Флирт в офиса тормози всеки пети

10 на сто от пострадалите са мъже, закачани от колежки

Неуместни погледи и нежелан физически контакт развалят работната среда

Целувка, за да се чувства красива жена

От нежелани сексуални закачки в офиса страда всеки пети, показва проучване, озаглавено “Сексуален тормоз на работното място”. То беше представено от Виолета Иванова, зам.-директор на Институт за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.

В анкетното проучване са участвали 839 души, от тях 663 (80,6%) жени и 153 (18,6%) мъже. Сексуалният тормоз на работното място (СТРМ) засяга 18,9% от анкетираните служители. От пострадалите 89,3% са жени, а 10,7 на сто са мъже, които споделят, че са преживели някои от признаците на сексуален тормоз. Най-честите форми на сексуален тормоз на работното място са неуместни погледи и подмятания, неприлични сексуални шеги и обиди, както и нежелан физически контакт.

Само част от участниците в анкетата са споделили кой е извършителят на СТРМ. За 33,7% от тях извършителят на деянието е колега-мъж. От тях, 92,9% са жените, които са изпитвали СТРМ от страна на колега-мъж. СТРМ от колега-жена пък са претърпели 19,3% от анкетираните, като 87,5% от тях са жени. Тези данни показват се извършителите на СТРМ могат да бъдат хора от двата пола, при това се срещат случаи деянието да е насочено към същия пол. Други 32,5% са претърпели СТРМ от хора на по-високи позиции в йерархията, при това почти равномерно разпределени между двата пола. За 18% от участниците, деянието е извършено от жени на ръководна позиция. Други 14,5%, споделят, че деянието се извършва от мъже на ръководни позиции.

Тези данни доказват, че сексуалният тормоз обикновено се върши от човек, който поради служебните си правомощия или старшинство има възможност едностранно да поставя в унизителна ситуация подчинените си и да влияе на служебното израстване или работната среда на тормозения. Данните показват, че служебното положение на извършителя е ключово.

В редица случаи професионалният принос на извършителя е бил използван от колеги и ръководители за извинение или омаловажаване на поведението му и за отказ за вземане на мерки по случая. Една от участничките в анкетата разказва, че не е споделила за случилото се на колеги, защото агресорът, макар и на младша длъжност, е бил уважаван от екипа професионалист. Нейната позиция като студентка на неплатен стаж и без трудов договор би я поставила в неравностойно положение:

“Помислих си за оплакване, беше моята дума срещу неговата. Стажант срещу уважаван служител. Разбирах се с екипа и ме беше страх, че ако кажа нещо, щяха да се настроят срещу мен”, разказва тя.
Друга важна характеристика в отношенията между извършител и потърпевш е отричането на отговорност и липсата на вина от страна на извършителя и опитите за прехвърлянето им към обекта на насилие. Една от участничките в анкетата разказва как прекият є ръководител е оправдал опита си да я целуне насила с: “Аз не искам нещо от теб, а просто да ти покажа, че си красива и желана жена, за да не се чувстваш гадно от развода ти”. Друга от интервюираните споделя как извършилият насилие, след като тя недвусмислено го е отблъснала, е отговорил с репликата: “Не се прави, че не ти хареса”.

Независимо от кого е упражняван СТРМ - началник, колега или клиент/пациент, ефектът от него засяга по пряк или косвен начин всички в колектива и се отразява на работния процес. Неуместните или подигравателни погледи, които са накарали човекът да се почувства неудобно, за 27% са провокирани от колега-мъж, а за 19% от случаите от колега-жена. Голяма част от случаите на СТРМ се извършват от мъже и жени на по-висока позиция. Тази форма на тормоз по-силно присъства при жени на ръководни позиции, отколкото при мъже със същия статус.

В анализа на резултатите от анкетата пише, че в много случаи различните типове тормоз се проявяват паралелно, което допълнително подсилва чувството за безпомощност. Както разказва друга участничка в анкетата: „... когато най-накрая се осмелих да говоря с HR-отдела, те ми казаха, че и други колежки са се оплакали и че шефовете знаят и за тях това не е проблем. Може би трябваше да говоря и с мениджъра, за да се уверя, че е така. Но той самият беше открит женомразец, това допълнително ме спираше. Напуснах с чувство за враждебна среда. Мъж колега в прав текст ми заяви, че жени шефове и мениджъри не трябва да има. Трети колега също беше с такава нагласа, периодично пускаше женомразки коментари, не директно към мен, затова ги подценявах. Мислех си, че много хора така говорят, чудо голямо”.

