„Силата на парите“ разказва за нумизматиката по българските земи

Излезе от печат 24-та авторска книга на доц. Йосиф Аврамов

Монетите са най-известния куртурно-исторически паметник

Пълен каталог на монетосеченето на Третата българска държава

Излезе от печат второто издание на книгата „Силата на парите“ (първото е на Сиела), което е 24-та авторска книга на доц. Йосиф Аврамов. В края на книгата е публикуван „Памфлет за парите“, който е написан като приказка за парите и за банките.

„Силата на парите“ е издание в два тома.

Том 1 е посветен на историята на парите по българските земи от времето на траките до наши дни. От античността у нас са запазени сравнително малко стенописи и скулптори, но за сметка на това в българските музеи и в колекциите на наши нумизмати са експонирани хиляди монети, които също са част от културно-историческото ни наследство. Траките според Херодот (известен като бащата на историята), живели по българските земи, са най-многобройния народ на света по това време след индийците. Много изящни са монетите от т.нар. племенно монетосечене на тракийските племена: дерони, едони, лете, беси, орески, тинтени, както и на други тракийски племена с царе (вождове): Ликей, Мозес, Спараток, Патрай  и др. То е започнало преди около 2600 години или по-малко от век след отсичането на първите монети в древното малоазийско царство Лидия през VII век пр.н.е. Подобаващо място е отделено на монетите, сечени в древногръцките полиси (колонии) по българското Черноморие: Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик), Аполония (Созопол), Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър). Авторът не прави преглед на обичаите и религиозните вярвания на древните траки.

„Силата на парите“ не е епос на победоносните войни на Одриската държава, както и не е романтичен разказ за пламенната любов на някой тракийски воин с тракийска принцеса. За сметка на това е разгледано монетосеченето на известния на нашите съвременници със своята уникална златна маска одриски цар Терес и на прочутия с изящната си бронзова скулптура цар Севт. И двата артефактa са намерени преди около 20 години в Долината на тракийските царе край Казанлък. Одриското тракийско царство е просъществувало почти четири века и е паднало под римско владичество в средата на I в. от н.е.

Подробно са изследвани монетите от времето на тракийската Одриска държава, сечени и от други нейни царе: Котис, Ситалк, Спарадок, Аматок, Хебризелм, Кетрипор и др. В продължение на няколко десетилетия са емитирани уникални монети, които на едната страна са изобразени последните одриски царе: Реметалк I, Реметалк II и Реметалк III, а на другата страна римските императори: Октавиан Август, Тиберий, Нерон и Калигула. Посочено е, че по времето на Римското владичество на територията на днешна България е имало 13 монетарници, в които са сечени т.нар. провинциални римски монети.

Майстори гравьори-монетосекачи са работели в градовете: Сердика, Филипопол, Улпия Пауталия (Кюстендил), Аугуста Траяна (Стара Загора) и дори в несъществуващи днес римски градове: Никополис ад Иструм, Ескус, Никополис ад Нестум и др. В тях са живеели голям брой римски пълководци и патриции, които след като са се пенсионирали са пожелали, да им бъдат предоставени, за да се заселят на старини, плодородни земи на Балканите в Мизия и Тракия, където те са изградили великолепни вили като вила „Армира“ в Ивайловград и просторни бани, запазени във Варна, Кюстендил и Хисар.

В книгата е предоставен отговор на въпроса „Защо по времето на Първата българска империя при царуването на хан Крум, хан Омургаг, княз Борис и цар Симеон, когато тя е съперничела по могъщество с Византия и с Франкската империя (на Карл Велики), не са секли монети?“ Отговорът е логичен. Основният търговски партньор на тогавашна България е Източната римска империя или Византия, а валутата ѝ (номизмата) по това време е играла роля на международните пари в Европа (на практика тази валута се е използвала като сегашното евро). Ето защо и България ги е възприела и това продължава до началото на тринадесети век, когато през 1204 г. рицарите от IV кръстоносeн поход превземат Константинопол. Близо 60 години столицата на Византия е под тяхна власт, а валутите на трите остатъчни държавици, управлявани от  византийски велможи (Никея, Солун и Трапезунд) повече не са в състояние да играят ролята на международни пари. Ето защо чак в тридесетте години на ХIII в. започва сеченето на  монети от българските царе.

