Албания, България, Унгария и Германия трябва да получат достъп до документите
На 26 октомври словенският премиер Янез Янша заяви, че Словения няма да подкрепи напредъка на Сърбия към членство в ЕС, докато Белград не предаде архивите на бившите югославски служби за сигурност, отнасящи се до Словения.
Тази позиция заслужава категорична подкрепа от България. Нещо повече - българската дипломация трябва да работи за консолидиране на обща позиция на всички бивши югославски републики относно отварянето на архивите на репресивния апарат на комунистическа Югославия.
Особено важно е този въпрос да бъде поставен и пред Република Северна Македония. България трябва да настоява за европейски мониторинг върху съхраняването, разсекретяването и осигуряването на реален обществен достъп до архивите на УДБА, КОС и останалите структури, участвали в политическите репресии.
Същевременно Албания, България, Унгария и Германия трябва да получат институционален достъп до документите, свързани с преследването на албанското, българското, унгарското и германското население в бивша Югославия.
Особено внимание заслужават репресиите срещу българите във Вардарска Македония. В тази категория трябва изрично да бъдат включени и всички граждани, преследвани, осъждани и репресирани под обвинения във „великобългарски шовинизъм“ и „ванчомихайловизъм“. Именно зад тези идеологически квалификации югославският комунистически режим често прикрива политическото преследване на хора с българско национално самосъзнание.
Отварянето на архивите не е въпрос единствено на историческа справедливост. То е въпрос на демократична зрялост, защита на човешките права и преодоляване на тоталитарното наследство.
Европейската интеграция на Западните Балкани не може да бъде пълноценна, ако продължава да се основава върху премълчаването на престъпленията на югославския комунистически режим.
България трябва да превърне словенската инициатива в общоевропейски въпрос.
* От Фейсбук
Труд
