Жоро Низамов е режисьор по образование, актьор-комик по професия, певец по душа. Завършил е НАТФИЗ при професор Виктор Марков. Автор и режисьор на най-голямото вариете на Балканите с участието на звездите на "Тропикана" и "Варадеро". Създател на мега хита "Дарт Вейдър на Йода думаше". Автор и вокалист на албума "Джим Бийм" с група "PUB CRAWL". Играл е 9 детски роли в театъра, партнирал в едно представление на великия Георги Парцалев. Работил е като управител в стриптийз бар, охрана в казино и реставратор на фасади в Англия. Понастоящем е преподавател по актьорска имитация на участниците в предаването "Като две капки вода". В един от предишните сезони той самият ни показа сразяваща "китка" от парчета на Аксел Роуз и великолепно превъплъщение като Джо Кокър. Женен, с две дъщери на 8 и на 5 години. Обича да готви засукани манджи и да лови риба. Негова запазена марка са дългата коса и колоритните дрехи.
- Жоро, откъде идва страста ти към сцената? Казваш, че без нея не можеш да живееш.
- От малък обичам сцената. Родителите ми са доста артистични, но никога не са се занимавали професионално. Аз бях на 10 години, когато ме взеха в драматичния театър в Ямбол. Докато поотрасна, всяка година играех детските роли. Мога да кажа, че съм професионален актьор още от дете. Първата ми роля беше сина на хан Крум в постановката "Възцаряването на Крум Страшни". Учеха ме да се дуелирам с меч, стрелях с лък и ми беше много интересно. Преди това съм играл в кукления театър магарето Мокси. Никога не съм имал дилема дали да стана актьор, или не. Това беше в кръвта ми от малък. Без сцената аз съм половин човек.
- Дългата коса е част от имиджа ти. Бил ли си някога късо подстриган?
- Преди 12-13 години батко Август Попов беше решил да ми сменя имиджа и ме острига. Бяхме на купон и той ми вика: "Не мога да те гледам такъв металист". Хвана една ножица и - кръц, отразя ми косата отзад. Наложи се на другия ден фризьорка да ме дооформи и прическата ми стана доста късичка, но я изчаках да порасне.
- Дрехите ти също са много колоритни. Откъде си ги купуваш?
- Повечето са бутикови. Имам приятел, който не знам откъде ги взима, някакви уникати, и ми ги носи директно в бара. Знае ми стила и ми носи разни сака, куртки, ризи. В момента съм с куртка, която е реплика на тези, носени от американските войници в Ханой. Боже Господи, ако знаеш колко ризи имам - цял гардероб. Конфекция не нося. Мразя да обикалям по магазините, предпочитам да пазарувам от сайтове. Харесвам островърхи ботуши и обувки с платформа. Поне 20 чифта съм скъсал такива. Но откакто се ожених, жена ми много ги "подрежда" и повечето ми ергенски неща ги няма.
- Работил си като управител на стриптийз бар, мечтата на много мъже. С носталгия ли си спомняш за този период?
- Не, глупости. Това е един от най-отвратителните периоди в живота ми. 99% от мъжете си мислят, че е мечтаната професия - работиш с голи жени, но не е така. Първо работата е изключително сложна за мен, защото не е на сцена, а е само писане и администрация. Започваш вечерта в 8, свършваш сутринта в 6, цял ден си труп. Зимните месеци не бях виждал слънчев лъч. В един момент ти се изкривява съзнанието и започваш да гледаш на жените като парче месо, стока за продан.
- Бил си и охрана в казино.
- Да, защото нямах почти никакъв трудов стаж и трябваше официално да се водя на работа. На третия месец си казах: "Абе, ти луд ли си, бе, Георги?" Излизаше ми много скъпо да ходя на работа, защото ми слагаха някаква смяна, която не мога да променя, а в същото време имам участие. Налагаше се да плащам на колеги да работят, за да мога да отида на участие.
- Какви хора идваха в казиното?