Първата монета, отсечена от български владетел, е от цар Иван Асен II в чест на победата му при с. Клокотница през 1230 г. над епирския владетел, със столица Солун - Теодор Комнин. Необходимостта от емитирането на български монети от българските царе възниква и поради силното развитие на занаятите, търговията и строителството, респективно и на стоково-паричните отношения. България по времето на цар Светослав Тертер е започнала сама да задоволява с монети паричното си обращение, а съседните ни страни Сърбия и Хърватия частично са ползвали български монети. Български монети са циркулирали и през ХV век в първите години на робството по нашите земи, като те са преобладавали пред турските монети, емитирани от султана.

Специално място е отделено на нумизматичното наследство на цар Константин II Срацимир, който е отсякъл седем типа монети, като авторът твърди, че той е последния български цар преди падането ни под турското робство. През 1396 г. е наследил баща си цар Иван Срацимир и е царувал във Видинското българско царство до кончината си  през 1422 г. За да аргументира това твърдение, авторът е изследвал девет исторически извора (писмени източници) от Средновековието.

И други известни историци - медиевисти, като проф. Пламен Павлов, проф. Николай Овчаров и др. посочват, че едва след неговото царуване през 1422 г. настъпва края на Втората българска държава. Основно доказателство за това е протокола от католическия събор в гр. Констанц, Германия от 1413  г., според който българският легат, пратен от цар Константин II Срацимир е: "представител на император Константин на Българската империя“. В книгата е посочено, че синовете на двамата братя: на цар Иван Срацимир, съответно цар Константин II Срацимир и на цар Иван Шишман, съответно Фружин, (той не е помазан за цар) водят десетгодишна война с турците. Въстанието им понастоящем в учебниците ни по история е отразено само с едно изречение. Почти не е известно, че за около 10 години в началото на ХIV в. Северна България (от Добруджа до Поморавието), както и част от Южна България (Ихтиманско), са освободени от османска власт.

Книгата „Силата на парите“ представлява и пълен каталог на монетосеченето на Третата българска държава след Освобождението от турско робство през 1878 г. до края на 2024 г. Специална глава е посветена на нумизматиката като наука, като е акцентирано на развитието на българската нумизматична наука. Авторът разглежда и „бонистиката“, която е наука за книжните пари. Книгата е илюстрирана с над 540 чернобели и над 50 цветни изображения на монети и банкноти, емитирани по българските земи. От тях е видно, че България има съхранено огромно нумизматично наследство, което в по-голямата си част засега е непознато за обикновения българин.

В том 2 има три раздела. Първият е посветен на България и еврото и в него се посочват предимствата и недостатъците на въвеждането на еврото за бизнеса, за банките, както и за българския потребител. Вторият раздел е посветен на теорията на и на историята на банковото дело у нас и в чужбина,  а в третия раздел на том 2 се разглежда историята и теорията на търговията с ценни книжа, респективно и на фондовите борси в България.

В монографията „Силата на парите“ е подчертано, че сюжети за монетосеченето понастоящем се ползват от изображения на културно-исторически паметници и на личности от българското Средновековие, като Мадарския конник на стотинките от 1,2,5,10,20 и 50 ст., а също и на бъдещите български евроцентове със същите номинали, а ликовете на Св. Иван Рилски и на Св. Паисий Хилендарски – на сегашните 1 лв. и 2 лв. и на бъдещите български монети от 1 евро и от 2 евро. Това обстоятелство показва приемственост в използваните сюжети в българските монети през отделните етапи в нашата история.