Липсата на бучки, болка или други симптоми не означава, че прегледът може да бъде отложен
През “розовия” месец октомври, посветен на рака на гърдата, лекари напомнят, че не бива да пропускате годишния си преглед при специалист мамолог. Каква е разликата между различните диагностични методи и кой кога се прилага?
Мамографията е рутинен скринингов метод за рак на гърдата. Това е рентгеново изследване, което се препоръчва да се прави редовно от жени на възраст 40 и повече години. Методът има своите ограничения: когато тъканта на млечната жлеза е с висока рентгенографска плътност, някои отклонения могат по-трудно да бъдат различени на изображенията, което намалява чувствителността на мамографията.
Ултразвукът на гърдата също се използва широко, но обикновено се предписва като допълнение към мамографията или се използва за диагностични цели при по-млади жени.
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на гърдата с интравенозно контрастно усилване има висока чувствителност и може да допълни мамографията - например при жени с висок риск от рак на гърдата или такива с плътна гръдна тъкан. Съществуват и съкратени протоколи, които могат значително да намалят времето, необходимо за изследването. ЯМР е от особено значение за жени с висок риск от рак на гърдата. Допълнителен скрининг може да бъде препоръчан и в случаите на висока мамографска плътност. Когато тъканта на млечната жлеза е много плътна, ефективността на мамографията намалява, тъй като туморът може да не се вижда ясно на фона на плътната тъкан.
Кога започват прегледите

За жени, които не са изложени на висок риск, редовният скрининг започва на 40-годишна възраст.
За жени, които не са изложени на висок риск, се препоръчва редовният скрининг да започне не по-късно от 40-годишна възраст. Според Американския колеж по радиология мамографско изследване трябва да се прави веднъж годишно.
В случаите на висок риск не е необходимо да се изчаква до тази възраст. Ако е налице фамилна обремененост с рак на гърдата или яйчниците, или ако е установена патогенна генетична мутация, се изготвя персонализирана програма за проследяване. Препоръчително е рискът при такива жени да бъде оценен до 20-годишна възраст. При висок риск, дължащ се на генетични фактори, проследяването, включващо ЯМР, може да започне още на 20 години.
За жени с висок риск графикът за скрининг може да включва различни методи - например редуване на ЯМР и мамография през шестмесечни интервали. Това позволява по-често проследяване на състоянието на млечните жлези, без излишно да се увеличава радиационното облъчване.
Една от причините за по-засилено наблюдение е появата на т. нар. “интервални карциноми” - тумори, които се откриват след проведен скрининг, но преди следващия планиран преглед. Някои от тези тумори нарастват бързо. Допълнителните изследвания с ЯМР могат да помогнат за намаляване честотата на интервалните карциноми при определени групи жени, като например тези с висок риск или с много плътна тъкан на млечните жлези.
Какво може да се установи чрез генетично изследване
Най-известните гени, свързани с наследствен риск от рак на гърдата, са BRCA1 и BRCA2. Те станаха широко известни отчасти благодарение на Анджелина Джоли, която публично сподели, че е носител на патогенен вариант на гена BRCA1 и че се е подложила на превантивна операция - отстраняване на млечните жлези.
BRCA1 и BRCA2 участват във възстановяването на увреждания в ДНК. Патогенните варианти в тези гени значително повишават вероятността от развитие на рак на гърдата. Според мащабно проучване рискът от развитие на заболяването до 80-годишна възраст е приблизително 72% за носителите на патогенен вариант на BRCA1 и 69% за тези с патогенен вариант на BRCA2. Тези гени са свързани също с рак на яйчниците и някои други видове рак.
Самото наличие на мутация не означава, че жената непременно ще развие заболяването. Резултатите от генетичното изследване помагат за оценка на наследствения риск и за изготвяне на програма за проследяване, която може да започне по-рано от стандартния скрининг.
Какво повишава риска от рак на гърдата
Рискът е по-висок, ако близки роднини са боледували от рак на гърдата или яйчниците, особено в млада възраст. От значение е фамилната обремененост както по майчина, така и по бащина линия.
Наследствеността е от значение, но не всички случаи на рак на гърдата са свързани с BRCA1 или BRCA2. Рискови фактори са още ранна поява на менструация, късна менопауза, липса на бременности, наднормено тегло след менопаузата и консумация на алкохол. От друга страна, бременността и кърменето са свързани с по-нисък риск от рак на гърдата.
Възможно е да има леко повишаване на риска от рак на гърдата по време на прием на хормонални контрацептиви или скоро след тяхното спиране. При хормоналната терапия по време на менопауза нивото на риск зависи от състава на лечението и неговата продължителност; повишеният риск е най-ясно установен при комбинации от естроген и прогестоген.
Макар че не е възможно да се променят фактори като генетичната предразположеност, възрастта на настъпване на менструацията или началото на менопаузата, някои рискови фактори са свързани с начина на живот. Можете да поддържате здравословно тегло, да бъдете физически активни и да ограничите консумацията на алкохол. Въпреки че няма гарантиран начин за предотвратяване на рака на гърдата, тези мерки могат да помогнат за намаляване на риска.
Самопрегледът не заменя скрининга. Ако една жена не открие нищо, това може да създаде фалшиво чувство за сигурност, тъй като малък тумор невинаги може да бъде установен чрез опипване. Така че самопрегледът помага за забелязване на промени, но сериозна грешка след 40-годишна възраст е пропускането на редовните прегледи, само защото всичко изглежда наред. В ранните си стадии ракът на гърдата може изобщо да не проявява признаци; затова липсата на бучки, болка или други симптоми не означава, че скринингът може да бъде отложен.