Влизането във властта само заради самата идея да бъдеш „политик“ е най-голямата институционална глупост на нашето време
Големият абсурд настъпва тогава, когато системата започне да произвежда т. нар. „професионални политици“ - фигури, чийто единствен реален занаят е да бъдат вечни, дежурни кандидати на абсолютно всички възможни избори в републиката. Гледаме хора, които в рамките на няколко години биват лансирани с еднакво самочувствие за всяка свободна кутия в държавата. Щях да го разбера, ако ставаше въпрос за период от 20 години. Но тук става въпрос за 3-4 години.
Моето дълбоко убеждение е, че преди 33-годишна възраст човек изобщо няма моралното право да се докосва до лостовете на властта и да се занимава с политика. Преди Христовата възраст ти си длъжен да извървиш определен път - да градиш семейство, да отглеждаш дете, да гладуваш в занаята си, да се докажеш като капацитет в своята тясна професия и да спечелиш битките си извън сигурността на партийните кабинети. Трябва да имаш автономен гръбнак, който не зависи от държавната заплата, за да можеш утре, когато застанеш на предна линия, да гледаш хората право в очите. Влизането във властта само заради самата идея да бъдеш „политик“ е най-голямата институционална глупост на нашето време. В залите се влиза тогава, когато вече си институция сам по себе си.
И аз не харесвам политиката, но реалността е сурова и в нея друг легитимен инструмент за въздействие върху съдбата на хората, освен представителната демокрация, просто няма. Така че да заемеш позиция в публичното пространство не е нещо мръсно - мръсно е да гледаш отстрани как неолибералите премазват доходите на нацията и ти да мълчиш в ъгъла, за да не си развалиш личния комфорт.
Труд
