Фастингът не е за всеки

Може да засили апетита или да наруши съня

Интервалното гладуване или фастингът е на мода в момента сред тези, които се опитват да отслабнат. Най-общо казано, това са няколко часа ядене и още по-дълъг интервал, в който са разрешени само вода, чай и черно кафе без захар. Има различни варианти на фастинг, но обикновено се препоръчва схемата 16/8 - 16 часа глад и 8 часа ядене.

Разбира се, универсална рецепта няма, защото всеки понася по различен начин 16-часовия период без храна. При някои гладуването засилва апетита и през разрешеното време те се нахвърлят на храната, което може да има нежелан ефект. А за някои хора фастингът направо е вреден.

На първо място това са бременни, кърмещи майки и юноши. Растящите организми и неродените деца се нуждаят от редовно хранене, а дългите паузи в приема на храна могат да повлияят на хормоните и развитието.

Следващите, които не бива да прилагат фастинг, са хората с диабет тип 1 и всеки, който приема инсулин. Дългата пауза в приема на храна е сигурен път към хипогликемия, която е по-опасна от наднорменото тегло.
При хората с хранителни разстройства като анорексия, булимия или компулсивно преяждане строги правила като “яжте само през този прозорец” подсъзнателно вкарват мозъка в цикъл от забрани и рецидиви, дори когато изглежда, че ситуацията отдавна е отминала.

От интервално гладуване нямат нужда и хора с поднормено тегло (ИТМ под 18,5), след операция, с хронични заболявания в остър стадий и вземащи лекарства, които трябва да се приемат стриктно с храна, по график.
Без да им е забранено, сериозно трябва да си помислят жените в репродуктивна възраст. Повечето проучвания за фастинга са правени върху дами в постменопауза, чиито хормонални нива са по-стабилни. При младите жени тези нива се колебаят буквално всеки ден от цикъла и дългите периоди без храна могат да нарушат овулацията, да повлияят на щитовидната жлеза и да забавят менструацията. Ако цикълът ви вече е нередовен, имате тежък ПМС или имате проблеми със зачеването, най-добре е първо да се консултирате с лекар.

При хипотиреоидизъм, проблеми с надбъбречните жлези и синдром на хроничната умора самият глад е стрес. И ако системата вече работи на предела си, допълнителният стрес не я лекува, а всъщност я разрушава. Да се замисли и всеки, който има проблеми със съня. Дългата почивка без храна понякога може да влоши нещата: нивата на кортизол се повишават, кръвната захар може да спадне рязко от глад, а дълбокият сън става повърхностен и лек.