Утре пак ще си броим двойките

Децата затъпяват ли? Или учителите не си вършат работата? А може би образователното министерство не е „в час“. Или пък всичко опира до това, че управниците само обещават образованието да е приоритет, а то все крета на дъното на обществената стълба? Или медиите истеризират – какво пък толкова, че от близо 58 000 седмокласници почти 15 000 са с двойки по математика. А това, че не могат да мислят и не обичат да четат, е проблем в цял свят.

Националните изпити не показват само статистика от двойки и шестици. Нито мерят единствено кой знае що е сложно изречение и колко запетайки липсват в текст. Дори не отчитат дали учениците мислят или зубрят (с това тото от въпроси в тестовете е малко трудно).

Те показват много други неща. Като това, че системата продължава да е силна на входа и трагична на изхода. Семействата са готови да стоят денонощно пред вратите на някое учебно заведение, за да запишат първолак или да треперят дали ученикът ще изкара изпитите за Английската гимназия, а след това се тревожат дали дипломата е достатъчна за вуз в чужбина. И това е онзи процент от родителите, които изобщо се интересуват от образованието на децата си. Има един друг, пред който този въпрос изобщо не стои, и тази група не е само етнически отличима.

Изобщо входът в една или друга степен на образованието е издигнат в култ, но никой не предявява реални претенции какво се случва вътре. Пък и системата услужливо препраща към алтернативни форми на просвещение и внушава, че те са истината, ако искаш да успееш.

Да не говорим за добре поддържаната заблуда, че отличният успех от изпита те праща в по-добро училище. Като изключим 30-те гимназии, които подготвят цели паралелки за износ в чужбина, истината е, че останалите са масови училища. Не защото са добри или лоши, а защото няма критерии, който да ориентира родителят кое училище е точно за неговото дете. Един ученик може да оцелее без няколко запетайки, но трудно ще се реализира, ако училището така успява да го учи, че от 4-и до 7-и клас знанията му трайно да изфирясат.

И още. Училищата разчетоха делегираните бюджети не като шанс за известна демократичност, а като знак да приемат максимално деца, за да имат високи заплати или поне сигурни финанси. Никой обаче не се ангажира да им напомни, че общественият договор с тях изисква да получават пари и срещу качествен труд. Е, разбира се, качественият труд на свой ред е свързан с условията да го полагаш. А у нас въпросните условия се менят спрямо политическата конюнктура и идеите за реформи.

Умението на съвременните деца да усвояват знания не е заключено само в написаното в учебниците и в квалификацията на учителите, а сбор от двете заедно и още куп други условия.

Децата са демотивирани. За това сме виновни всички, каза зам.-министър Ваня Кастрева. Така е. Но трябва да се зададе и мотивът, и целта. Иначе пак ще си броим двойките.