Стефан Станойков, председател на Българската асоциация на корабните брокери и агенти, пред „Труд news“: Военните конфликти направиха превозите по вода предизвикателство

В нашата професия истинският успех е проблемът да бъде решен, преди да се разбере че е съществувал

Стратегическият за световната търговия по вода Ормузки пролив продължава да бъде (почти) затворен вече месеци наред, а преди дни на наша територия се взриви украински дрон. Всичко това влияе пряко или косвено и на търговията свързана с нашите пристанища Варна, Бургас и Русе. С председателя на Управителния съвет на Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАКБА) Стефан Станойков разговаряме за предизвикателствата пред бранша при новите условия.

 -Г-н Станойков, войната между САЩ и Иран и затварянето на Ормузкия пролив усложни ли работата на корабните брокери, осъществяващи посредничеството между собствениците на кораби и наемателите им? А в тази връзка, станаха ли по-търсени услугите на корабните брокери?
- Безспорно. Ормузкият проток е един от най-важните морски коридори в света и всяко ограничение на корабоплаването там се отразява върху логистичните вериги, застраховането, навлата и планирането на превозите. За корабните брокери това означава значително по-сложна работа. Вече не е достатъчно да намериш подходящ кораб за даден товар - трябва да оцениш риска, условията на застрахователното покритие, изискванията за сигурност, възможните промени в маршрута и отражението им върху цената и сроковете. Конфликтите в Черно и Червено море, а сега и напрежението около Ормуз, показват колко пряко геополитиката влияе върху ежедневната ни работа.
Не бих казал, че подобни кризи автоматично увеличават търсенето на брокерски услуги. Те увеличават значението на професионалната експертиза. Когато има военен конфликт, санкции или ограничения по маршрута, клиентът търси не просто посредник, а професионалист, който може да оцени риска, да предложи алтернатива и да намери безопасно и икономически обосновано решение.

- По Ваша информация, има ли корабни брокери от Варна и Бургас, които през последните месеци са извършвали услуги за кораби, насочили се към Ормузкия пролив?
- Не бих могъл да коментирам конкретни сделки или клиенти, тъй като подобни данни по принцип са конфиденциални. Важно е обаче да се има предвид, че корабното брокерство е международен бизнес. Брокер, работещ във Варна или Бургас, може да организира превоз между две държави, без корабът изобщо да посещава България. Българските брокери са част от международния пазар и работят с партньори по целия свят. При напрежение в райони като Ормузкия проток или Червено море, компаниите следят внимателно развитието на обстановката и препоръките на международните организации за оценка на риска и безопасното планиране на рейсовете. Това е задължителна част от професионалната работа при организацията на подобни превози.

- Както знаем, застраховките за контейнерни кораби и танкери за превоз на петрол и газ се повишиха заради войната в Иран. Това повиши ли и комисионните за корабните брокери?
 - Не съществува пряка зависимост между увеличението на застрахователните премии и възнаграждението на корабния брокер. В международната практика брокерската комисионна обикновено се договаря като процент от навлото или наема по конкретния чартърен договор, а не от стойността на застраховката.
Разбира се, когато геополитическата обстановка повиши общата цена на морския превоз - заради по-скъпи застраховки, мерки за сигурност или промени в маршрутите - това може да повиши и навлата. Ако комисионната е процент от навлото, номинално тя също може да нарасне, но това е следствие от по-високата стойност на превоза, а не от самото поскъпване на застраховката.
По-съществената промяна е друга - при подобни кризи се увеличават отговорността и сложността на работата на брокера. Именно тогава професионалният опит и добрата пазарна информираност имат най-голяма стойност.

