"Разграничавайте фактите от популистките интерпретации": Веригите отговориха на Мая Манолова за надценките

Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140 процента.

Това заявяват в своя позиция от Сдружението за модерна търговия (СМТ) след днешното изказване на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова, че надценката при някои млечни продукти в големите търговски вериги достига 140 процента.

От браншовата организация на веригите обясняват, че Евростат сравнява ценови равнища, като средното ниво за ЕС е прието за база 100. Според СМТ, въпреки, че индексът при кравето масло е 142% от средноевропейския, общо за цените на храните в България е 92,6% - тоест под средноевропейското ниво. 

ОТ сдружението посочват, че в някои ключови категории цените в България са значително по-ниски от средните за ЕС. Например, хляб и зърнени продукти - 81,4 на сто от средното за ЕС, т.е. с 18,6% по-евтини; месо - 71,5%, или с 28,5%по-евтино; риба - 87,1 на сто, или с 12,9% по-евтино, пише в позицията.

Според СМТ, високият индекс при някои хранителни стоки идва от високия ДДС у нас, който вдига крайната цена на рафта и от недостатъчното производство.

България произвежда едва 10 процента от кравето масло, от което се нуждае. Останалите 90% са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране. След плащане на ДДС към бюджета, хладилния транспорт, тока, заплатите и бракуваната стока, чистата нетна печалба за търговците е едва около 3%, посочват от Сдружението за модерна търговия и дават пример:

"ДДС върху храните: В България държавата налага 20% ДДС върху абсолютно всички храни. В Германия този данък е 7%, във Франция е 5.5%, а в Полша и Испания за базисни храни е между 0% и 5%."