Ясен Тодоров, шеф на Синдиката на служителите в затворите в България, пред „Труд“: Ние протестираме, Министерството на правосъдието мълчи

Преди дни надзирателите от всички арести и затвори в България излязоха на протест, за да напомнят за пореден път на Министерство на правосъдието, че съществуват и имат проблеми. Някои от тях застанаха редом до колегите си от най-големия полицейски синдикат - Синдикалната федерация на служителите в МВР. Двете структури организират Национален протест на 12 юни пред парламента с искания за 25% увеличение на заплатите и истински реформи, а не „на парче“. От февруари насам надзирателите на няколко пъти се опитват да поставят своите проблеми пред работодателя си - бившата секретарка на Христо Иванов и правосъден министър Надежда Йорданова, която дори не благоволява да даде знак, че ги е чула. Засега няма индикация нито за среща, нито за преговори. Заплатите на хората от затворите са смешни, условията им на труд са по-мизерни и от тези в килиите на лишените от свобода, които охраняват.

- Г-н Тодоров, за пореден път излязохте на протест. Кои са исканията ви, които явно не намират разбиране в Министерство на правосъдието?
- Ако може да ги разделим в две групи, то едната е достойното заплащане на труда и втората - нормалните условия за работа. Няма механизъм за актуализация на заплатите. При такива инфлации, при кризи няма механизъм, при който нашата заплата да е обвързана с коефициент или с нещо, което да гарантира актуален доход на служителите към момента. Нашият единствен вариант да си повишим заплатите е да излизаме на протести и да определяме по някакъв начин някакъв процент, който след преговори с министерствата да стигнем до договорка, от която двете страни да са доволни. По никакъв начин нас не ни компенсират. Виждате, че на определени групи хора се актуализират автоматично заплатите, на други се гарантират с решение на Министерски съвет, а нашите не се актуализират по никакъв начин.

- А какви са заплатите на надзирателите и какъв процент увеличение искате?
- Заплатата на един начинаещ надзирател или сътрудник по охрана е около 1000-1100 лв. В момента сме определили искането за 25% увеличение на основната работна заплата.

- Какво не ви устройва в условията на труд? 
- Искам да разделя отговора в няколко насоки. Например - нараства агресията срещу служителите на затворите от страна на лишените от свобода. Имаме няколко предложения как да бъде ограничено това, защото все пак сигурността на нашите служители е на първо място. Имаме претенции и по управление на работната сила - дали е правилно разпределена, трябва да се направи анализ. Министерството казва, че има изготвен такъв анализ, но не ни го дадоха и за момента не сме го видели. Имахме уговорка да ни го предоставят, за да можем да направим и ние предложения относно управлението на работната сила. Освен това имаме претенции относно кариерното израстване, защото там нещата се случват по малко съмнителен начин. Според нас не всеки, който има знанията и уменията в съответната област, израства йерархично и се получава порочен модел.

- Какво точно означава - по съмнителен начин?
- Не се набляга на това доколко служителят е запознат с работата, колко опит има и какво може да даде в професията, а се гледа да се сложи някой „наш човек“, който може да е по-удобен и да изпълнява по-различен вид разпореждания. Това е една порочна практика - не се слага най-можещият, а най-послушният.

- А решен ли е вече проблемът с недостига на надзиратели, от окйто се оплаквахте в последните 2-3 години?
- За момента не е решен, но имаме напредък. В момента се обявяват конкурси и се назначават нови хора. Проблемът е, че когато Дирекцията назначава 200 човека, около 160 напускат. Дали заради пенсия, дали заради преместване, дали просто се отказват, но е факт, че за една година напускат толкова. А самият период около назначаването е около 9 месеца. Това ни поставя в позицията да работим повече, да трупаме извънреден труд, за да можем да покрием необходимия стандарт. Натрупват се отпуски, служителите не могат да ги ползват, защото няма кой да ги замести и се получава едно голямо напрежение. За момента обаче има назначения, направена е организация да бъдат обучени, за да могат по-бързо да стъпят в работата и да кажем, че това в скоро време при пълен щат няма да ни е проблем.

