Хърватия: страх и радост от еврото

Печелят бизнесът и туристическия бранш

За Хърватия започна паметна година. Националният отбор по футбол току-що се класира на трето място в света, а от 1 януари 2023 страната вече членува в Шенгенското пространство и в еврозоната. Хърватите имат достатъчно причини за добро настроение и високо самочувствие.

В празнично украсения Загреб витрините на магазините вече привличат внимание с ценови табелки в двете валути: куна и евро. Така преходът ще протече най-гладко, а и ще се избегнат спекулациите на недобросъвестни търговци. Службата за защита на потребителите дори ще води черен списък на онези търговци, които закръглят цените прекалено безочливо в своя полза.

А какво казват потребителите за прехода от куната към еврото? Недалеч от лъскавите бутици в центъра на Загреб хляба си изкарват и по-скромни търговци. В януарския студ стоката си предлагат продавачи на плодове и на цветя. Един от тях се тюхка, че еврото било лоша работа, защото всичко щяло да поскъпне - точно както станало в Германия и Австрия навремето.
В Хърватия, една държава с население под 4 милиона, в момента средната заплата възлиза на по-малко от 1000 евро, а пенсиите са около 200-300 евро - далеч от равнището в страни като Германия. В същото време обаче хранителните стоки, облеклото и пътешествията струват почти колкото в Германия.

В туристическия бранш обаче цари оптимизъм. През 2022 г. в страната са били регистрирани цели 24,5 милиона туристически нощувки - сериозен ръст дори в сравнение с годината преди пандемията.

Целият балкански регион боледува от обезлюдяване, напускат млади и образовани хора, страните наоколо са политически нестабилни, рискът от задлъжняване е висок. Въпреки всичко това обаче Хърватия на първо време ще спечели от въвеждането на еврото и влизането в Шенген - „шенгенската виза“ например сигурно ще направи страната по-привлекателна за чуждестранни студенти и за работна сила от трети страни.

Загребският концерн „Кончар“ например с четири очи търси специалисти. Тази традиционна хърватска фирма с 3700 работници и служители произвежда влакове, генератори, слънчеви колектори и електроцентрали с традиционна или вятърна енергия. Фирми като „Кончар“ разбираемо се радват на еврото и на Шенген, защото това им отваря нови пазари, намалява разноските и разширява международното сътрудничество.

(Със съкращения)