България с три сценария за нови райони за развитие

Правят концепция за дългосрочните перспективи за периода 2026-2040 г.

Намаляване на дисбалансите

България преструктурира своите региони според нивата на NUTS (Номенклатура на териториалните единици за статистика), като се предлагат три различни варианта за райониране. Най-съществената промяна е отделянето на Со­­фия в нов район, с което ще се намали значително из­­кривяването на статистическите данни по отношение на средна работна заплата, БВП и други показатели, които системно изследват НСИ и Евростат.

Правителството е публикувало за обществено обсъждане три сценария по предложение на регионалното министерство и ще се даде мандат на Националния статистически институт за разработване на новия документ за регионално и пространствено развитие на национално ниво. Става въпрос за Националната концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР) за периода 2026 -2040 г., чиято цел е да се определят дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието є с другите секторни и хоризонтални политики.

Всеки от вариантите има свои предимства и недостатъци, които влияят на демографската устойчивост, икономическото развитие и възможностите за финансиране от Европейския съюз.

Първият вариант предлага напълно ново райониране на страната, като се създават четири региона: Северен, Източен, Южен и Столичен. Според прогнозите на Националния статистически институт (НСИ), населението в тези региони ще остане устойчиво до след 2090 година. Предимствата на този вариант включват фокусирано стратегическо планиране, насочване на усилия към проблемни региони и подкрепа за ключови икономически сектори. Например, Северният регион може да се съсредоточи върху устойчивото земеделие, докато Източният регион може да развива морските индустрии и туризма. Проблем обаче ще бъде, че за всички региони ще бъде необходима ревизия на данните за предходни периоди.

Вторият вариант запазва относителна приемственост с текущата класификация, София отново е отделен район, а обхватът на два от регионите - Южен централен и Югоизточен, остава непроменен.

Вторият вариант запазва относителна приемственост с текущата класификация, като обхватът на два от регионите - Южен централен и Югоизточен, остава непроменен. Предимствата на този вариант включват по-лесно адаптиране на текущите политики и по-добра проследимост на въздействието на водените политики.

Третият вариант предлага окрупняване на регионите, като се създават пет региона: Западен, Северен, Източен, Южен и София-град. Плюсовете за този сценарий включват по-добро икономическо взаимодействие между областите и по-добри възможности за кандидатстване по програми на ЕС, но се отчита, че обединяването на области с различни икономически профили може да доведе до задълбочаване на междурегионалните различия.

Третият вариант предлага окрупняване на регионите, като се създават пет региона: Западен, Северен, Източен, Южен и София-град.