Ще пламне ли отново Франция: Предложиха повишаването на възрастта за пенсиониране на 66 години

Призивът на правителствени съветници за повишаване на възрастта за пенсиониране във Франция на 66 години предизвика възмущение от страна на синдикатите и опозиционните партии две години след като президентът Макрон наложи повишаването до 64 години в условията на масови протести и стачки.

Белезите от месеците на улични бунтове и блокади през 2023 г. все още са пресни. Сега доклада на Съвета по пенсионна политика, в който се казва, че най-скъпата пенсионна система в Европа ще се срине без повишаване до 66 години до 2045 г., разгневи отново синдикатите, партиите на левицата и крайнодясната опозиция.

„Това е откровена провокация. Френските работници вече са платили цената. Да се ​​иска от тях да работят още по-дълго е неприемливо и ще бъде осъдено ожесточено“, каза Лоран Берже, лидер на умерения синдикат CFDT.

Софи Бине, ръководител на войнстващия синдикат CGT, обвини правителството на малцинството, водено от Франсоа Байру, в игра с огъня.

„Ако се опитат да повишат отново възрастта за пенсиониране, ще се изправят пред социална експлозия. Няма да им позволим да унищожат трудно спечелените ни права“, каза тя.

Левите опозиционни партии заявиха, че са почти безмълвни, предвид мнението им – което според анкетите се споделя от повече от 60% от обществеността – че повишаването до 64 години, което влиза в пълна сила през 2030 г., е несправедливо и неприемливо.

„Това е обявяване на война на френския народ. Макрон и неговите технократи искат да превърнат пенсионирането в привилегия за богатите. Ще доведем страната до застой, ако те упорстват“, каза Жан-Люк Меланшон, лидер на радикалната партия „Непокорена Франция“.

По-умерената социалистическа партия, водена от Оливие Форе, също беше остра.

„Правителството използва тактики на сплашване и изфабрикувани цифри, за да оправдае поредната атака срещу обикновените хора. Ще се борим със зъби и нокти срещу тази несправедливост“, каза Форе.

Докладът на съвета, изтекъл в медиите преди официалното му публикуване тази седмица, твърди, че няма алтернатива на по-нататъшното увеличение на пенсионната възраст, ако трябва да се избегне фалита на страната. В момента, отбелязва докладът, една четвърт от френските публични разходи отиват за пенсии и това ниво непрекъснато нараства въпреки последната реформа.

Без повишаване на възрастта, пенсионният дефицит ще достигне 15 милиарда евро до 2035 г. В Германия възрастта за пенсиониране се повишава до 67 години, във Великобритания е 66, но ще се повиши до 68, а Дания планира да я повиши до 70 години до 2040 г. Повечето французи обаче смятат, че социалният модел на страната им, финансиран от едни от най-високите данъци в света, освобождава пенсионната им система от въздействието на по-дългата продължителност на живота.

Поражението на центристкия блок на Макрон на предсрочните парламентарни избори миналото лято се дължи до голяма степен на приемането от неговото правителство на изключително непопулярната пенсионна реформа без парламентарно гласуване.

Неубедителните избори доведоха до краха на първото малцинствено правителство през декември.

Байру, центристки съюзник на Макрон, който сформира крехък центристки и центристко-десен екип по-късно същия месец, води разговори със синдикатите от февруари, за да се опита да разсее продължаващия гняв заради реформите.

Синдикатите все още настояват за връщане към 62-годишна възраст поне за част от работната сила, но Байру отказва, което води до заплахи за подновяване на протестите от преди няколко години.

Крайнодесният „Национално сбор“ също обещава връщане към пенсиониране на 62 години, ако спечели президентските избори през 2027 г. Марин льо Пен получи забрана да се кандидатира за най-високата длъжност поради осъдителна присъда за присвояване на средства от ЕС, но се стреми да отмени присъдата при обжалване.

Само центристкият блок на Макрон и центристко-дясноцентристката партия „Републиканци“ искат да запазят по-високата пенсионна възраст.

Разходите за пенсии, равни на 14% от френския БВП, тежат сериозно върху усилията на правителството да намали поне 40 милиарда евро от бюджета за следващата година, докато се стреми да намали дефицита от 4,6% от БВП за тази година.

Напрежението вече се нажежава заради изтеклите планове за повишаване на данъците за по-заможните пенсионери. Очаква се около половин милион пенсионери да станат данъчнозадължени, ако правителството продължи с плана си за премахване на дългогодишната 10-процентна надбавка върху пенсионните доходи.