Сърфисти порят вълните при минус 20 градуса

Сърфинг в Арктика. И това го има. А началото му поставят, разбира се, два руснаци. Сергей Рашиваев е бивш състезател на сборная по сърфинг, а Констанин Кокорев снима филми за екстремни спортове. Двамата дълго си търсят местенце за ново предзвикателство. И най-накрая го намират – Териберка в Мурманска област. „Там съвпадна всичко – океан и път до крайбрежната ивица – разказва Рашиваев. – А сърфингът в Арктическия кръг е като целият живот тук – свързан е с оцеляване. Зимата температурите са минус 20, но се усещат като минус 40, защото в Териберка е много ветровито и влажно. И при такъв студ водата е не повече от 3 градуса над нулата. Вятърът направо не ти позволява да вървиш, а преспите са буквално до кръста, но пък има големи вълни! Всъщност бреговете на Териберка се мият в Баренцово море, което е в басейна на Северния ледовит океан. Затова и местните казват: „Отивам на океана!”

Самият сърфист разкрива, че с влизането в мразовитите води, организмът изживява огромен стрес. „В началото е шок, започва да те тресе – продължава Сергей. - А след няколко минути свикваш, но само, ако си облечен с най-плътния хидрокостюм и тялото ти е изцяло покрито. Въпреки това лицето ти изгаря от студа. Търпиш.”

Веднъж обаче се гмурка под вълната и водата се просмуква под хидрокостюма му, започват спазми и потрепване.

„Това беше реакцията на организма при студ – разяснява спортистът. – Но успях да се успокоя, започнах да хващам вълната и да сърфирам. Единственият начин да се стоплиш е постоянно да се движиш. В някакъв момент дори ти става топло и започват да се потиш. Това е като бягане в студа – спреш ли, замръзваш.”

Все пак Серей е категоричен, че арктическите студове се понасят по-лесно във водата, отколкото на суша, след като си излязъл от зимен сърфинг. Там те очакват вятър, мокър хидокостюм и преспи. Налага се да се преобличаш буквално на улицата или в палатка с тънки стени – разликата дали си на открито е никаква. Събличането на мократа екипировка трябва да става светкавично иначе рискуваш да се разболееш. Не случайно местните наричат сърфистите... извънземни.

За новаците обаче сърфингът крие доста опасности там. И то не заради студа. Първо, вълните достигат до 5 метра. И второ, брегът е много изрязан и каменист, а някои от гигантските камъни са с човешки ръст.

„Веднъж изхвърчах и се ударих с главата в това огромно нещо – спомня си друг сърфист Николай Рахманов. – Успях да се измъкна на брега, когато вълната се отдръпна навътре. Но колко по-трудни са условията, толкова адреналинът е по-голям, а и желанието да хванеш вълната.”

Разбира се, в самото селище има известни туристически пясъчни плажове, но там рядко има хубави вълни. Затова търсачите на силни усещания отиват в покрайнините, където се налага обаче да скачат от скалите.

И трето, в Териберка има силно течение. Не можеш да се движиш срещу него – или ще те повлече към океана, или ще те изхвърли на острите камъни.

Има и още една опасност – полярните акули. В действителност тези хищници живеят в Баренцово море, но на голяма дълбочина и до брега стигат рядко. Но край Териберка обаче се срещат китове.

„Сърфингът не ме влече, но практикувам гмуркане – казва местият жител Алексей Глебов. – Водата тук е чиста, а дъното е много красиво и релефно. Зимата се гмурках недалеч от бреговете, а когато изплувах видях на 15-ина метра от мен огромен кит. Толкова близо никога не бях виждал...”

Всъщност градчето става популярно през последните 4-5 години. Снимачни групи често идват, за да правят филми. А тук има готови декори – наред с природните красоти – море, скали, северна растителност, водопади, стоят и вехтите постройки от социализма. И на шега гостите сравняват Териберка с... Фарьорските острови.

Малко преди кинаджиите обаче това вълшебно местенце го откриват китайците. Но те идват не за да карат сърф, а да наблюдават северното сияние. И разбира се, правят си стотици снимки със сърфистите. Последната година почти половин милион туристи посетиха Териберка, никак не е зле за селце, което няма и хиляда жители. И въпреки че сърфистите са част от атракцията, местните и досега не могат да свикнат с тях. Наричат ги чудаци, а стане ли дума за тях жестикулират като клатят с глава и въртят пръст около слепоочието си.