Археолози проучват древната крепост Раховец след прекъсване от 23 години

Археолози започват разкопки на древната крепост Раховец край Горна Оряховица след 23-годишно прекъсване на проучвателната дейност. За нея легендите твърдят, че е била монетарницата на Второто Българско царство. Калето е еталон за средновековната инженерна мисъл, а последните разкопки там са правени през 1991 г. До дни в твърдината влиза археологът Илиян Петракиев, а негов консултант ще е известният проучвател от Велико Търново проф.д-р Хитко Вачев, който е и председател на Съвета за опазване паметниците на културата.

Наскоро крепостта Раховец е получила статут за паметник на културата от национално значение.За разкопките пък са осигурени 20 000 лв от общинската хазна на Горна Оряховица със съдействието на кмета на железничарския град инж.Добромир Добрев. Първоначално теренът ще бъде разчистен, ще бъдат предприети мерки за аварийна консервация и след това ще започне проучвателната дейност.

Първото споменавене на обекта в писмените источници е от византийския хронист Георги Пахимер през 1304 г. Следващите сведения датират от 1460 г в поемата на Михаел Бехайм, който се позовава на разказ на участник в похода на Владислав Трети Варненчик. В началото на 20 век проучвателят Карел Шкорпел е изготвил окомерен план на запазените архитектурни останки. Археологически разкопки на крепостта са правени единствено в периода между 1985 г и 1990 г. Проучванията са дело на колектив с участието на археолозите Йордан Алексиев и проф.д-р Хитко Вачев.

"Изяснена е укрепителната система на обекта. Напълно са разкрити главната порта, която е била защитена с 3 врати, северната и западните порти, както и голяма част от източната и северната крепостни стени. Според изследванията Раховец принадлежи към най-блестящо решените укрепителни системи през Второто Българско царство. Твърдината е изключителен пример за средновековно фортификационно съоръжение", уточнява проф.д-р Хитко Вачев.

Учените са установили, че преди изграждането на крепостта в 12 век, животът в този район датира от най-дълбока древност. За това свидетестват откритите голямо количество тракийска керамика, амфорни печати, които са знак за връзките на населението с елинския свят. "При разкопките разкрихме част от вила Рустика от 3-4 век. Изникнаха жилища от Средновековието. Изкопани бяха ценности от времето на Второто Българско царство. Сред находките са древни монети, накити, великолепен църковен потир с надпис "Светлина от светлината на Христос Пантократ". Намерени бяха още оръжия и предмети на труда", разказва проф.д-р Хитко Вачев.