- Вашият синдикат прати писмо до министъра на правосъдието с предложения за реформи, какъв е отговорът? 
- Нямаме никакъв отговор на писмото, което е входирано на 16 май, нямаме никаква връзка с министерството. Нещата, които ви споменах, са част от една бъдеща реформа. Към тях можем да добавим точка за превенция и противодействие на корупцията, за подобряване на условията на труд и ако добавим към това повишаване на квалификацията и подготовката на служителите (това е задължение на министерството), мисля че това е една реална реформа.

- Вие искахте среща с министъра на правосъдието, тя проведе ли се?
- Говорим вече, че след 1 април, ние имахме предложение, когато в министерството са готови с анализа и предложенията за реформи, ние също да направим нашите предложения, да седнем и да видим реално кое може да се случи, в какъв срок и в каква последователност. Само че от страна на министерството не получихме анализа, не получаваме и такава среща. Имахме връзка по време на кампанията, която проведохме един палатков протест пред Министерство на финансите. Имахме среща на 1 април и уж тръгнаха преговори за реформата, тръгнаха уж да помагат за спирането на течовете, да се разгледат обществени поръчки, които ние смятаме, че не са проведени по най-коректен начин и т. н. За момента обаче нямаме нищо от тяхна страна, все едно ги няма.

- С какво си обяснявате мълчанието от страна на Министерство на правосъдието?
- Може би те няма какво да направят в момента, може би имат други ангажименти. Но те като наш работодател са длъжни да ни осигурят това, което искаме - достойно заплащане и нормални условия на труд.

- Беше обявено, че ще бъде построен нов модерен затвор в Самораново. Колко надзиратели трябват за него и откъде ще се вземат?
- От това, което коментират като проект, ще трябват около 250 служители. Вариантът е да се вземат от София и от Бобов дол, докато се проведат конкурси и бъдат назначени хора за постоянно. Но те няма как да ги назначат, защото щатът се утвърждава, след като се види щатното разписание, реално не може да се разкрие нов щат без да има нов затвор. Малко е като омагьосан кръг.

- Кой е най-рисковият затвор в България откъм нападение на надзиратели?
- Такава статистика не се води, може би най-опасно е в Ловеч, защото там има клиника за психично болни извършители на престъпления. И предвид тяхното състояние, там е най-опасно. От друга страна много опасни са арестите, защото много от хората там за първи път попадат в такъв тип заведение. Те реално не са свикнали с изолацията и са по-агресивни. Докато един рецидивист, който влиза за N-ти път в затвора си знае режима в който става, в който ляга, в който е заключен, в който излиза за престой на открито. Знае кога му се полага свиждане, кога му се полага време за лични нужди. И тогава тези случаи са по-малко, защото няма повод да се чувства с нарушени права, което да доведе до такава агресия.

- А къде сме ние откъм условията за лишените от свобода? По филмите виждаме затвори като хотели.
- Ами у нас се следи да се спазват европейските изисквания, например за квадратните метри за всеки лишен от свобода. За служителите обаче няма никакви изисквания - доволни са, ако са на сухо, ако не ги духа вятърът, ако имат отопление. Осветлението е под всякаква критика, влагата също. В някои затвори хората работят в йонизираща среда - става дума за скенерите, на които се проверява багажът и които са на входовете на затвора. Когато работиш в такава среда се предвиждат специални медицински прегледи, допълнителни средства за храна, заплащане допълнително. Отделно, че трябва да се предостави един дозиметър, който мери радиацията и резултатът да се изпраща в Националния център по радиозащита. Това са неща, които не се спазват спрямо служителите ни.

