България ще има нови четири района за планиране от началото на 2028 г., замествайки сегашните шест. Очаква се новото райониране да бъде одобрено от ЕК през септември и да бъде обнародвано в Официалния вестник на ЕС през декември, тази година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).
Както "Труд news" съобщи по-рано България преструктурира своите региони според нивата на NUTS (Номенклатура на териториалните единици за статистика), като се предлагат три различни варианта за райониране. Най-съществената промяна е отделянето на София в нов район, с което ще се намали значително изкривяването на статистическите данни по отношение на средна работна заплата, БВП и други показатели, които системно изследват НСИ и Евростат.
Четирите нови района и причините за промяната
През март правителството одобри окончателен вариант, който обособява следните четири района:
Северен: Включва областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра.
Източен: Включва областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол.
Южен: Включва областите София (област), Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали.
Столичен: Включва само област София (Столична община).
Основната причина за прерайонирането е спадът на населението, който прави невъзможно за някои от сегашните райони да покрият минималния праг от 800 000 жители, изискван от ЕС. Два от настоящите райони – Северозападен и Северен централен – не покриват това изискване още от 2018 г. Също така, включването на столицата в Югозападния район силно изкривяваше статистическите данни.
Според предложеното ново райониране на страната с четири региона: Северен, Източен, Южен и Столичен.
Според прогнозите на Националния статистически институт (НСИ), населението в тези региони ще остане устойчиво до след 2090 година. Предимствата на този вариант включват фокусирано стратегическо планиране, насочване на усилия към проблемни региони и подкрепа за ключови икономически сектори. Например, Северният регион може да се съсредоточи върху устойчивото земеделие, докато Източният регион може да развива морските индустрии и туризма. Проблем обаче ще бъде, че за всички региони ще бъде необходима ревизия на данните за предходни периоди.
Предстоящи законодателни и структурни промени
В момента експертното съгласуване на предложението в ЕК протича без данни за спорни моменти. Очаква се до края на годината процедурата по одобрение и публикуване да приключи, след което България ще започне работа по всички последващи промени в законодателството. Задължително е да се измени Законът за регионалното развитие, както и различни стратегически документи.
Промени ще настъпят и в практиката на НСИ, като ще се наложи преизчисляване на стари данни на ниво райони на планиране за целите на сравненията. Новите райони ще доведат до сериозни промени в състава на редица консултативни органи и ще трябва да бъдат отразени при планирането на бъдещите оперативни програми.
Всички тези изменения трябва да приключат преди 2028 г. – началото на новия програмен период за средствата от ЕС, тъй като районите на планиране са ключови при разпределението на европейски фондове. Промените в границите се правят координирано за всички страни членки на ЕС.