Някои от най-старите и най-зрелищни пещерни рисунки в света са защитени от невидим щит
Никой не е влизал в пещерата повече от 30 000 години, докато не е била преоткрита през 1994 г.
Пещерните рисунки в пещерата Шове, открити през 1994 г.
Преди около 37 000 години група ловци-събирачи във Франция създават едно от най-емблематичните произведения на изкуството в човешката история.
Разположени в пещерата Шове, картините са запазени в отлично състояние в продължение на хилядолетия и сега най-накрая знаем защо.
Изобразявайки стотици животни от ледниковата епоха, включително мамути, пещерни лъвове и степни носорози, картините на Шове предлагат, както заявяват авторите на изследването, „уникална перспектива върху началото на изкуството“.
Въпреки това, никой не може да се приближава до украсените стени на пещерата, тъй като те са заобиколени от почви, съдържащи ценни отпечатъци от стъпки, принадлежащи на праисторически хора, пише IFLScience.
Сред тях са следите на дете, живяло през граветския период, приблизително 10 000 години след като са направени картините.
Поради тази причина изследователите не могат директно да изучават боядисаните повърхности, което прави изключително трудно определянето на състоянието им на съхранение.
За да преодолеят този проблем, изследователите проектирали ултравиолетова светлина върху картините от разстояние от няколко метра и измерили получената флуоресценция, излъчвана от различните минерали, присъстващи в пигментите и върху стената на пещерата.
Прилагайки тази техника към известния „Конски панел“, изследователите открили, че скалата свети в синьо под ултравиолетова светлина, което предполага съществуването на калцитен слой.
Следователно, те подозират, че това минерално находище се е натрупало в продължение на много години, докато водата е текла по повърхността на скалата, оставяйки след себе си малки следи от калциев карбонат.
С удебеляването на този невидим слой, той по същество функционира като защитен лак, предпазвайки праисторическите картини от ерозия и други видове повреди.
„Идентифицирането на този естествен лаков слой е от съществено значение за оценка на състоянието на консервация и текущата стабилност на картините“, пишат авторите на изследването.
В определени области изследователите наблюдавали и оранжево сияние, което може да показва, че калцитният слой върху стената е бил нагрят в даден момент.
„От археологическа гледна точка, тази хипотеза предполага, че определени линии в рисунките са направени с помощта на парчета дървени въглища с горещи, вероятно дори нажежени, върхове“, обясняват те.
Разбирането как тези емблематични произведения на изкуството са устояли на течението на времето е изключително важно, особено като се имат предвид грешките, допуснати с други палеолитни пещерни обекти, като Алтамира в Испания и Ласко във Франция.
Там многократните посещения на туристи доведоха до натрупване на мухъл, причинявайки необратими щети на някои от картините.
В случая с пещерата Шове, изследователите не искат да поемат такъв риск и са предприели мерки, за да гарантират, че достъпът остава строго ограничен.
Например, входът е затворен с масивна стоманена врата, въпреки че е добре да се знае, че картините също се възползват от собствения си естествен слой защитен лак.