- Вероятно имате и поглед върху работата на корабните брокери в Европа. Като се има предвид квалификацията на корабните брокери в България, могат ли те да се конкурират с колегите си от други държави с развито корабоплаване?
- Да, убеден съм, че могат. Разбира се, не можем да сравняваме мащаба на българския пазар с традиционни морски центрове като Лондон, Атина или Сингапур, но като професионална подготовка, компетентност и качество на услугата българските специалисти са напълно конкурентоспособни.
Това се доказва ежедневно - наши компании работят с корабособственици, оператори, чартьори и товародатели от цял свят и прилагат същите международни стандарти и добри практики. Български професионалисти придобиват и международно признати квалификации чрез Institute of Chartered Shipbrokers (ICS) в Лондон.
БАКБА е пълноправен член на FONASBA и ECASBA, което ни позволява да участваме в обсъждането на европейските политики и развитието на сектора. Това е важно, защото България не трябва просто да следва процесите в европейското корабоплаване, а да участва активно в тях.
В крайна сметка в нашата професия най-важният критерий не е националността, а репутацията. Ако си компетентен, коректен и изпълняваш поетите ангажименти, клиентът ще работи с теб независимо дали офисът ти е във Варна, Лондон или Сингапур.

- Г-н Станойков, всъщност, трудно ли се става корабен брокер у нас и какво образование и квалификация се изисква за това?
Да станеш добър корабен брокер определено не е лесно. Професията съчетава познания по морски транспорт, международна търговия, право, икономика и логистика и изисква отличен английски език, тъй като практически цялата международна комуникация и договорна документация са на английски. Подходящото висше образование е добра основа, но само по себе си не е достатъчно. Брокерът трябва да познава целия процес на морския превоз - от характеристиките на корабите и товарите до чартърните договори, навлата, застраховането и приложимите международни правила. Голяма част от тази подготовка неизбежно идва с практиката.
Професията има и утвърдени международни стандарти. Institute of Chartered Shipbrokers (ICS) със седалище в Лондон, е световно призната професионална организация в търговското корабоплаване, която вече повече от век развива система за професионално обучение и квалификация. Дипломите и професионалната квалификация на ICS са международно признати и са важен стандарт за подготовката на специалистите в сектора. Но и най-престижната диплома не може да замени практическия опит. Репутацията в този бизнес се изгражда с години - чрез професионализъм, коректност и способност да намираш решение в сложни ситуации.

- А какво образование и професионални качества са необходими за дейността на корабния агент - какъвто сте били и Вие, преди да станете управител на фирма за морска логистика?
- Започнах професионалния си път като корабен агент преди повече от двадесет години и смятам, че това е една от най-добрите школи в морския транспорт. Тя те учи да работиш под напрежение, да вземаш бързи решения и да носиш отговорност, защото всяко забавяне може да струва време и пари на клиента.
Подходящото образование в областта на морския транспорт, логистиката, икономиката или правото е добра основа, но истинската професия се учи с практиката. Корабният агент трябва да познава пристанищните операции и нормативните процедури и да може да координира всички участници в едно корабно посещение - капитан, корабособственик, терминал, товародател и държавни институции.
Това е професия без фиксирано работно време. Затова спокойствието под напрежение, добрата преценка и умението да определяш правилните приоритети са изключително важни. Корабното агентиране те учи да мислиш няколко хода напред. В тази професия най-големият успех не е да решиш един проблем, а да направиш така, че той изобщо да не възникне.

- Г-н Станойков, възможно ли е да дадете пример за сложни професионални ситуации, които са разрешени основно благодарение на уменията на съответните корабни брокери и/или корабни агенти?
- Подобни ситуации възникват много по-често, отколкото хората предполагат. Промяна във времето, технически проблем на кораба, забавяне на товара или необходимост от допълнително разрешение могат за часове да променят цялата организация на един превоз и да доведат до сериозни финансови последици.
Тогава брокерът трябва да намери решение чрез преговори между страните, промяна на маршрута, замяна на кораб или адаптиране на договорените условия. Корабният агент, от своя страна, координира действията на капитана, корабособственика, терминала, товародателя и институциите, така че корабната операция да продължи с минимално забавяне. Корабният агент има важна роля и по отношение на екипажа на кораба. При необходимост от медицинска помощ той организира достъпа на моряка до лекар или лечебно заведение, транспорта и координацията между кораба, корабособственика и местните институции. Това е част от професията, която остава невидима за широката публика, но много добре показва отговорността, която корабният агент носи - не само към кораба и товара, но и към хората на борда.
Иначе казано, хората обикновено забелязват проблемите, когато нещо се обърка. В нашата професия истинският успех е проблемът да бъде решен, преди някой извън екипа изобщо да разбере, че е съществувал.

