Труд
Автор:
Владимир Тодоров
От доста, бих казал твърде много време, през различни подходи за "по-добра училищна среда" и "разбиране нуждите на ученика" се прокараха редица методи:
🔘 за премахване на възпитателния елемент от образователната система
🔘 за принизяване на авторитета на учителя
🔘 за необходимостта от следване на пазарните принципи и в образованието.
Хората с дейно участие в този процес (ще дойде време и с имена да заговоря) би следвало да понесат наказателна отговорност, защото едно е да крадеш в настоящето чрез методите на приватизацията, но според мен е далеч по‑престъпно да крадеш от бъдещето.
За групата на тия вторите присъдата е без нужда от съд, защото последствията са видни – и по резултатите от PISA, и по останалите следствия, които наблюдаваме от образователната ни система. Аз вероятно съм сред последните мохикани, които няма да хукнат ангро нихилистично да се катерят на раменете на тия следствия от нео‑демократичните образователни мерки и либералния разврат, разпердушинващ образованието на децата ни… разбирайте бъдещето на Отечеството.
Вероятно съм сред последните и малко, които продължавам да твърдя, че българското образование струва. Да, то е в много тежко състояние. Да, то има редица проблеми за решаване на макро и микро ниво.
Но въпреки всичко, с "българите не струват", "българите са бездарници", "България е кочина", "българската образователна система не става" и прочее – проявете въображение, защото всеки има такива псевдо‑мотивиращи познати и приятели; с такива реплики единственото, което ще постигнете, е да блеете в общия хор.
БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ СТРУВА. БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ СИ ЗАСЛУЖАВА.
Не, защото ще ви направи велики, а защото… мамка му, трябва да има поне един луд, който вярва, за да се случи. А когато подобна лудост стане епидемия, която накара хората да свършат нещо повече от това да мрънкат като на гробища, тогава може и да отлепим. Трябва да отбележим също, че имаме много добри специалисти в немалко от образователните сфери и то на световно ниво. И в такава ситуация незнанието не е заради учителите. Ако искаш да учиш, има кой да те научи.
Къде тогава е проблемът? Сега по същество за първите три точки и новината.
По един учебник по БЕЛ, българска история и география. Това се коментира от вече много време и е време да се случи. Въпросът е обаче и какво ще има в този единствен учебник по предмет, защото невероятни полуистини чета в учебника по "Човек и общество" до 4-ти клас на сина ми, което сега е История. Без да цитирам, за да не става ненужно дълго – такива полуистини, които впоследствие лесно могат да се изопачат, както е угодно: и османските турци да са „присъствали“ по нашите земи (добре, че това не се прие), но пък „европейските големи държави, наричани Велики сили, са позволили на България да има собствена държава“, без дума за Руско‑турската Освободителна война, от която догодина се навършват 150 години; без дума за Санстефанска България, за да не засегнем съседните държави. А не подозирате какво пише в техните учебници по история.
За възпитателния елемент и смяната на пазарния принцип на делегирания бюджет или модела "парите следват ученика" мога много да говоря. Мисля, че съм сред малкото хора, които са седнали да анализират причините, предимствата и респективно недостатъците на този подход, както и основните слаби места и как биха могли да се оправят.
Само по себе си това е отделна дълга тема. Тук става дума за връзката между този безумен, недалновиден модел на пазарна политика в образованието и възпитателния елемент, изкоренен от образователната система.
Вземете един учител. Той има да изхранва себе си, а вероятно и семейство. За да може това да се случи, е необходимо да покрива определени норми (лекторски часове), които да му изкарат парите, т.е. да си свърши работата. Дотук добре.
Имаме обаче и ученик, който колкото повече расте, толкова по-добре разбира статута си на "златна кокошка" и в ума му все по-ясно се избистря позицията: "Те мен не могат да ме изключат, защото им нося пари. А ако ме оставят да повтарям, нашите ще ме преместят, където ще ми е по-лесно и ще имам по-високи оценки."
Ако някой все още не е разбрал – така изглежда изнудването на учители на работното място. Няма работна етика. Няма синдикати. Няма институция, която да спре разпадането при такива правила. Учителите, за да съхранят хляба си, започват да занижават критериите за оценки. Директорите, за да спасят бюджета на училището, започват да пренебрегват все по-невъзпитаното поведение в класните стаи.
Делегираният бюджет и пазарният принцип в образованието съсипаха системата и заличиха възпитателния елемент.
Когато към последното добавим и "Мани го тоя даскал, бе." … има ли изненадани?
"Даскал" по време на Възраждането е било титла. Звание, което е било на почит. При даскала са ходели за какви ли не съвети. "Той е най-учен и знаещ" деволюира в "Мани го тоя пиклив професор."
Когато професията няма авторитет в обществото, тя започва да привлича все по-некачествени хора от и без това проскубаната демографска картина.
А развратените родителчета (умишлено ползвам такова умалително) проявяват пренебрежително отношение към родителите си, а какво остава за учители… Аз лично не съм изненадан, а вие.
Все пак има светлина в тунела.
Крайно време е да спрем с тези изтъркани реформи и да започнем с далеч по-подходящото "оздравителен модел".
Реформите бяха, когато променихме формата и начините на работа на образователните институции, за да разсипват системата с либералните си подходи.
Сега е време за оздравителни мерки, които да излекуват образователната система не толкова от НПО-тата, внедрени в нея, колкото да премахнат инструментите, чрез които те оперират. А когато спреш храненето, всеки организъм е обречен и НПО-тата, тровещи образованието, ще се превърнат в организация с… отпаднала необходимост.
Не можете да спечелите играта по установените правила. Създайте нови правила за играта, която да спечелите.
