От днес по българските кина пристига “Кучешките звезди” - новият постапокалиптичен научнофантастичен трилър на Ридли Скот, а фактът, че зад камерата отново стои режисьорът на “Пришълецът”, “Блейд Рънър” и “Гладиатор”, е достатъчен, за да превърне премиерата в едно от големите кино събития на края на лятото. На 88 години Скот не просто отказва да мисли за пенсия - той продължава да снима с темпо, което би затруднило и доста по-млади режисьори и подготвя нови мащабни проекти, сред които филм за “Би Джийс”, нова версия на “Островът на съкровищата” и следващ филм от вселената на “Пришълецът”.
Само преди дни Скот лично представи “Кучешките звезди” на световната му премиера в Лондон, където говори не само за края на света, но и за надеждата, човешката връзка и причината, поради която тази история го е грабнала толкова силно.
“Кучешките звезди” е завръщането на Ридли Скот към научната фантастика след почти десетилетие и същевременно доста необичаен филм за режисьор, прочул се с чудовища, космически кошмари, исторически битки и грандиозни визуални спектакли. Историята е екранизация по едноименния роман на Питър Хелър от 2012 г. и ни хвърля в свят, опустошен от смъртоносна пандемия, която е унищожила по-голямата част от човечеството. Главният герой Хиг, изигран от Джейкъб Елорди, е пилот и механик, който живее на изоставено летище в Колорадо заедно с кучето си Джаспър и мрачния, въоръжен до зъби бивш военен Бангли, в ролята Джош Бролин.
“Кучешките звезди” не е поредният мрачен разказ за края на света, в който всички се избиват, за да оцелеят. Скот умишлено е избягал от клишето на безкрайните зомбита и тоталния нихилизъм. “Има толкова много филми със зомбита. Тук няма зомбита”, казва самият режисьор и подчертава, че за него оптимизмът е “съществен”. В центъра на историята са надеждата, човешкото достойнство и способността да запазиш връзката с другите дори когато цивилизацията се е разпаднала.
Първите реакции към филма вече са смесени, което допълнително разпалва интереса. Част от критиците харесват необичайно човешкия тон, визуалния мащаб и изпълненията, докато други смятат, че темпото е неравномерно и историята не достига силата на най-великите филми на Скот. Именно това прави “Кучешките звезди” още по-любопитен - вместо автоматично да бъде приет като поредния грандиозен шедьовър на легендата, филмът вече предизвиква спор дали Скот отново е намерил магията си или е решил да експериментира с по-интимна история в познатия си мащабен визуален стил.
И докато “Кучешките звезди” влиза в кината, Ридли Скот вече гледа напред. Режисьорът подготвя нова версия на “Островът на съкровищата”, по която работи сценаристът Джак Торн, а проектът е свързан и с Хю Джакман. Това е поредното доказателство, че на тази възраст Скот не се интересува от забавяне. Паралелно с това остава жив и дългоочакваният му проект за “Би Джийс”. Скот вече е разговарял с Бари Гиб, сценарият е написан, но самият режисьор признава, че към момента не знае кога точно проектът ще бъде задвижен окончателно.
Така днешният Скот изглежда почти като собствен персонаж от филм - човек, който вече е направил достатъчно, за да се оттегли завинаги, но продължава да държи маркер в ръка, да рисува сторибордове и да обсъжда следващите си истории. В ново интервю от дома си в Прованс той разказва, че продължава да иска да експериментира и с нови жанрове, включително уестърни и мюзикъли. След две операции на коленете, свързани с любовта му към тениса, той пак не показва особено желание да намалява темпото. Дори започва работа по мемоари, в които възнамерява да разкаже за живота си, кариерата си и загубите в семейството.
Влиянието му върху киното трудно може да бъде преувеличено. Скот не просто е режисирал популярни филми - той е помогнал да бъде създаден визуалният език на съвременната научна фантастика. Мрачните коридори на “Пришълецът”, неоновият и дъждовен свят на “Блейд Рънър”, мащабът на “Гладиатор” и реалистичната космическа среда на “Марсианецът” са образи, които са копирани, цитирани и преосмисляни от поколения режисьори. Неговият стил съчетава мрачна атмосфера, огромни декори, прецизно осветление, силни женски и мъжки персонажи и усещане, че зад историята винаги съществува много по-голям свят.
Личният му живот също е белязан от киното. Брат му Тони Скот става прочут режисьор на “Топ Гън”, “Ченгето от Бевърли Хилс 2”, “Последният бойскаут” и “Дежа Вю”, а двамата дълго време са сред най-известните братски тандеми в Холивуд. Тони се самоубива през 2012 г., а по-късно Ридли преживява и загубата на по-големия си брат Франк. Скот има три деца - Джейк, Люк и Джордан, като Джордан Скот също е режисьор. Днес той живее между работата си в киното и живота си в Прованс, където със съпругата си Джанина Фаси развива и своето имение и винарна.
Има невероятно око за детайла
Ридли е един от онези режисьори, които могат да влязат в една история и да я превърнат в цял свят. Той има невероятно око за детайла и способност да създава атмосфера, която остава в съзнанието на зрителя дълго след края на филма. Работата му е оказала огромно влияние върху научната фантастика и върху начина, по който мислим за визуалното кино.
Джеймс Камерън, режисьор и продуцент
Филмите му се разпознават веднага
Когато гледаш филмите на Ридли, разбираш колко много мисъл има зад тях. Дори когато историята е фантастична, светът изглежда истински. Той има невероятен усет към архитектурата, пространството, светлината и човешкото присъствие в огромните декори. Това прави неговите филми разпознаваеми още от първите кадри.
Кейт Бланшет, актриса
Истински талант, създава преживяване
Ридли е истински майстор. Той разбира киното не просто като разказване на история, а като създаване на преживяване. Когато работиш с него, усещаш колко много внимание обръща на всеки кадър, на декора, на светлината, на костюмите, на движението. Той е човек, който винаги иска да направи нещо по-голямо и по-добро.
Дени Вилньов, режисьор