- Изкуственият интелект може ли да е в помощ на морската логистика и по какъв начин?
- Категорично да. Морският транспорт ежедневно генерира огромни обеми информация - корабни, товарни и митнически документи, графици, данни за товари и непрекъсната комуникация между участниците във веригата. Изкуственият интелект може да подпомага обработката и анализа на тази информация, прогнозирането на пристигането на корабите, оптимизирането на логистичните процеси и ранното идентифициране на рискове.
Голям потенциал виждам и в съчетаването на изкуствения интелект с дигитализацията на административните процеси. Това означава по-малко административна тежест, по-бързо обслужване и по-малко възможности за грешки. Не смятам, че изкуственият интелект ще замени корабните брокери или корабните агенти. Професията ни е свързана с преговори, доверие, професионална преценка и поемане на отговорност - области, в които човешкият фактор остава незаменим.
Бъдещето не принадлежи нито само на технологиите, нито само на хората. То принадлежи на професионалистите, които умеят да използват технологиите, за да вземат по-добри решения.

- Както е известно, превозите на товари по вода са жизнено важни за икономиките на повечето държави в света. Според Вас, българската държава има ли какво още да направи за развитието на нашите пристанища?
- Да, категорично. България има стратегическо географско положение и всички предпоставки да развива още по-успешно своите морски и речни пристанища. През последните години бяха реализирани редица инвестиции, но потенциалът далеч не е изчерпан.
Според мен държавата трябва последователно да инвестира в модернизацията на пристанищната инфраструктура, поддържането и задълбочаването на подходните канали и акваториите, развитието на железопътните и автомобилните връзки и дигитализацията. Особено важно е да осигурим условия за приемането на по-големи и по-ефективни кораби. Това създава възможности за привличане на нови товаропотоци, намаляване на транспортните разходи и повишаване на конкурентоспособността на българските пристанища.
Не по-малко важно е държавата да работи в партньорство с бизнеса. Компаниите от сектора ежедневно комуникират с международния пазар и могат да дадат ценна обратна връзка за неговите реални потребности. Колкото повече товари и по-големи кораби привличаме в българските пристанища, толкова повече приходи и добавена стойност остават в цялата транспортна и логистична система.
Убеден съм, че когато държавата, бизнесът и пристанищната общност работят в една посока, България има всички предпоставки да се утвърди като още по-конкурентоспособен логистичен и транспортен център в Черноморския регион.

- Според Вас, за улесняване на дейността на корабните агенти и корабните брокери, необходима ли е намесата на държавата - като законова уредба и/или по друг начин?
- Българската нормативна уредба в голяма степен е хармонизирана с европейското законодателство. Според мен предизвикателството днес не е в създаването на повече правила, а в тяхното ясно, последователно и еднакво прилагане. Бизнесът има нужда преди всичко от предвидимост, прозрачност и ефективност. Има възможности и за допълнително намаляване на административната тежест чрез развитие на електронните услуги, по-добър обмен на информация и координация между институциите. Това би спестило време и ресурси както на бизнеса, така и на администрацията, без да се прави компромис с контрола и сигурността.
Не по-малко важен е постоянният диалог с браншовите организации. Хората, които ежедневно работят в сектора, могат най-бързо да посочат практическите затруднения и да предложат работещи решения. БАКБА винаги е била конструктивен партньор на държавните институции и нашата цел не е просто да поставяме проблемите, а да участваме в тяхното решаване. В крайна сметка държавата и бизнесът имат общ интерес - конкурентоспособни български пристанища и повече международни товаропотоци през страната. Когато работим с обща визия и взаимно доверие, печелят и бизнесът, и държавата.

Нашият гост
Стефан Станойков е завършил специалност „Стопански и финансов контрол“ в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - Свищов, където придобива и магистърска степен по „Валутен, митнически и данъчен контрол“. Има над 20 години професионален опит в корабното агентиране, спедицията и морската логистика. От 2013 г. Стефан Станойков е член на Управителния съвет на Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАКБА), а от 2021 г. е председател на УС на Асоциацията. Член е на Комитета по качество и образование на FONASBA (международна федерация основана в Лондон, която представлява корабните брокери и агенти по света).