Яж, моли се и обичай…да бягаш

Автор: Владимир Иванов
Извън терена

В света на спорта има десетки, дори стотици спортисти, чийто истории вдъхновяват милиони по света. Мохамед Али, Карл Люис, Юсеин Болт, Майкъл Джордън, Майк Тайсън, Роджър Федерер, Джеси Оуенс, а също и родните Дан Колов, Стефка Костадинова, Любо Ганев, Христо Стоичков и още, и още…невъзможно е да бъдат изброени. Всеки един от тях е пример за воля, характер, хъс.

В света на спорта обаче има милиони истории на герои, които далеч не са толкова популярни, но силата на посланието им е също толкова разтърсващо, колкото и това на най-великите шампиони. И заслужават да бъдат разказани. Една от тях е тази на Зорница Христова. 

Тя има всички качества на гореизброените легенди, липсва и само едно – мъничко късмет. Преди време Зори мечтае да бъде първата българка в НБА. Вярва, че контузията е единствената пречка да не стигне до залите с паркета в САЩ. Болката обаче не я отказва, напротив – подтиква я да тича още и още, за да я отведе далеч от страданието.

С бягане стига чак до Олимпийските игри. Е, нали вече се разбрахме, че Зори е лишена от спортния късмет, донесъл толкова много титли на редица други. Но пък волята и характерът й компенсират. Благодарение на тях, тя става част от историята в Париж през 2024 година - първият маратон за аматьори. Той се провежда по официалното трасе на Олимпийския маратон, а участие в него взимат 2024 души от цял свят, изтеглени с томбола, за да подскаже, че късметът идва тогава, когато съдбата сама прецени.

Зад гърба си обаче тя има опита на професионалния спортист. Участва на престижния маратон в Лондон, записва 3-то място в Пафос на друг, била е на почетната стълбичка още в Кюстендил и Орехово ултра (53 км). И всичко това за човек, който започва да бяга на 35-годишна възраст.

„С всеки пробяган километър ставам по-силна – признава Зорница пред „Труд News“. - С всеки завършен маратон надскачам себе си – не само на трасето, но и в живота. Бягането ми показа, че граници няма, стига да вярвам в себе си и да се грижа за тялото и ума си така, както заслужават. За мен бягането не е просто навик – то е част от начина, по който живея. Знам, че всяко утро, в което изляза да тичам, ме прави по-силна – не само физически, но и психически. Мотивацията идва от усещането за свобода, от енергията, която ми дава движението, и от увереността, че с всеки изминал километър ставам по-добра версия на себе си. А най-хубавото е, че когато започнеш деня си активно, всичко останало върви по-добре.“

Зад всеки шампион обаче се крие тайна. Зори признава, че в този живот сам трудно можеш да постигнеш всичко онова, за което мечтаеш.

„Лондонският маратон през 2023 г. беше моят 15-и и най-силен. За него ме подготви треньорът ми Светлин Спасов, който буквално ме спаси от поредната ми контузия в коляното с функционални упражнения, изграждащи стабилност и сила. Докторите препоръчваха операция, но д-р Павлов от Пловдив направи истинска магия и прекрати възпалителния процес, а Светлин Спасов изгради сила и вяра, които са мои спътници и днес. С тежка, но прецизна подготовка пресякох финалната права в Лондон с време 3:03:32, което ми осигури квота за Световния шампионат за ветерани в Сидни.“

Какво обаче е общото между баскетболът и бягането? Отговорът е повече от изненадващ – болката.
„Баскетболът не беше просто игра – беше моето спасение. Беше единственото време, когато забравях за най-големия си кошмар – тежките мигренозни пристъпи, които ме преследваха цял живот. Час и половина в залата, и забравях за болката. Но извън нея – тя винаги ме чакаше. Нищо не помагаше. И така 35 години, докато в живота ми не се появи бягането. Тогава изгубих голямата си мечта, но намерих друга, която ме направи още по-силна, но вие вече знаете за нея.“

Обратно на трасето, Зори така и не стига до Австралия, където я чака престижно състезание за ветерани. Причината е един друг маратон, по който тя е поела - този в кухнята. Успоредно с бягането тя гони високи цели и с блендер в ръка. Именно това е другата й страст. Работата в офис просто не е за нея и бушуващата й енергия, тя има нужда от по-голямо предизвикателство. Така се ражда и идеята за собствен бизнес вероятно някъде в мислите по време на 42-километровото тичане на някой от многото маратони. 
„И в бягането, и в кухнята всичко е въпрос на баланс – на правилното гориво, което ти дава енергия да стигнеш до финала, независимо дали това е маратонското трасе или предизвикателствата на деня. Когато започнах да бягам, търсех сила и издръжливост, но открих нещо много по-ценно – осъзнаването, че храната е моят най-важен съюзник. След години на борба с мигрена и опити да намеря начин да се чувствам по-добре, разбрах, че тялото ми не се нуждае от лишения, а от повече антиоксиданти, витамини и минерали, от истинска, питателна храна. От собствения си опит и от желанието да помагам на хората около себе си, се роди Runlife Nutrition Bar – място, където спортът и храната вървят ръка за ръка. Маратонът ме научи, че за да стигна до финала, трябва да се грижа за себе си всеки ден – не само с тренировки, но и с качествена храна. Бързината идва от силата, а силата – от доброто хранене. Това е философията зад RunLife Nutrition Bar – не просто бар, а начин на живот. Всеки продукт там е внимателно подбран, за да осигурява нужните хранителни вещества за активен и динамичен ден.

Офисната работа никога не е била моето място, защото винаги съм имала нужда да съм в движение, да творя, да създавам нещо с ръцете си. И именно в правенето на здравословна храна открих това усещане за свобода и смисъл. В бара вложих не просто знания, а част от себе си – всичко, което съм научила от спорта, от маратона, от години опити и грешки. За мен няма по-голямо щастие от това да виждам как хората, които идват при нас, откриват нова енергия, нова мотивация и нов вкус към живота. Бягането промени живота ми, но RunLife Nutrition Bar му даде нова посока."

Така историята на Зори в най-сбит вариант може да промени съдбата на друг, измъчван от болка. Или пък да мотивира някого, решен да започне да бяга сутрин, но от другата седмица. А също и онези, които все още работят в офис, но това не е тяхното място. Нашият герой може да бяга от болката, но не и от доброто настроение. Затова и винаги ще я видите усмихната, дори, когато бяга. А колко дълго още ще продължи да го прави, самата тя не знае.
„Докато тялото и сърцето ми искат това! Бягането не е просто спорт за мен – то е начин на живот. Всеки маратон ми дава нова енергия, нови уроци и нови предизвикателства. Аз не се състезавам с никого… всъщност, състезавам се със себе си. Или по-точно – бягам към себе си. Защото чрез бягането намирам себе си. Докато усещам тази страст, докато имам цели, които да гоня, и докато мога да вдъхновявам хората около мен, ще продължавам да си връзвам маратонките – отново и отново. А освен това… все още не съм постигнала една от големите си цели – маратон под 3 часа. Така че със Светлин Спасов ни чака още много работа!“

Още от (Извън терена)

Най-четени

Мнения