Ректори гласят втори "Синод"

Интриги тресат съвета, малките вузове недоволни, че парите отиват в научно-изследователските висши училища

Има и репутационни проблеми

От големите държавни университети смятат, че ръководството превишава правата си

Алтернативен Съвет на ректорите предстои да заработи след вчерашното заседание на недоволни ректори на големи държавни университетите. Преди заседанието имаше подписка, в която участваха ръководителите на Софийския университет, УНСС, НАТФИЗ, УАСГ, ЮЗУ, ХТМУ, Русенския университет, Пловдивския университет, Тракийския университет и др. бе свикана сбирка в Националната спортна академия (НСА) “Васил Левски”“.

В поканата за събранието се посочваше, че целта е “възобновяване дейността на Съвета на ректорите по чл. 23 от закона за висшето образование”. В дневния ред бе включена и точка за избор на председател, както и приемане на правила за административно обслужване на дейността на Съвета.

Наскоро проф. Миглена Темелкова бе избрана за втори път за шеф на Съвета на ректорите. На 12 юни, 15 ректори на вузове разпространиха отворено писмо до медиите, в което съобщиха, че ден по-рано са напуснали Общото събрание заради несъгласие с дневния ред.

“Този акт беше израз на несъгласие с отказа в дневния ред да бъде включен като самостоятелна и съществена точка дебат по създалото се напрежение в академичната общност, както и по възникналия репутационен проблем, свързан с публикации и злепоставяне на ректори и представлявани от тях институции”, заявиха недоволните.

Напрежение сред ректорите на университети има вече повече от две години. Зад фасадата на спора колко са организациите, които представляват вузовете, има ли две законно регистрирани стоят далеч по-съществени спорове, коментираха пред “Труд news” членове на университетски ръководства.

Факт е, че в България по държавна поръчка има повече обявени места отколкото са завършващите средно образование. Факт е, че много университети създадоха филиали и разкриха всевъзможни специалности, с надеждата да привлекат повече студенти.

Според членове на ректорския съвет между 8 и 10 вуза в страната ще се окажат в повече и без възможност да плащат заплати на преподавателите си.

По-малките университети публично още миналата година се обявиха срещу определяните от тях за “привилегировани” вузове. Така те нарекоха научно-изследователските центрове, каквито са университетите с принос към българската и световната наука. Именно те получиха 240 млн. лв. за развойна дейност. Останалите нямаха достъп до този ресурс.

В съвета на ректорите има и недоволство от методиката за финансиране на висшите училища. Неколкократно ръководства на по-малки вузове настояха да се върне старият принцип - пари да се дават на записан студент. Сега в сложната формула за финансиране участват и други критерии, един от които е научната дейност.

В традиционния и официален Съвет на ректорите на висшите училища в Република България членуват 50 ректори, представляващи 50 висши училища. През юли 2026 г. ректорите на 27 висши училища (включително СУ “Св. Климент Охридски”, УНСС, НСА и др.), обявявиха инициатива за учредяване на паралелен съвет, позовавайки се на статута му на консултативен орган към министъра на образованието.

Според член 23 от Закона за висшето образование (ЗВО) Съветът на ректорите, има само и единствено съвещателни функции пред държавните органи, дава становища, мнения и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката, включително и с финансирането им и се представлява от избран от него председател. Ректорите на големи държавни университети смятат, че досегашното ръководство на Съвета на ректорите превишава правомощията си.