За европейското лицемерие и подстрекателство към война

Идеята за безкрайна война не само е неморална, но и е свързана с огромен риск от ядрена ескалация

Дали един замразен конфликт е по-лош от един открит конфликт?

Може ли една държава да бъде едновременно за мира и за войната - стига някой друг да воюва? В новия си анализ Бранко Миланович задава неудобния въпрос: защо част от европейските държави все по-настойчиво настояват за продължаване на войната, докато рискът от пряка конфронтация между ядрени сили расте? И още по-неудобният: ако войната е толкова морално необходима, защо онези, които най-силно я подкрепят, очакват някой друг да воюва и да умира вместо тях? Дипломацията е заменена от лозунги, предпазливостта - от героична реторика, а думата “мир” понякога започва да звучи като нещо неприлично. Защото има една проста истина, която политическата реторика старателно заобикаля: мъртвият човек няма националност, но със сигурност няма и втори живот.

Прочетете анализа на Бранко Миланович - и решете сами дали Европа днес търси път към мира или просто търси по-удобен начин да продължи войната.

С благодарност към проф. Миланович за разрешението да публикувам неговия анализ! 

---

Проф. Бранко Миланович

Когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., реакциите на света бяха предвидими. Най-силната реакция дойде от Съединените щати, които се възприемаха като пазител на старата система и евентуално като гарант за евентуалното членство на Украйна в НАТО. Реакцията на Европа беше с няколко октави по-ниска, отколкото обикновено беше по време на Студената война. И накрая, останалият свят, макар и предимно да осъжда Русия за очевидно нарушение на международното право и правилата на ООН, не беше прекалено обезпокоен.

Нещата се промениха. Те започнаха да се променят още при Байдън, който, макар и много критичен към Русия, включително чрез налагането на най-радикалните санкции досега (с изземване на частна собственост и собственост на правителство, с което Съединените щати не бяха във война), все пак спазваше някои правила от Студената война - а именно избягване на ненужни ескалации с ядрена сила. Това беше очевидно в политиката на Байдън, която не позволяваше удари по руска територия. Но дори при Байдън тази политика постепенно беше изоставена и САЩ де факто влязоха във войната чрез селективното си насочване и директно насочване към места в Русия.

През последните две години ситуацията се разви допълнително. САЩ продължиха с политика, при която са де факто участник във войната, но също така показаха желание да приключат конфликта под една или друга форма. Изненадващо е, че жаждата за война стана почти ненаситна в няколко европейски страни, главно в скандинавските и балтийските страни, но напоследък и в Германия, а по дългосрочни исторически причини, които датират от 18 век, и във Великобритания.

Ролята на малките държави - които чрез своята геополитическа безотговорност могат да нанесат големи щети на света - обикновено остава незабелязана. Северно-балтийската коалиция по същество призовава за война с Русия, позовавайки се на собствените си страхове и травми от руския/съветския контрол и окупация. Като оставим настрана дискусията за пълната едностранчивост на подобни твърдения (не биха ли могли руснаците да твърдят, че латвийските стрелци са изиграли ключова роля в руската революция?), този вид подстрекаване на война от страна на малките държави е изключително лицемерно. То се основава на идеята, че човек може да се застъпва за война, но да не понася никакви последствия от такава война. Опитва се да направи всичко възможно интересите на великите сили да се преплитат с интересите на малките сили, така че великите сили да могат да се бият, милиони да загинат, но целите на малките държави да бъдат задоволени след обща война.

Това отношение е достатъчно лошо само по себе си, но по-лошото е, че има ясни исторически прецеденти в Източна Европа и Близкия изток на подобни политики, които доведоха до глобални катаклизми. Сърбия играеше на Русия в навечерието на Първата световна война. Полша и Унгария участваха в разчленяването на Чехословакия, което отвори пътя за нацистка Германия да продължи с агресиите си. Израел играе на Съединените щати от няколко десетилетия в Близкия изток, най-очевидно точно сега, когато САЩ влязоха във войната срещу Иран - много подобно на начина, по който Русия влезе във войната срещу Украйна - без да знае защо или какви са политическите цели на тази война. Но резултатът устройва Израел, защото отслабва друга близкоизточна сила и задълбочава хаоса в региона.

Светът сега е изправен пред подобна ситуация, в която няколко държави, чието общо население едва достига броя на жителите на китайски град от втора категория, искат, за да излекуват своите разочарования и травми, да потопят целия свят в катастрофа, която може повече или по-малко да сложи край на цивилизацията. Това е невероятно безотговорна политика. Тя е и лицемерна, защото се основава на предположението, че някой друг (в този случай Съединените щати) ще се бие за тях. Защото, ако те са толкова запалени по войната и са убедени в нейната морална стойност, защо сами не влязат в нея? Защо не атакуват Русия директно и не видят какво ще стане? Би било лудост, но поне не би било безотговорно към останалия свят и не би било лицемерно.

Разбира се, аргументът за война (водена от някой друг) е, че приемането на прекратяване на огъня по сегашния начин дава предимство на агресора. Но според тази логика всички войни трябва да се водят докрай, докато всички бъдат унищожени. Никога не е трябвало да има преговори. Дипломация не трябва да съществува. Корейската война все още трябва да се води - всъщност вероятно не би се водила, защото ако политиките, пропагандирани от Северно-балтийския алианс, бяха следвани тогава (както искаше МакАртър), ние никога нямаше да се родим и нашите родители или баби и дядовци щяха да са починали отдавна.

Северно-балтийският алианс също забравя, че ако прекратяването на огъня бъде установено по сегашните линии на контрол, територията на Донбас и т. н. наистина ще бъде контролирана от Русия, но никоя държава в света няма да го признае официално. Не забелязаха ли, че никоя държава от Общността на независимите държави не го е признала? Не забелязаха ли, че дори Беларус не го признава? Такъв, наистина крехък, мир не само слага край на днешната касапница, но и оставя отворена възможност за евентуално дългосрочно решение между Русия и Украйна. Нито Путин, нито Зеленски, нито обществените сили, които ги подкрепят, са вечни. Нещата ще се променят в Русия и в Украйна. Преговорите могат да се проведат след десет или двадесет години - но поне хората ще са живи, а не мъртви.

Те споменават, че това би довело до „замразен конфликт“. Но дали един замразен конфликт е по-лош от един открит конфликт? Липсата на смърт ли е по-лоша от продължаващото клане? Има десетки замразени конфликти по целия свят, от Кипър до Косово, Западна Сахара, Малвински острови и Кашмир. Трябва ли да ги отворим отново всички? Те не желаят да отговарят на моралните въпроси, защото имплицитната стойност, която отдават на украинските животи, е нулева, а имплицитната стойност, която отдават на руските мъртви, е плюс. Следователно, един безкраен конфликт е игра с положителна сума от тяхна гледна точка.

Идеята за безкрайна война не само е неморална, но и е свързана с огромен риск от ядрена ескалация. По време на Студената война този риск беше приеман сериозно от двете големи сили. Ето защо те имаха четири обвързващи ядрени споразумения, всички от които са изтекли. Днес хората приемат, че ядрени оръжия не съществуват. Това е напълно невалидно предположение, но дори и да имаше дори една милионна вероятност да се случи ядрена война, цената на такава война е толкова огромна (тъй като такава война е неконтролируема), че изчислението на всеки разумен човек трябва да бъде да направи всичко възможно, за да я избегне.
Следователно, подстрекателството към война между скандинавците и балтийците при сегашните условия е безотговорно, лицемерно, неморално и флиртува с бедствие от огромни размери.