. Дара зареди всички! Това беше нейна лична победа, която подари на цяла България - една победа, която тя подари дори на хейтърите! Преди това, Дара беше на косъм да се откаже, но превърна тези негативни коментари в силна положителна енергия и на сцената на “Евровизия” беше повече от перфектна и даде над 150 процента! Супер силен и мотивиращ артист.

- Участието ти в “Като две капки вода”, вдъхнови ли те за твои авторски песни и проекти?
- Да! В момента с моята половинка подготвяме няколко песни - интересна смесица между фънк, рок и поп. За нас е много важна нашата платформа - “Запей и запомни”, защото децата са нашето бъдеще, а музиката е спасение. Тази платформа помага на децата от предучилищна възраст до четвърти клас да си учат уроците чрез музика, дори тези по математика. Песните се изпълняват от мен и жена ми. Платформата е с кауза и ще бъде напълно безплатна за децата от домовете.

- За съжаление, децата израснали в домове често попадат в плен на някакви зависимости. Ти как се опази от това и изкушавали ли са те с алкохол, или с дрога?
- Имал съм изкушения, но успях да се справя. Имаше момент, в който пиех алкохол, но не съм се напивал сериозно. Тогава работих като сервитьор и понякога излизах с колеги и приятели и се напивах, но просто разбрах, че това не е начина, по който трябва да живееш. Осъзнах, че не е ок да продължаваш да го правиш и точно музиката ми помогна да го разбера.

- Кои бяха най-хубавите и най-трудни моменти в детството ти?
- Най-хубавите бяха, когато от дома ни водеха по лагери и спортни турнири, защото тогава се чувствахме с една идея по-свободни. Най-трудните моменти може би бяха тези, в които трябваше да ходя на училище и да се прибирам. Трудно беше, заради факта, че съм цветнокож, а по това време беше популярно да биеш цветнокожи, но го преодолях. Имал съм и други стресови периоди, дори в един от тях започнах да бълнувам и това е било странно за другите, защото съм бил като сомнамбул. Даже имаше случай, в който едно момче ме е спасило да се хвърля от втория етаж на дома, докато съм ходил насън! Имал съм доста депресиращи и стресиращи моменти, но музиката и Бог ме спасиха, както и приятелите в дома, там винаги имаше с кого да споделиш.

- Как откри Бог?
- Открих Бог, след като няколко години бях при майка ми и се бях уморил от нейния интерес към алкохола. Реших да се върна в дома, но малко преди това, поради някои лоши обстоятелства останах на улицата и тогава се срещнах с един човек, който ме приюти. Той ходеше на евангелска църква и ме насочи към Бог.

- Имал ли си моменти, в които си усещал особено силно божията помощ?
- Имах такъв случай с дядо ми, който вече не е сред нас. Един ден майка ми сподели, че докторите са є казали, че му остават само два месеца живот! Аз вече ходех на църква и там се молех на Бог за него и така тези два месеца станаха около четири години! Дори малко преди да почине дядо беше много жизнен. Тогава разбрах, че Бог наистина е до нас и като сме искрени към него, ще ни помогне! Аз съм много благодарен на дядо ми. В него виждах истинска загриженост и любов към мен, независимо че за кратко. Много хубав човек, дори имаше един период, в който го гледах и виждах в него чиста светлина. Съжалявам, че си отиде и нямахме възможност да прекараме повече време заедно.

- Приемаш ли срещата с твоята любима жена като подарък от съдбата, след всички трудности? Тя с какво те спечели?
- Не просто като подарък от съдбата, а направо си е вкарване в правия път! Тогава още пеех на корабите, но имах свобода да живея - пийвах си и не мислех толкова, въпреки че имах мечта да имам семейство, но имах и няколко провала и наранявания в любовта. В този период бях малко отегчен, но още като я видях - видях синята светлина в нея и усетих, че това е човекът! Спечели ме с това, че е много директна и искрена. Харесва ми, че е различна и не мисли толкова много за утрешния ден, а как ще си прекараме днешния. Трябва да се радваме на всеки ден и да не правим много планове, защото те не се правят без кръчмаря! Ние не си правим много планове, а изживяваме всеки един момент заедно.

- Синът ви има много хубаво име - Авикейл, защо решихте да го кръстите така и на какво искате да го научите?
- Авикейл значи “Бог е моят баща” и идва от библейското име Авиел. Искаме да го научим да цени всеки момент, в който е на този свят и нещата, които получава, а също да има уважение към хората и да бъде добър. Искаме и едно момиченце, но ще изчакаме малко. (Смее се.)

- В какво вярваш?
- Вярвам, че силата да променим света и мисленето на хората е в артистите от всички изкуства - не само в музиката. Ако всички хора си помагаме и се подкрепяме, ще има много по-малко души, които страдат. Да, това не е лесно, защото днес много хора са станали егоисти и примерно един човек сяда всяка седмица на заведение и си поръчва храна за 40 евро, а стомахът му е пълен още като е изял тази за първите 15 евро... Какво му пречи останалите пари да ги дари - може да направиш дарение и от пет евро и ако повече хора го правят - колко живота ще спасим! Вместо да се тъпчеш с храна без да имаш нужда, по-добре събери тези пари и отиди и нахрани децата в един дом. Двамата с жена ми си поръчваме само веднъж месечно по едно ядене в заведение, а другите пъти предпочитаме да дарим тази сума. Спомням си, като малък за мен беше голямо щастие, като дойдеше дарител да донесе две кебапчета, лютеница и филийка... Когато работех като сервитьор и първите ми заплати ги давах в дома, защото знам каква голяма нужда имат децата там.

НАШият ГОСТ 

Гласовитият Виктор Тодоров се превърна в един от любимците на зрителите в шоуто “Като две капки вода”. Той беше от малкото участници в популярния формат, които успяха да спечелят два лайфа. Преди това, яркият му талант бе оценен и в друго известно шоу - “Пееш или лъжеш”, за което го записва неговата годеница Верджиния. Там той става победител и на финала изпълнява силен дует с Владимир Зомбори. Виктор има трудна съдба, защото още след раждането е изоставен от майка си и израства в дом, а за баща си знае само, че е от Зимбабве. В един от домовете за сираци и изоставени деца, той среща прекрасната преподавателка - г-жа Рашкова, която го насочва към музиката. Той е учил в Музикалното училище в Пловдив, където свири на пиано и виолончело. Първата му работа е като сервитьор, като тогава вече живее при дядо си в Ямбол, а след това започва да пее по корабите в Скандинавия. Там се влюбва във Верджиния Бъчварова, която също е певица и музикант. Двамата са заедно от пет години и имат син на годинка и половина.