Тежък удар на сушата върху реколтата и меда

Скок в цените с поне 20 на сто предвиждат фермери

Нулев добив регистрират поне 90% от производителите

На пазара няма български ябълки, круши и сливи

Нулева реколта от плодове отчитат земеделски стопани заради сушата и горещините. Българските праскови, ябълки или круши тази година почти липсват на пазара. Вносът им основно е от Гърция, а търговци залъгват с етикети за българско производство, съобщиха пред “Труд news” овощари.

“Може би поне деветдесет процента отчитат нулев добив и голяма част от тях имат съответно и протоколи за напълно пропаднали площи, сто процента пропаднали площи”, обобщи пред “Труд news” Живка Гроздева, член на УС на Асоциация на овощарите в България. “Дърветата изсъхват, защото няма възможност за напояване, няма достъп до вода, както и заради болести”, поясни тя. Но по думите є не това е основната причина за липсата на плодова реколта.

“Първо, ние загубихме реколтата от всички плодове в България още през април. Тогава до към 10-11 април имаше няколко денонощия, когато температурите падаха до минус шест, минус седем градуса. На много места минус четири, минус пет, което е пагубно за реколтата от овощни дървета. Тогава те се намираха в предцъфтежна или във фаза на цъфтеж и замръзнаха от тези ниски температури. Всички плодни пъпки измръзнаха тогава”, обясни тя и посочи това като пряка причината защо сега нямаме череши, праскови, вишни, сливи и круши. “И с ябълките е същото нещо. Просто българската реколта от плодове е тотално загубена. Кайсиите пропуснахме. Те са едни от най-чувствителните”, каза Гроздева.

Дръвчета са без плод или с негоден за консумация.

Тя обобщи, че производители не се ориентират към тропически дървета, тъй като търсенето на плодове от тях е незначително малко. “Смокините и райските ябълки не могат да заместят традиционните за българина плодове, нито пък маслините”, уточни Гроздева.

Едновременно пчелари предупредиха, че медът от новата реколта ще поскъпне до 20% заради слаби добиви тази година заради студената пролет, сухото лято и високата смъртност при пчелите, съобщи кореспондентът ни за Благоевград и региона Светлана Василева.

“Минималната цена на бурканче мед е 15 лева, но от новата реколта цените вече тръгнаха нагоре - масово се продават за 18 лева. Най-малко е произведен акациев мед тази година”, казаха пчелари от Пиринско пред “Труд news”. Те поясниха, че засушаването е голям проблем, защото се губи пашата на пчелите.

“Когато изсъхне всичко, в природата започва да има дефицит на храната за пчелите, а това рефлектира върху добитото количество мед”, каза Ралица Петкова, производител от Благоевград. Според нея пожарът, който бушуваше в района на Илинденци, Струмяни и Сандански, също ще се отрази на сектора, защото в подножието на тези села има голям брой пчелари, които отглеждат пчелни семейства.

“Заради всички тези проблеми, пчеларите ще бъдат подпомогнати. Имаме обещание от земеделското министерство”, обясни Петкова.

Подпомагането, което ще бъде отпуснато, ще бъде по системата за държавна помощ de minimis, която е във връзка със сушата и затрудненото изхранване на животните, в това число и на пчелните семейства. За сектор “Пчеларство” се предвижда по 8 лв. на брой пчелно семейство, това ще бъде на базата на декларираните пчелни семейства през есента на 2024 г. Очаква се в най-скоро време помощта да стигне до пчеларите, тя е насочена най-вече за трудното изхранване на пчелните семейства”, каза още Ралица Петкова.

Лошите климатични условия заплашват и гроздовата реколта в Монтанско. В голяма част от масивите гроздовете са рехави в резултат от екстремни температури и липса на дъжд през юни и юли. Само 20 литра валежи са отчетени за двата месеца при необходими поне 60-70 литра, което поставя под въпрос цялата реколта, съобщиха местни производители.

Те очакват кампанията да бъде трудна и с по-ниски добиви - между 500 и 900 кг на декар, в зависимост от възможностите за напояване. Предвиждат се общо с 20-30% по-малко грозде в сравнение с миналата година.
Въпреки че качеството на гроздето ще е високо, добивът на сок ще е нисък. Това, в комбинация с дефицита, ще доведе до покачване на цените с около 20%. Очаква се мускатовите сортове да се търгуват между 2,50 и 3 лева за килограм - цени, които покриват само себестойността, без да осигуряват печалба, пресметнаха още производителите. Те настояват за по-сериозна държавна намеса и преосмисляне на политиките за внос на грозде и вина. Гроздоберът в региона се очаква да започне в края на август.

Сушата и ниските нива на водоемите пък възпрепятстват отглеждането на дини и пъпеши в иначе традиционни за отрасъла райони.

Горещините поставят под сериозна заплаха и царевицата. Фермерите предупреждават, че ако не се вземат спешни мерки, част от реколтата ще бъде загубена напълно, защото на места се очаква нулев добив. Те обясняват, че поливните системи не работят, а проектите за напояване се бавят. Така надеждите остават в дъжда.
А площите с пшеница, от които тази година се прибира реколта, само за седмица намаляха със 775 декара. Това става ясно от данни на Министерството на земеделието и храните.

От там посочват, че спрямо предходните седмици са намалени площите за реколтиране, като са отразени като пропаднали 775 декара площи с пшеница. Те са в шест от общините от област Добрич - без Каварна и Тервел. Основната причина за унищожаване на реколтата са пожарите.

Министерство на земеделието и храните информира отново, че при пожар в земеделски площи, стопаните следва да уведомят областните дирекции на Държавен фонд “Земеделие” в срок от 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие.

В случай, че не подадат уведомление за възникнал форсмажор, опожарените площи се считат за недопустими за подпомагане в Системата за мониторинг на площ за Кампания 2025.

“Напомняме на земеделските стопани, че от 10 юли 2025 г. до 1 септември 2025 г. (вкл.) за периода от 08.00 до 03.00 не се разрешава косене на трева, машинно почистване (мулчиране) и почистване на храсти. Забраната за косене на тревата не се отнася за площи в защитени зони Натура 2000, ако се извършва от 20.00 ч. до 08.00 ч. ръчно или с косачки за бавно косене”, гласи заповед на земеделския министър Георги Тахов. Тя е част от мерките за превенция срещу пожарите.

По данни от последната седмица е увеличена опасността от пожари, основно в земеделските земи и горските територии. Те са над 250 огнища дневно, сочат данни на ГД “Пожарна безопасност и защита на населението”.