- Болни мозъци. Хазартът за мен е един от най-страшните пороци. Идваха политици, псевдомутри и пръскаха страшно много пари. Пред очите ми са вадили дебели пачки и бой, бой в машините. Даже по двама асистенти пъхаха пари и един човек играеше на няколко ротативки едновременно.
Учителят Живко Русев: Убийствената чалга ни оставя неграмотни
Българинът винаги е давал мило и драго да изучи децата си и същевременно винаги е показвал неуважение към образованите хора, огорчен е литераторът от Димитровград
Интервю на Валентина Иванова
Живко Русев е от учителите, които притежават най-ценното качество в тази професия - огромна любов към децата. Роден е в Димитровград, където живее и до днес. Магистър по българска филология на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". След дипломирането си работи като журналист в два от регионалните вестници, а вече 18 години е преподавател по български език и литература в СОУ "Любен Каравелов" в Димитровград.
- Живко, наближава 24 май, мислиш ли, че българската духовност е жива, или въглените й все повече гаснат?
- У дома това е семеен празник, защото и съпругата ми е учител. За българската духовност няма как аз, като редови човек, да давам обобщаващи определения. Но бих препоръчал на хората да препрочетат, да речем, стихотворението "Родина" от Димитър Подвързачов, което звучи много актуално. Ако не ме лъже паметта, е от 1912 г. Личното ми мнение обаче е, че както делникът, така и празникът, са състояние на духа. Няма нищо общо с манифестащината. За българската духовност не знам, но познавам немалко хора, уви, сред тях и учители, които се хвалят, че през последните 10-12 години не са прочели книга, без значение дали е на хартия, или от компютъра.
- За съжаление в България се увеличава броят на неграмотните и на децата, които не посещават училище. Каква според теб е причината за този тъжен факт?
- Убийствената чалга, но не като музикален жанр, а като уродливо явление, което вече придобива народопсихологични измерения. Политиканстване. Алчност. Патологично властолюбие. Криворазбрана демокрация. Дребни шмекерии и евтини медийни шумотевици, но за жалост - с тревожни последици. И нова интерпретация на стария виц, че всеки разбира от политика, футбол, автомобили и от чуждата работа. Ако се направи изследване в тази посока, може да се окаже, че ще сме на челни позиции по разбирачи от образование на глава от населението. Това е опит за шега, естествено, но шегата ми е горчива...
- Често се дискутират лошо написаните учебници, които вместо да помагат на децата, им пречат да усвояват знанията. В твоята работа сблъскваш ли се с този проблем?
- Немалка част от авторите на учебници са ми били университетски преподаватели или пък са сред филолозите, които уважавам. Не желая да ги коментирам. В пряката си работа като учител в гимназиалния етап се опитвам да използвам поне по три учебника във всеки клас, да препоръчвам различни помагала, сайтове, разработки... И не задължавам учениците си да ми преповтарят написаното, а правя опити да провокирам мисленето им.
- Ти си от учителите, посветили се с огромна любов на своите ученици, но професията все повече девалвира. Само финансови ли са причините, или има и други?
- На моята възраст нямам идеалистични заблуди. Но в едно съм категоричен - смисълът на професията ми са децата. Ако тях ги няма - ние за какво сме? На кого трябва да се "посвещавам", ако не на тях? Какво означава понятието професионализъм в нашата работа, ако не те интересуват децата най-напред като човешки същества? Другото е просто колегиални взаимоотношения, както е във всяка сфера. А те пък зависят от това доколко си в състояние да приемаш различието на другия. Не става дума за приятелство, защото за него се изисква личен кураж. Девалвацията не е само при учителското съсловие, даже твърдя, че там има все още много и много стойностни хора.
И още...
Анита Майзер ще избира миски
Алкохолът не прощава на великите
Биха и жена съдия
По-мощни народи си присвояват делото на Солунските братя
Пластиките изкушиха и мъжете
Атанас Буров обожавал любимата си Смарайда
Клюки и завист съсипват Христина Морфова
Насекомите хапят по-жестоко в топлото
След смъртта си котките се превръщат в призраци