Някои ходят със страх на работа

Проблемите намаляват клиентите и печалбата

Всеки трети не реагира на насилника

Част от пострадалите от сексуален тормоз на работното място не предприемат никакви действия.

Последиците от сексуален тормоз на работното място може да бъдат различни. Анализът “Сексуален тормоз на работното място” показва, че за 55,8% от пострадалите няма последствия. Останалите споделят по няколко последици от излагане на сексуален тормоз. Чувстват се некомфортно на работното място, имат нарушена концентрация при изпълнение на задачите, избягват да общуват с хора на работното място, обмислят да напуснат работа, изпадат в депресия, ходят със страх на работа.
Всичко това се отразява на трудовия процес, хората ползват отпуск по болест, работят несъсредоточено, допускат грешки. Освен това, насилието и сексуалния тормоз на работното място не може да остане скрито, явлението руши имиджа на компанията, а това води до текучество и до недостиг на работна сила, до по-ниска производителност на труда и до загуба на клиенти и корпоративна печалба.

Участниците в изследването посочват самообвиняването като една от последиците, която им е тежала дълго време и която ги е спирала да предприемат мерки. Чувството за вина в тези случаи не е ефект от индивидуални съмнения дали човек е постъпил правилно в дадена ситуация, а е свързано с приемането за нормални механизмите на насилие, посочват авторите на изследването. Най-тежката последица е, че пострадалият обвинява себе си. В 90% от случаите жертвата не е виновна, не е облякла полата заради него. Но чувството за вина води до поемане на индивидуална отговорност за справяне със ситуацията. Под справяне се има предвид както със самия процес на тормоз, така и с последствията от него. Тенденцията е изтласкване на проблема на заден план. Следва споделяне с колеги, търсене на подкрепа от ръководители и разочарование от получените реакции. Крайният резултат често е напускане на работа като окончателно решение на проблема и търсене на подкрепа в тесни кръгове от близки хора като партньор, роднини, близки приятели или в разговори с терапевт.

Реакцията на жертвите на сексуален тормоз са следствие от редица фактори, свързани с познанието за процедурите за защита и информираността за нормативната уредба. Близо една трета от жертвите не са реагирали на насилника. Най-често жертвите споделят с приятел или член на семейството. Едва 10,7% са докладвали за случая до ръководител или началник.

Златина Дукова, член на Комисията за защита от дискриминация: Трудно се доказват нарушения

За 20 години са постъпили 37 оплаквания за сексуален тормоз в Комисията за защита от дискриминация, която е единственият държавен орган за защита от дискриминация. Част от хората не се оплакват, защото не желаят да се занимават. Други се страхуват да не загубят работното си място. Подаването на жалба не значи, че потърпевшият ще се справи с проблема. Сблъскват се с проблема по обезпечаване на доказателства. Доказателствата са свидетелски показания, но те липсват. Жертвата най-често е хубава жена на 35-38 години и тя се оплаква от шефа или от прекия си ръководител. Ответникът може да доведе като свидетел всеки един от подчинените си или да отрича. Борбата е неравна. Имахме случай как разкопчават копчетата на униформата на жената, казват є “спри да идваш на работа с тези дълги крака”, но нищо не беше доказано.

Виолета Иванова, зам.-директор на Институт за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ: Шеги може да бъдат сексуален тормоз

Сексуалният тормоз на работното място създава враждебна среда. Предизвиква емоционална нестабилност и непълноценност на работното място. Жертвите на сексуален тормоз на работното място се чувстват обидени, не усещат подкрепата на колеги и приятели. Те се чувстват унижени и в семейството. Това е проблем и на работодателя и на обществото.

Форми на сексуален тормоз са и неуместни погледи или подмятания, сексуални шеги за личния живот или външността. Те водят до дискомфорт на работното място. Често флирт или ласкателство, ако е нежелано от отсрещната страна, се приема за сексуален тормоз. Най-потърпевши са млади жени на възраст между 18 и 29 години. Сред последиците са обмисляне за напускане, по-често излизане в болнични. Една трета от жертвите не отговарят по никакъв начин. Сред причините за това е, че не знаят какво да направят или не мислят, че е нещо важно.

Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители към КНСБ: Нараства насилието срещу децата

Има изследване за насилието в образованието, което показва, че с 35% се е увеличило насилието срещу децата в семейството. Тормозим децата си за по-високи оценки и по-добра дисциплина, но те ни отмъщават и оценките им и дисциплината им не са добри. Когато наказвате децата, те ви връщат стократно. Необходими са много обич и доверие. Санкциите не помагат, а само провят стена между родителя и детето. Насилието е използването на груба физическа сила срещу някого, използването на принуда срещу някого. Дори прякорите, които слагаме, е вид насилие.