- Има ли желаещи да станат надзиратели и какви хора се насочват към тази професия?
- Професията е като всяка друга. Често се случва от военните и от полицията да се преместят при нас. Сега наблюдаваме една практика, че доста млади момчета кандидатстват вече. Може би ги привлича стабилният доход, който, въпреки че не се актуализира, но всеки месец се получава редовно, отпуската е гарантирана и т. н. Реално имаш някаква сигурност в тази работа. Проблемът е, че служителите, които назначаваме, вече не минават през казармата, за първи път докосват оръжие, доста от нещата с дисциплината трябва да се учат. Стресират ги условията на труд, затворниците, не са толкова уверени в работата си. Трябва да мине много време, за да кажем, че един надзирател действително е станал надзирател.

- Те преминават ли някаква подготовка?
- Да, разбира се, имат специализирана подготовка в център за служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Той се намира до затвора в Плевен и хората ходят на практика там, виждат как се случват нещата, учат законите и правилниците за приложение, самозащита, стрелкова подготовка. Ако си внимателен по време на подготовката, има как да научиш всичко, което ти е необходимо, за да работиш спокойно.

- А лесно ли е да се избяга от български затвор?
- На практика се е случвало, но е много трудно. Повечето бягства от затворите са отклоняване от работни обекти. Това са хора, които са на лек режим, пуснати са да работят, те са без охрана там и не се връщат. В този смисъл бягството от затвора е много лесно - всеки един, излязъл на работа, може да избяга. За тези, които са си в затворите, е трудно. Изисква се много сериозна подготовка и немалка доза късмет, за да го направят.

- Но Владимир Пелов и Радослав Колев избягаха от Софийския затвор. Единият дори още не е открит. Защо тогава след тях хукна само чистачката, а не надзирателите?
- Когато има един постови на определен пост и ситуацията е такава, той няма как да напусне и да ги подгони, защото няма кой да отвори на следващите хора, които трябва да реагират. Той трябва да изчака групата, която ще реагира. Не е редно да ви опиша детайлите на механизма за преминаването през поста. Така че постовият не е имал възможност да ги подгони. Представете си да оставите входа на затвора отворен, за да гоните двама престъпници, може да избягат още десет. Ние не сме наясно какво точно там се е случило, дирекцията не ни е казала по какъв начин двамата затворници са се сдобили с оръжие. Ние нямаме право да изискваме такава информация.

- Вие самият как решихте да станете надзирател? 
- Бях на 24 г., когато го реших. Все още бях студент и ме привлече идеята да работя там, защото смятах, че е добре да съм служител на Министерство на правосъдието. Второ - работата е доста отговорна. А и по това време се работеше по график - 24 часа работа, 72 часа почивка, което реално ми даваше възможност и да уча. Скочих в дълбоките води, но пък работата ми допадна, допаднаха ми мъжките отношения между колегите. Това са неща, които ме накараха да остана.

- А какъв ярък спомен от работата си досега бихте споделили?
- Може би бунтът на лишените от свобода през 2007 г. в Софийския затвор. Тогава имаше огромно напрежение, над 700 души отказаха да се прибират в килиите. Тогава ние си свършихме работата с помощта на целия наряд, с помощта на колегите от арестите успяхме да въдворим реда.

- С толкова много проблеми във вашата професия, вероятно някои от колегите ви искат да напуснат. Какво бихте им казали?
- Да останат. Престоят по-хубави времена, не може да е вечно така, както е сега.

Нашият гост
Ясен Тодоров е председател на Управителния съвет на Синдиката на служителите в затворите в България. Завършил е Минно-геоложкия университет. Започва работа като надзирател в Софийския затвор още като студент. След 10 г. преминава на работа в Главна дирекция “Охрана”. В момента е инспектор конвоиране. Член е на Синдиката на служителите в затворите (ССЗ) от самото му създаване. Организира първото синдикално дружество в Главна дирекция “Охрана”. Бил е член на Контролната комисия на и зам.-председател на УС на ССЗ.