Труд
Автор:
Труд онлайн
На 8 януари според народната традиция се празнува Бабинден – празник в чест на бабата акушерка, която някога е помагала при раждане в селата.
Бабинден е един от най-важните женски празници в българския народен календар, посветен на жените, които са „бабували“ на родилките, и на младите майки. Обичаите през този ден изразяват уважение към възрастните жени, които са посрещали нов живот в домовете на младите семейства. Макар че празникът има езически корени и се свързва с далечните праславянски времена, той остава жив и силно почитан дори през Възраждането. Днес, макар някои от ритуалите да са загубени, празникът продължава да бъде повод за веселие и смях, особено сред възрастните.
Рано сутринта, още преди изгрев, майките на малки деца – от една до три години – отиват до чешмата, за да налеят прясна вода. Водата се нарича със здравец или стрък босилек за здраве. Жените носят сапун и нова кърпа и се отправят към дома на бабата – акушерката, която ги е помогнала при раждането.
Обредното поливане се извършва в градината под плодно дърво, на дръвника или на стълбите на дома. Жените подават сапун на бабата, поливат я да се измие и я даряват с нова кърпа. С жест на благословия бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да бъдат плодовити и да раждат леко. Тя закичва младите булки с китка здравец, завързана с „мартеничка“, като символ на здраве и плодовитост.
Празникът включва и моменти на закачки и пожелания. Докато се полива, бабата често хвърля шепи вода нагоре и подскача три пъти, като казва:
„Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
След поливането жените подаряват на бабата дрехи като ризи и чорапи, а тя на свой ред завързва червено-бяла нишка със сребърна монета на дясната ръчичка на децата, които е „хванала“. Това се смята за знак на благословия и закрила.
Вярва се, че на Бабинден водата, преминала през ръцете на бабата, има пречистваща сила. Тя измива лицата на децата, за да бъдат здрави и щастливи. Традицията е смесица от обредност и духовност, символизираща благодарността към акушерката за нейната роля при раждането.
От 21 януари 1951 г. е обявен за официален Ден на родилната помощ и се почита от акушер-гинеколозите и медицинските специалисти.
