„Събиране на плодовете“ с „Кристален глобус“ в Карлови Вари

Датски филм със Специалната награда

За първи път филм от Мианмар на фестивалния екран

Награда на публиката за чешката рокзвезда Бара!

На всеки кинофестивал, каквито и думи да се изговорят за неговата организация, времетраене, обособени категории, брой на филмите в тях и т.н. в крайна сметка основните разговори са за разпределението на наградите, експертния авторитет на журито и други подобни детайли.  

Фестивалът в Карлови Вари през 2026 година отбеляза двоен юбилей: 80 години от създаването му в далечната 1946 г. веднага след Втората световна война, а същевременно той отброи своето 60-те издание, тъй като има период, когато бе биенале и се провеждаше през година. И поради огромния натрупан опит, очевидно тази година взискателността е повишена, както при селекцията, така и при разумно намаления общ брой на наградите. Така двете 5-членни журита за състезателните категории „Кристален глобус“ и „Проксима“, имаха общо 24 филма, но разпределиха само 8 награди и един Почетен диплом! Забележителна взискателност, отразена и в мотивировката за всяко присъдено отличие! Известно е, че при много фестивали съществуват и някои допълнителни награди извън официалния статут, присъждани от различни професионални организации. И те в Карлови Вари са намалени до 3, които са своеобразен коректив в общата оценка. 

„Събиране на плодовете“ 

Изненадващо и символично, Голямата награда „Кристален глобус“ тази година получи филмът „Събиране на плодовете“ на реж. Аунг Фиое от Мианмар (бивша Бирма) – страна, която за първи път участва в този авторитетен световен форум! Копродукцията е осъществена съвместно с Франция и Чехия и разказва за трудния живот на текстилни работнички в тягостна среда и потискаща атмосфера в индустриалния център Янгон (над 5 милиона жители). В своя дебютен филм режисьорът се впечатлява от обречената съдба на жените в условията на социални ограничения, икономическа несигурност и задушаваща среда за нормално общуване. Сюжетното развитие към лесбовръзка е социално осъдително, нежелано и предполага самотно оцеляване. Вероятно това авторско решение е мотивирало журито да открои филма като най-добър сред 12-те заглавия в основния конкурс, а наградата е придружена с чек за 25 хиляди USD.

Много по-категорично и убедително се приема Специалната награда на журито за датския филм „Неочакван гост“ на реж. Мадс Менгел, който безапелационно и с впечатляваща зрителска отзивчивост бе приет от публиката на четирите фестивални прожекции. Филмът, без да се съобразява с отшумелия датски манифест Догма 95, като сюжетна структура напомня знаковия филм „Празникът“ (1995) на култовия режисьор Томас Винтерберг, но прибавя лек и елегантен хумор към темата за родствените връзки, фамилните отношения и напредващите ментални промени при възрастните роднини. Съвсем неслучайно журито се „застрахова“ като прибави към тази достойна награда и изключително важното отличие за най-добър режисьор. Комбинацията от двете определено балансира обективния рейтинг в класирането на основния конкурс! 

Най-безспорни, убедителни и всеобщо приети са двете актьорски отличия, които обичайно се посрещат със зрителска радост. Наградата за женска роля на Ана Шинц във филма „Щастливо семейство“ е убедително защитена при това  първо участие на швейцарски филм в Карлови Вари! С подобни симпатии се приема и наградата за мъжка роля на ливанския актьор Карим Касем във филма „Тръби“, където неговият добронамерен местен водопроводчик е „ангел спасител“ за съселяните си.

„Неканен гост“

Програмата „Проксима“, която през 2022 г. замени предишното название „На изток от запад“ заради очевидните нови политико-географски реалности и културни трансформации, не отстъпва като селекция на основния конкурс и тазгодишните награди го потвърдиха. При това само 3 и един почетен диплом, много прецизно определени, без аргументи за оспорване. Главната награда (придружена с чек за 15 хил. USD) е присъдена на словашко-чешкия филм „Любовник, не боец“ на реж. Мартина Бучелова и се развива сюжетно във филмова среда, но това му придава допълнителен чар с неочаквана нежност във всекидневните отношения, (не)присъщи на поколението Z. Не му отстъпва като хуманно послание и професионални качества японският филм „Инсинератор“ (реж. Шунтаро Учида), който също намира аргументи да защити с простичък, но вълнуваш разказ едно нестандартно дете, което говори малко, но разбира и знае всичко за деликатното внимателно поведение. Като прецизен поглед и умение да се съчетаят в микс от лични интимни преживявания и същевременно част от големия космос на човешкото общуване, се развива гръцкият филм „Почти цялостна личност“. Той е 5-странна европейска копродукция (Гърция, Германия, Кипър, Румъния, България), а наградата за режисурата заслужено получи Ефтимис Санидис. Почетният диплом за „33 стъпки“ коректно отбелязва успешната реализация на деликатна тема как религиозният фанатизъм може да бъде поднесен като сложен психологически разказ, без брутален расизъм и въпреки това силно въздействащ. Филмът е една от многото словашко-чешки копродукции, които са естествен процес в реалната близост на професионалисти от двете страни. 

За съжаление, нашият филм „Черни пари за бели нощи“ (реж. Кристина Грозева, Петър Вълчанов), който се прие много добре от публиката, остана без награда. Но и други два добри филм останаха без официални награди. Затова пък Екуменическото жури справедливо забеляза „Лъв зад гърба ми“ на кипърската режисьорка Тоня Мишали – драма за съдбата на мигрантите. А международната критика не пропусна „Извор“ на словашкия реж. Иван Остраховски и му присъди наградата на ФИПРЕССИ. 

А най-искрена и чиста е наградата на публиката за документалния филм „Бара - дневник на една рокзвезда“ на легендарната чешка документалистка Хелена Трещикова! Тя разказва за тяхната звезда Бара, а у нас е Дара! Дали пък някой няма да направи филм и за нея?