Новите текстове вадят България от “сивия списък” с рискови държави на FATF
Криптовалутите под контрола на прокуратурата или съда
Биляна Веселинова, Цветан Гемишев
България затяга примката около престъпно придобитите активи и с промени в Наказателния кодекс се разширява кръга на лицата, на които ще може да се конфискуват имоти и активи в полза на държавата. Със законопроекта, публикуван за обществено обсъждане, конфискацията вече ще обхваща не само осъдените, но и техните роднини, съпрузи, бивши съпрузи, партньори във фактическо съжителство и “приятелски” фирми, когато се докаже, че са получили имущество под пазарна цена, безвъзмездно или чрез вноска в капитал на контролирано дружество.
Разширението на обхвата се прави със създаването на нови алинеи в член 53 от НК, където е уредено отнемането на вещите в полза на държавата, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. До момента отнемането се случваше и за вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението.
Промените дават дефиниция и за “трето недобросъвестно лице” като се изброяват хипотези, включително случаи, когато активът е прехвърлен на свързана компания, държана от виновния или имущество, което е “прехвърлено или внесено като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага, че придобитото имущество” е от умишлено престъпление.
Причината за законодателните промени е включването на България в “сивия списък” на FATF, или Работната група за финансово действие (Financial Action Task Force, б. р.), която е междуправителствена организация за разработване и популяризиране на политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Основната цел на FATF е да създава стандарти и да насърчава прилагането на мерки за противодействие на действия срещу финансовата система и международната сигурност.
Страната ни попадна в “сивия списък от държави” след критичен доклад на MONEYVAL - Комитета на експертите по оценяване на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа през 2022 г., че средствата за престъпление могат да се отнемат единствено от извършителя, а не и от неговото обкръжение. Законопроектът трябва да покаже напредък по препоръка на FATF за замразяване и конфискация на престъпни активи. Създава се и възможност за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане на имуществото, като се позволява тяхното участие в наказателното производство. Третите лица ще получават право да се запознават с делото, да оспорват запори, да представят доказателства и да обжалват актове. Така добросъвестните роднини ще могат да докажат законен произход на собствеността си.
Друга критика на MONEYVAL бе липсата на ред за изземване на виртуални активи. Законопроектът предвижда криптовалутите да се прехвърлят в портфейл под контрола на прокуратурата или съда. По искане на собственика те могат да бъдат незабавно продадени на борса, а левовата равностойност се държи по бюджетна сметка - защита срещу волатилността. С промените ще се отнемат и криптоактиви. Те ще се изземват чрез прехвърлянето им на адрес на портфейл или друга платформа, контролирани от прокуратурата на Република България в досъдебното производство или от съда в съдебното производство. По искане на лицето, от което са иззети криптоактиви, прокурорът в досъдебното производство или съдът в съдебното производство могат да разрешат същите да бъдат продадени на платформа за търговия с криптоактиви за парична сума по ред, определен от Министерския съвет. Разходите по продажбата са за сметка на лицето, от което са иззети криптоактивите, а получената парична сума се съхранява в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.
Съкращават се и сроковете за разследване в Наказателно-процесуалния кодекс - 3 месеца по правило или 6 месеца за фактически и правно сложни дела. Удължаване ще е възможно само с разрешение на съда, а наложените обезпечителни мерки могат да се продължат до 18 месеца при тежко обвинение, за да не паднат автоматично запорите. Отбелязано е, че “мерките за обезпечаване на гражданския иск, на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото се отменят, ако основанието за тяхното вземане е отпаднало”.
В междинен доклад на MONEYVAL
България допълнително е подобрила мерките за борба с прането на пари и финансирането на тероризма, се посочва в междинен доклад, разпространен вчера, на експертната комисия MONEYVAL към Съвета на Европа, чието публикуване съвпадна с обявяването на промените в НК.
От вчера България е определена за изпълняваща препоръките, като остава допълнителна работа по осем препоръки. България трябва да представи нови данни на експертната комисия догодина, като отчете изпълнението на въведените мерки.
Още една стъпка за изваждане на България от "сивия списък"
Парламентарната правна комисия гледа днес 3 проекта за промени в НК, един от които може да помогне за изваждането на България от “сивия списък” за прането на пари.
За да излезе България от “сивия списък” за прането на пари и да изпълни препоръките на Съвета на Европа, се подготвя още една промяна в Наказателния кодекс (НК). Тя се отнася до финансирането на дейности, свързани с тероризма и включва създаването на изцяло нова Глава първа “а” със заглавие “Тероризъм”. Проектът бе създаден още през 2024 г., Министерския съвет го одобри през май тази година. Днес, 18 юни ще бъде гледан на първо четене в парламентарната правна комисия, заедно с още 3 проекта за промени в НК.
В новата Глава първа “а” влизат всички престъпни състави от досегашната Глава първа, свързани с тероризма. Тя е с два раздела и допълнителна разпоредба, свързана с режима на отнемане на имущества, предназначени за терористична дейност.
