Труд
Автор:
Труд news
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров бе избран за координатор на инициативата възстановяване функциите на Съвета на ректорите, чрез алтернативна структура. Това е поводът да го потърсим за коментар.
- Професор Димитров, какъв е същественият проблем за несъгласието с оглавявания от проф. Миглена Темелкова Съвет на ректорите?
- Същественият въпрос не е кой е председател на Съвета на ректорите, а как Съветът изпълнява законовото си предназначение. Според чл. 23 от Закона за висшето образование той трябва да бъде общият представителен орган на всички висши училища, основан на равнопоставеност, прозрачност и колективно формиране на позиции. Именно затова 26 ректори подписахме декларация, с която заявяваме необходимостта от възстановяване на единството и пълноценната представителност на Съвета. Нашето разбиране е, че участието в общото представителство не може да бъде поставено в зависимост от членство в частноправно сдружение или от негови вътрешни решения. Съветът на ректорите трябва да бъде независим институционален орган, който представлява всички акредитирани висши училища пред държавата.
- С какво не сте съгласни?
- Не сме съгласни с модел, при който общите позиции на висшето образование се формират без достатъчно участие, прозрачност и равнопоставеност на всички университети. Когато се говори от името на цялата академична общност, е важно всяко висше училище да има възможност да участва при равни условия във формирането на тези позиции. Нашата цел не е противопоставяне, а именно обратното - възстановяване на доверието и единството между университетите. Това е и основното послание на декларацията, която приехме.
- Кой инспирира противопоставянето на университетите - от Съвета на ректорите миналата година разпространиха становище, че не са съгласни 240 млн. лв. да бъдат разпределени между научноизследователските университети?
- Не бих търсил персонална вина или “инспиратори”. Проблемът възниква винаги, когато се създава впечатление, че интересите на различните групи университети са взаимно изключващи се. Това не е вярно. България има нужда както от силни образователни университети, така и от силни научноизследователски университети. Целевото финансиране на висшите училища с изследователски статут е част от държавната политика за повишаване на научния капацитет и международната конкурентоспособност. Това не трябва да се възприема като противопоставяне на останалите висши училища, а като инвестиция в научното развитие на страната.
Истинската задача на Съвета на ректорите е да търси решения, които обединяват академичната общност, а не да задълбочават различията между отделните институции.
- Смятате ли за логично искането да се върне старата методика, при която единственият критерий за финансиране беше броят записани студенти?
- Не смятам, че връщането към подобен модел би било крачка напред. През последните години държавата положи усилия финансирането да отчита не само количеството, но и качеството - резултатите от обучението, научната дейност, международното сътрудничество, реализацията на студентите и приноса към обществото.
Висшето образование не може да се развива успешно, ако единственият стимул е броят на записаните студенти. Необходим е балансиран модел, който едновременно гарантира стабилност на всички университети и насърчава качеството, научните постижения и конкурентоспособността. Именно така се създава среда, в която няма противопоставяне между университетите, а общ стремеж към по-високо ниво на българското висше образование.
