Спорни реформи и в европейските избори

Създаването на нова общоевропейска листа от 28 допълнителни членове буди най-голям интерес

На 3-ти май евродепутатите направиха предложение за промени в правилата за избори на ЕП

Ако се добавят 28 депутати към ЕП, това означава допълнително 1 120 000 € на месец

На пет години, всеки европейски гражданин избира представители от своята държава в Европейския парламент (ЕП).

Изборите са съгласно избирателното право на всяка страна членка, която пропорционално на населението си има определен брой представители в еднокамарния 705-членен законодателен орган. Поне по този начин се провеждаха изборите от 1979 г. до последните, които бяха 2019 г.

Сякаш обаче, европейските депутати са решили, че освен мигрантските кризи, военните действия, които се водят на границите на ЕС (ако изобщо можем да говорим за граници предвид тоталната липса на контрол), икономическия колапс и предстоящата продоволствена криза, която се очертава заради казусът с пшеницата в Украйна, трябва да се създаде още един проблем на доверие в единствения пряко избиран орган на Европейския съюз, който е парламентът.

На 3-ти май евродепутатите направиха предложение за промени в правилата за избори на ЕП. Сред тях са:

- Избиране на 28 допълнителни членове на ЕП чрез общи листи за целия Евросъюз
- Гласуване по пощите във всички държави членки 
- Минимален изборен праг от 3,5% за избирателни райони с повече от 60 места 
- Минимална възраст за кандидатура от 18 години 
- Листи с редуващи се по полов признак кандидати и правила за равенство на половете
- Общ изборен ден на 9-ти май

От всичките предложени промени, като че ли създаването на нова общоевропейска листа от 28 допълнителни членове буди най-голям интерес. Очаква се тази бройка да включва членове на наднационалните политически семейства. Например, Европейската народна партия (все още най-силно представената в ЕП) ще излъчва директно кандидати, чрез специално предвидени правила за гарантиране на пропорционално участие от всички държави членки. Предполага се, че идеята зад това е да се предизвика интерес сред избирателите и дебат на общоевропейско ниво, тъй като в периода 1994 - 2014 се наблюдава стабилен отлив в избирателната активност.

Друг е въпросът обаче, дали точно добавянето на 28 депутати е най-правилният отговор на тази криза на доверие в Европейския парламент. Общият бюджет на Европарламента за една година е около 2 милиарда €, от тези пари 20% са предвидени за „Политически дейности“, в които влизат и заплатите на евродепутатите. Други 34% са за „Разходи за персонала“ и едва 6% за „Комуникации“, тоест връзки с обществеността.

Ако приемем, че през 2019 г. всеки един евродепутат е взимал по 8 757 € на месец, заедно с 4 513 € на месец за „офис разходи“, към това се добавят дневни от 320 € за присъствия на заседания и отделно 25 000 € на месец разходи за сътрудници, тоталната сметка за европейския данъкоплатец, който плаща издръжката на своя европейски представител възлиза на колосалните близо 40 000 € на месец.

Ако се добавят 28 депутати към ЕП, това означава допълнително 1 120 000 € на месец или 13 440 000 € на година. Ако приемем че, тези нови правила влезнат в сила за следващите избори през 2024 г., сметката за тези 28 допълнителни места за един пълен мандат в ЕП ще възлезе на над 67 200 000 €. Въпросът, който следва да се постави е, не е ли редно, вместо да се утежнява с допълнителни депутати, една и без това силно бюрократизирана структура, каквато е ЕП, такива колосални парични средства да се насочат по-скоро към политики на комуникация и засилен диалог с обикновените европейски граждани, които избират и плащат заплатите и бюджета на ЕП, за да могат гласоподавателите да са по-добре информирани за дейността на европейските институции като цяло и да няма отлив на доверие в тях.

Ако погледнем другото предложено нововъведение, което е гласуването по пощата, в този момент може само да се гадае, как ще се гарантира, в съюз от 27 суверенни страни членки, всяка една с отделни пощенски системи, че всеки един вот, изпратен по пощата, ще бъде преброен и няма да се срещнат нередности, за каквито имаше съмнения на последните президентски избори в САЩ, която макар и федерална държава, има единни пощенски услуги. Друг е въпросът, колко време ще е нужно, да бъдат преброени тези бюлетини, кога ще пристигнат, имайки предвид, че гласуването по пощата ще е възможно за европейски граждани, които живеят в държава извън Евросъюза. Дали няма да бъдем свидетели отново на „изборни дни“ вместо „изборен ден“, и да трябва да се чакат окончателните резултати със седмици наред? На тези въпроси, предстои да дадат разяснение европейските депутати.

Предлаганият общ изборен праг от 3,5% за влизане в ЕП в избирателни райони с повече от 60 места на пръв поглед не би създал големи промени в досегашната изборна система, защото единствените държави, в които този праг би се приложил са Франция, Италия и Германия. Това са трите страни членки, които имат повече от 60 евродепутати в парламента. На дневен ред остава обаче въпросът, дали това не ощетява малките политически формации в тези държави, които ще успеят да пробият много по-трудно на европейско ниво и така би се запазило сегашното статукво на политическите сили в трите големи европейски икономики. Освен това, ако се наложи праг от 3,5% само в някои страни членки, ще се нарушат принципите, които Венецианската комисия препоръчва за равноправие на отделните кандидати при провеждане на избори.

Буди недоумение и предложения възрастов праг за кандидатиране на европейските избори от 18-годишна възраст. Ако в Българския парламент, за да бъде кандидат за народен представител, българския гражданин трябва да е на минимум 21-годишна възраст (впрочем в голяма част от националните парламенти на европейските държави прагът е дори по висок като например Италия, Румъния, Гърция, Кипър, Малта), а в други държави като Франция и Германия, дори и да е 18-годишна възрастта по Конституция, това е така, защото тези държави имат двукамарен парламент. Например, ако в Народната асамблея на Франция прагът е 18 години, то в Сената е 24. Тогава, каква е логиката в един наднационален еднокамарен парламент какъвто е Европейския, да се налага едно абсолютно ненужно и дори опасно правило? Как един европейски гражданин, току що завършил средно образование, ще бъде реално подготвен да пише, разбира и гласува законодателни текстове на европейско ниво, които засягат съдбите на над 447 милиона население?! Кой сериозен избирател, ще му гласува доверие на изборите и най-вече, как ЕП ще засили доверието сред европейци в собствената си дейност с такива противоречиви мерки?

На последно място, прави особено впечатление, предложението за решаване на „въпросът с неравенството между половете“. В официалната пресслужба на ЕП се подчертава, че „въпреки цялостното подобрение при последните избори, някои държави не са избрали нито една жена за член на ЕП. Текстът предлага въвеждането на листи с редуващи се по полов признак кандидати (zipped lists) или квоти, без да се нарушават правата на небинарните лица“1. Явно Европейския парламент е решил всички належащи проблеми, включително злоупотребата на европейски средства сред някои евродепутати, разследвани от ОЛАФ, което буди широко обществено недоверие, имайки предвид огромните възнаграждения, които всеки евродепутат взима месечно, и европейският законодател счита, че ще спечели отново доверието, чрез налагане на диктати на страните членки откъм полова принадлежност и определеност. Трудно е да се представи, как в държави като Гърция, Унгария, Чехия, Словакия, Латвия, Литва и България, които отказаха дори да ратифицират Истанбулската конвенция, а Полша ще се оттегли скоро, чрез прокарване на такива политики, ще се засили доверието в Европейския съюз.