Първият раздел обхваща същинските терористични престъпления, криминализиращи самите терористични действия. Сред тях са престъпленията, насочени срещу лица, ползващи се с международна закрила; вземането на заложници; завладяването и разрушаването на плавателни средства; застрашаването на сигурността на въздухоплаването; престъпленията с предмет ядрен материал; както и познатите досега престъпления с терористична цел, довели до смърт, телесни повреди, унищожаване на сгради и обекти и др.
Вторият раздел обхваща несъщински терористични престъпления, които се отнасят до по-ранни подготвителни етапи (приготовление, набиране и обучаване на терористи), съпътстващи и подкрепящи дейности (финансиране, организирана терористична дейност, пътуване с цел тероризъм, лично укривателство на терорист и др.), както и прояви, свързани със закани за тероризъм.
От останалите три проекта за промени в НК, два също са на Министерски съвет. В единия се предлага намаляване на долната граница за наказанието глоба за обида вместо от 1000 до 3000 лв., да е от 500 да 3000 лева, а за клевета - от 3000 до 7000 лева, да е от 1000 до 7000 лв. Вторият проект добавя към длъжностните лица, взимащи подкупи и “чужди длъжностни лица” - тоест - служители не от нашата администрация.
Третият проект за промени в НК, който ще бъде гледан днес, е на Тошко Йорданов и депутати от ИТН и се отнася до лишаването от права на пияни и дрогирани шофьори да управляват МПС. Йорданов и колегите му предлагат вземането на книжка да не за по-малък срок от лишаването на свобода и да го надминава с 1 до 3 години. Този текст слага точка на свободните съчинения на вътрешния министър Даниел Митов, който смята, че лишаването на права може да е доживотно. Не че е невъзможно, но теоретично може да се налага само на шофьор, осъден на доживотен затвор.
НАП ще продава и дарява отнетите вещи
Културни ценности влизат в музеите
Промени се предвиждат и в Закона за Националната агенция за приходите. След финалната присъда управлението на конфискуваното имущество минава под контрола на НАП. Агенцията ще може да продава, дарява или унищожава отнети вещи от автомобили до криптоактиви; да предава културни ценности на музеи и храни на хранителни банки; а когато активите се държат без основание - да ги изземва със заповед и полиция.
Продажбата ще се извършва съгласно правилата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като това ще се прави от служители на НАП, определени от изпълнителния директор или от оправомощени от него лица.
Агенцията по приходите ще разполага и със задържаните стоки, които не могат да се съхраняват дългосрочно или за които това би било икономически нецелесъобразно. Това се отнася до стоки, подлежащи на бързо разваляне, както и такива, при които разходите по съхранение, транспорт и охрана надвишават стойността им, или стоки, които агенцията обективно не може да съхранява. Когато стоките са негодни или съществува заключение на компетентен орган, че не отговарят на изискванията за безопасност за хора, животни, растения или околна среда, те подлежат на унищожаване. Редът и условията за това ще се определят с наредба на министъра на финансите.
Недвижимите имоти, които са отнети, конфискувани или изоставени в полза на държавата, ще могат да се предоставят от Министерския съвет на бюджетни организации, които имат нужда от тях за изпълнение на своите функции. Движими вещи ще могат да се предоставят или прехвърлят безвъзмездно на бюджетни организации и на Българския Червен кръст. При моторни превозни средства това ще става със заповед на министъра на финансите, а за всички останали движими вещи - с акт на изпълнителния директор на НАП или на упълномощени от него служители.
Културни ценности, които са конфискувани, отнети или изоставени в полза на държавата, ще бъдат предоставяни на музеи, определени от министъра на културата. Това ще става чрез изпълнителния директор на НАП или упълномощени лица. По същия начин ще се процедира и с хранителни стоки - те ще могат да се предоставят на държавни или общински организации, на Българския Червен кръст или на хранителни банки.
Животински и растителни видове, отнети в полза на държавата, ще бъдат предоставяни безвъзмездно на зоологически и ботанически градини, природонаучни музеи или спасителни центрове. Домашни животни (животни-компаньони) също ще могат да бъдат прехвърляни безвъзмездно - на приюти, бюджетни организации, спасителни центрове, животновъдни обекти или нов собственик.
Криптоактивите, които са конфискувани или отнети, ще се реализират чрез предоставен за управление портфейл на платформа за търговия с криптовалути. Това ще става съгласно действащото законодателство, като целта е бързо осребряване и избягване на загуби от волатилност.
Ако дадено имущество се държи без правно основание - например от лица, които отказват да го предадат доброволно след влязло в сила решение за отнемане - НАП ще има право да издава заповед за изземването му. Тази заповед ще се изпълнява със съдействието на органите на МВР. Макар заповедта да подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, подадената жалба няма да спира изпълнението є, освен ако съдът изрично не разпореди това.